петък, 11 ноември 2011 г.

Мера, според мера!


            Въпросът, за странните отношения, които възникват в блогърските общества живо ме интересува от 2009г. насам. За повечето от вас, аз съм току що пръкнал  се блогър, но всъщност съм публикувал, като гост в чужди блогове по причина, че дълго време пазих самоличността си. Сигурно съм бил прав, както се убеждавам колко много от вас, държат на анонимността си. Може би е по различни причини които аз уважавам, макар че в нета нищо не може да остане анонимно за дълго време.
            Всъщност, блогърството е един социален феномен, възникнал на принципа на организираният хаос, който в последно време, започва да утвърждава принципите на съществуването си, които са доста демократични, но и реакционни, зависи откъде ще го подхванеш.
            Формирането на блогърски общности е факт, и факт е, че ако не те поканят в някой от тях може да си останеш просто един драскач и постепенно желанието ти да споделяш , като публикуваш да угасне. Май, не е много честно, защото стотици добри драскачи са пропуснали да станат добри блогъри, ама няма  оправия  и тук е необходимо да имаш  шанс за да се утвърдиш, защото и тук важи един основен принцип, който е обобщаващ за положението ти в  общество въобще, „винаги трябва да има някой, който да те посочи и да няма никой, който да те задраска”!
            А това за „задраскването” съм го виждал няколко пъти вече и е едно от нещата, което силно ме дразни, защото най- голямата обида, която може да понесе един творец е да го нарекат бездарен или неграмотен. Уви, липсата на креативност от време на време спохожда всички ни, а и сме различни хора с различни характери, всички упражняваме различни професии и май, от време на време пренасяме напрежението от работата си  в блоговете, но не под формата на публикации, а под формата на груби коментари. Е-е, някой може така да се разтоварват ама от вече не краткият си живот съм научил, че рано или късно всеки си намира майстора и обикновено човек по рождение инстинктивно реагира да се защити, а стратегически най –добрата защита е нападението. „Мера според мера”, като е написал поета П.Яворов в стихотворението си „Ден денувам”.
            Някога пишех за блог, в който възникна този проблем и за съжаление, блогърското общност, която публикуваше там постепенно се загуби и то заради агресията на един, доста посредствен дописник, който поради липсата на идеи за сюжети за писане се беше заел, като учител по български език да поправя граматическите ни грешки, след всяка публикация и го правеше грубо. За мене блогърството е генератор на идеи и точно затова споделям с вас и искам да чета вашите публикации! Затова днес ми стана некомфортно, когато разбрах, че един човек който не познавам, но ми протегна ръка заедно с Владо и Румяна, когато отворих блога си е обиден и отказва да споделя с нас. Не знам причината заради която, Светла, реши да се оттегли. Надявам се да е за кратко, да преболедува и да се върне отново при нас, защото, както вече съм писал, възможността да споделяш е хапче против стрес и всеки трябва да го изпие.
И в заключение за да не съм многословен, предлагам при учредяването на новият блог „Йееее” или „Кололото”, или „Блогово”, да се съгласим да спазваме един основен принцип „Блогърството трябва да обединява, а не да разделя”, защото започнем ли да си показваме недостатъците, бързо тази хубава компания дето се е събрала ще се разтури! Защото, всеки мери според себе си , и дава, само когато желае да го направи!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

6 коментара:

  1. Агресията винаги я има и ще я има, няма как да се предпазим от нея. Можем само да я игнорираме, защото липсата на ответна реакция е най-ефикасна. Хората, които излизамт агресията си в нета, обикновено се опитват да провокират интерес към себе си и при липса на такав изчезват. За съжаление изчезват и много свестни хора. Годишно поне 50 блога и хората зад тях по една или друга причина прекратяват съществуването си в мрежата. Най-често по лични причини, но обикновено никой не разбира. Не мога да свикна с това, но не мога да напрявя нищо.
    Не съм съгласен с термина блогърско общество. Блогърите са индивидуалисти и както в живота всеки има кръг от хора, на които симпатизира и такива, които не харесва. Нормално е и точно това разнообразие е искитнката сила на блоговете. Когато хора с различни интереси и разбирания се обединят зад обща кауза, тогава те са сила, въпреки че за България блоговете са по-скоро екзотика.

    ОтговорИзтриване
  2. По принцип общества няма.Лично аз не съм получавала покани за такива :))
    Като начинаещ съм преминала през по горните неща и блога ми съществува като блог само защото не се изливах в напразни войни.
    Всеки сам избира как да се влияе и издържа от всичко наоколо( виртуално) защото хората сме различни.
    Не можем да сътворяваме нещо като се поставят условия някакви. Просто трябва да сме над тези неща някак и да постигаме консенсус защото спорове винаги ще има.

    ОтговорИзтриване
  3. Според мене, блогърско общество има, защото това е огромна група от хора, която развива някаква дейност , функционирайки по определени правила, ползвайки определена терминология и създавайки определена култура. Въпреки че сме индивидуалности, влизаме в определени отношения, които ни отличават, специфични са и неразбрани от много хора. Така например, повечето ми приятели в живота не ги разбират и отказват да ме подкрепят.
    А блогърски общности има, защото по естествен път, хората се обединяват поради различни причини. Едни за да си помагат, други за да споделят, а трети само защото се харесва! Критериите за възникването на тези общности в блогърското общество са същите, и понеже, тук, при вас, има креативност, поне на пръв прочит, реших да се присъединя и да споделям с вас!
    Руми, забравих да благодаря и на тебе за подкрепата, веднага се поправям и те допълвам в публикацията си!

    ОтговорИзтриване
  4. Ники, настоятелен си и ще го кажа само на теб (никой няма да види, шегувам се, да гледат). Получи се конфликт, но не съм човек, който споменава имена (не искам да злепоставям никой, дори и неприятели, не го мога това, аз говоря в очите, не зад гърба и приятелите от блогърското ми общество, с които сме вече две години, го знаят). Няма и да преразказвам. Владо, Румяна, Глокси и Мима са в течение (и не само). С две думи, някой не хареса блог от Блогово и (въпреки правилата) се плю по него и притежателката му (дори не я познавам нея, нито блога и). Тя веднага беше премахната (защото не е приятел, дългогодишен). На мен ми направи ужасно грозно впечатление. Не обичам да клюкарствам и не стоя в такава среда - просто подскачам като чуя да одумват някой неприсъстващ. Мразя страхливци. Опитах се на събранието да сложа някакъв ред, от който всички ще са доволни, но недоразбралите ми се нахвърлиха, а разбралите не ме защитиха (дори нищо не споменаха по изясняването, просто си мълчаха и ме оставиха да си направя сепуко). Няма да руша митове (те са вечни, винаги ще има кой да ги храни). В интерес на истината, тия, които ми се нахвърлиха, ми се извиняваха на дълго и широко, но в лично съобщение (а защо не в публично, както ме злепоставиха публично). А аз стоях като парализирана и чаках ония, с доброто публично име да ме защитят, но не. Всеки пази собствения си гръб, да знаеш. Едно ще ти даде, а десет ще ти вземе. Сега очаквам да започнат да ме пишат в поемите си, да си пълнят блога, като лешояди на мърша (то започна, де, намеци разни). Ето за това съм обидена, хора, които смятах за приятели, ме предадоха (аз никога не бих постъпила така, даже и в конкретния случай аз нямах нищо общо със скандала, само го бях фиксирала).
    Друг е въпроса, че извън нета имам ужасно сложни алгоритми за решаване и нямам време и нерви за неблагодарници. Така че, не ме мисли, занимания ще имам в изобилие. Сори, Ники, тъкмо се запознахме, изглеждаш свестен човек. Успех!

    ОтговорИзтриване