понеделник, 24 октомври 2011 г.

Цар-царица, магаре - магарица.

  
Това е детска игра. Като малък заставах в кръг с децата от махалата и се брояхме. Сигурно не я знаете, защото тя е малко архаична, като мене, но пък е скъп спомен от детството ми. Тогава нямаше компютри и сами трябваше да си измисляме занимания. Дори забравих, кой трябваше да бъде избран- магарето или царя!
Тогава беше и друго време и игрите ни бяха такива наивни, ама мисля си, че като рожби на марксистката идеология, добре сме биле напипали руслото на тогавашните обществени отношения.
Когато дойде демокрацията, за кратко ми беше минало през акъла, че за да станеш „цар”, няма да е необходимо да те броят, а просто да го заслужиш. Ама идеологията тук нищо не каза по въпроса, тя уж се смени, но методите останаха същите, дори по- лошо- вече не те и броят. И защо ли?! Защото и демокрацията ни е българска, и защото това как най –лесно да съсипеш живота на опонента си с клевети, ние българите сме го измислили!
Вчера докато слушах пресконференциите на политическите партии, отново ми се зачервиха ушите. Как никой не ги загуби тези избори, бе?! И какви бяха тия злоупотреби и заплахи дето някой ги е упражнил преди изборите, а пък ние разбрахме за тях след като протекоха ?! И как лидерите на някой политически сили вдигнаха мизата, а пък не било мизата, а трябвало да се ориентират- „кои са най – подходящите кандидати за президентска двойка”. Ей, срама нямат! Мислят, че сме наивни, или въобще не им пука какво мислим! Май е второто! Включели са ни в групата на магаретата, ама ей тъй, без да ни броят. Само че на тези дето са ни отписали, ще им кажа - да внимават, защото от зоологията знаем, че магарето е с най-дългият...в животинският свят.
Днес, докато рових в интернет видях, един хубав женски задник. На снимката в превод от руски пишеше „Намери своята родина”. Потърсих я, ама беше се паднала някъде навътре, та трябва да се поразтворят бузките за да я видим. Горе- долу, там ни е мястото! Не защото ми се иска да е така, а защото го заслужаваме!
Имам една мечта, както е казал Мартин Лутър Кинг, политиците ни да се превърнат в слуги на народа си, а не ние в техни. Знам, че си е жив онанизъм, ама  остана ми единствено надеждата и спомените от детството ми!

              Автор: Николай Григоров / Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар