неделя, 9 октомври 2011 г.

МАТРИАРХАТ


Едни от първите ми детски спомени са свързани с изграждането на представата ми за жената, като за най-нежното, красиво и добро същество, което е създал Бог. Може би тази представа изгради майка ми, която беше по – консервативно възпитана и държеше да се отнасят към нея, като към истинска дама.
Въпреки, че социализмът господстваше, а комунизмът „чукаше на вратата” и тогавашните идеолози, искаха да изградят образа на съвременната жена, като труженичка през деня и майка, и съпруга през останалото време, на което те викаха „равноправие между половете”, жените все още намираха време да са чудесни майки, прекрасни любовници и най-добрите домакини, които всеки мъж можеше да си пожелае. Те бяха крепители на традициите ни и пазители на религията ни, въпреки репресивните мерки, които прилагаха тогавашните идеолози, наричани – комунисти. Те бяха тези, по които всеки мъж, можеше да загуби ума си, надарени с красота, интелект и превъзходно възпитание с прекрасно отношение към семейството. Може би малко от тях се интересуваха от израстване в кариерата си, но  всички полагаха огромни грижи за децата си и резултата си струваше. Нямаше наркомания. Алкохолът беше почти непознат за тинейджърите. Започнахме късно да водим полов живот, но бяхме вече достатъчно зрели, за да го практикуваме. Учеше се много и постоянно.  Имахме изграден вкус към спорта и се трудихме здраво в семейната общност въпреки, че бяхме деца.
През годините, пред очите ми картината започна да се променя. Жените ни започнаха  да се съревновават с нас. Упражняват типично мъжки професии и искат не само да са добри, а по-добри от мъжете. Постепенно изместиха вниманието си от семейството,  към кариерите си. Това ги направи по-агресивни, егоцентрични и себични, по- отдадени на своето собствено его, отколкото на нуждите на децата си- такива каквито сме ние. Сега вече те ухажват и прелъстяват и го правят много по- добре от нас, дето се вика и ни чукат, въпреки че понякога ни оставят да си мислим, че ние го правим.
Предполагам, някой ще каже, че еманципацията е виновна за всичко! Може и да е така, но ние не усетихме как постепенно, тя прераства във феминизъм, а вече се изроди и в сексизъм, защото ние мъжете с типичното си чувство за превъзходство, заети с мисли за собственото си величието не успяхме, да усетим как жените ни, бавно набират инерция, как постепенно, но трайно променят навиците си, как от потиснати се превръщат в сила, която вече ни превъзхожда. Сигурен съм, тяхната сила ще продължава да расте, защото те са по адаптивни от нас и по добре овладяват средата в която живеят.
Да, така е. Навлязохме във века на Матриархата. Той е на жените и те постепенно изземват основната роля на мъжа, да прави кариера и да осигурява насъщният. Какво обаче ще стане, с горките ни деца?!?

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар