петък, 23 декември 2011 г.

В какво се превръщат, мечтите ни!


            Традицията повелява, на този празник да сме щастливи! Звучи като халтура, обаче, вярата е източник на щастие, а пък е и време да помечтаем. За тези, които не са скъсали напълни с детството си /щастливци /, момента е най- подходящ, макар че подаръците под елхата започват да предизвикват противоречиви чувства. Някой мислят за това, как ще ги осигурят, други с какви средства ще си ги набавят, а трети с какво ще ги изненадат. Все пак, за всички е време да помечтаем за повече късмет и да повярваме, че щастието идва при тези които го търсят, защото търсенето на други отговори, само ни обезверява и ни докарва допълнително, депресия.
            Въртя се от няколко дена из блоговете и започвам да се притеснявам, че българинът, тази година е по- песимист от миналата! Очевидно е, че коледният дух го клати по-различен начин и се разпилява, а пред коледната депресия е пуснала пипалата си, стиска сърцето му и не дава да се отпусне за да забие ритмично. Един е получил предизвестие за съкращение, друг е отегчен от търченето по магазините, а трети мисли как да се справи с мизерната си пенсия, за да докарат настроението на масата си! Всъщност, трябва ни много малко за да се почувстваме добре! Достатъчно е приятелите и близките ни да са около нас, да си повярваме, да помечтаем, да се опитаме да бъдем благородни, за да можем да си простим грешките. Някак  трудно обаче, намираме правилното решение, защото сме късогледи и се оглеждаме само за това, което може да ни се случи, а не за това, което можем да променим!
Аз, имам една рецепта за пред коледна депресия... да помечтая! Намирам музика, която харесвам, затварям очи и...мечтая! Все още, мога! Все едно, пиша приказка...,като в детството си! То, май, всичките ми приятели са такива...чалнати! Даже, по едно време имах идея, да организирам вечер на мечтите. Там, всеки трябваше да разкаже нещо свое, лично и несбъднато. Не ми стигна кураж да го предложа, защото това е прекалено интимно.Също, като да бръкнеш в мозъка на някой и да му направиш дисекция, а след това да оголиш душата му.
Всъщност, какво ли пък става с мечтите ни?! Колкото и да се напъваме, стават все по- скучни. Реализма, започва да пречи. Не можем да мечтаем, за други професии, за друго обществено положение или пък да станем по- млади! Цветът в тях започна да изчезва и те, стават все по-сиви! Някак си контурите им се сливат и се заличават! Май, започват да изчезват! Въпреки това, има надежда...децата ни, за тях си заслужава да помечтаем!
Всички Ви, познавам отскоро, по-блогърски, без обвързване. Дето се вика ако се срещна с вас, по улицата едва ли ще ви позная. Обаче, опознах душите ви, и не може да ми се отпусне сърцето когато виждам, колко много нещастни, има между Вас! Уви, Коледа не е това, което може да бъде, ако Вие, не сте щастливи! Затова си пожелавам, да ви се изпълни сърцето със радост, да си простите, да простите на другите, да обичате, да ви обичат, да се съберете около трапезата със семейството си и да МЕЧТАЕТЕ! Защото, нямаме основание да не мислим, че живота е прекрасен и сме истински късметлии, защото сме имали невероятният шанс да се родим, за да го опознаем!
            ЩАСТЛИВ СЪМ, ЧЕ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА СЕ ЗАПОЗНАХ С ВАС! ВЕСЕЛА, КОЛЕДА, НА ВСИЧКИ!


Автор: Николай Григоров/Shljko/

9 коментара:

  1. Чувствата са взаимни на всички ни (предполагам)!!!
    Весело посрещане на празниците!

    ОтговорИзтриване
  2. И аз те поздравявам - за написаното и за празниците. За написаното, защото всяко изречение от него накара нещо в мен да потрепне. И за празниците - щастлива Коледа и от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. Ники, хубави празници и от мен! Нали знаеш, празника е в душите ни, останалото няма значение. Да помечтаем, това поне е още без пари :)

    ОтговорИзтриване
  4. Весела Коледа, на теб и на цялото ти семейство! И да знаеш, ако някой ден ни видиш ще ни познаеш :)

    ОтговорИзтриване