неделя, 9 октомври 2011 г.

Това, което не ни убива ни прави по-силни и по-добри!

Най-големият учител е самият живот и ние сме толкова подвластни на уроците, които ни дава, че често даваме за пример него. Невъзможно е  да не отразяваме опита, който трупаме, чрез поведението си. Въпросът, за това коя е истината и каква е тя за теб, е риторичен. Истината има измерение само за нас. На базата на нея градим морала си и в този смисъл, въпросът как стигаме до нея е фундаментален. Едно е да са ти я предали, друго е да си я преживял.
Всеки човек изпада в кризи. Тези, които твърдят, че жизнения път на човека е предначертан, ги наричат „удари на съдбата”. За мене това са глупости! Има наистина неща, които не зависят от теб, но съдбата си я градим ние, защото избора си е наш.
И ето стигаме до въпроса „Това което не ни убива прави ли ни по-силни?” Определено да! Между другото това не сме го измислили ние, това е  въпрос на който вече е отговорено от поколенията преди нас. Най-важното, което се случва на човек преживял някаква криза, е че променя мирогледа си и че  онова което му се е виждало невъзможно  е всъщност незначително, на фона на отговорностите, които носи пред най-близките си хора. Именно тогава става ясно, че кризата не е била криза и всичко в живота е преодолимо, стига да няма летален край.
На повечето от нас вече ни се е случвало да мислим за смъртта и затова колко кратък е живота. На някой сигурно му е минавало през главата и сам да посегне на него, дори мислено е преживявал смъртта си. Това не е ненормално, понякога човек стига до ръба и точно там научава урока, който живота му е поднесъл и истината, която става толкова важна за него, че се превръща във фундамент, върху който гради бъдещето си. Затова човек не трябва да съжалява за нищо. Първо, защото преживяното го е калило и второ, защото го е накарало да направи преоценка на ценностната си система, към по-добро, отсявайки незначителното и изпращайки го в миналото си, като се връща към него само тогава, когато трябва да даде пример, колко глупав е бил.
Като допълнение към темата, искам да посоча, че „Това, което не ни убива ни прави и по-добри”, защото този който се е изправил на ръба, знае колко важно е в момент на криза да намериш сламката, която да те спаси от удавяне. Всеки, мислил преждевременно за смъртта,  се превръща в такава сламка, за този който страда, защото познава болката и страданието.
Няма да посочвам подробности,  разбира се че съм се изправял на ръба, поне веднъж в живота си. Дали съм станал по-силен след това ?! Предполагам, да ! Дали съм станал по- добър ?! Надявам се! Със сигурност обаче, помъдрях и станах по-добър баща!!!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар