четвъртък, 5 януари 2012 г.

С лунен сърп се гизди планината .Теменужено небe. Изгубени странници стоят на кръстопът... / там , където.../


Забързан по пътя, след първата пряка, помисли, че вече си ме изгубил... Побърза да намериш начин, да не идвам в мислите . Болката не беше по силите ти ...Неусетно посегна към старите навици, към оковите на своето минало - познати хора, познати улици, до болка познати утрини...
А ти - живееш в мен! Всяка сутрин паля лъчите в очите ти, а нощем ти свалям звезди. Подарих ти ги всичките...
В ранно утро, наутринно там - където денят прегръща нощта - ела... В храма на душата ми - добре дошъл си. Пламъкът искрящ за теб гори. Написано е - с бяла диря, на теменужено небе...

Грее нощем бялата луна,
ухае на омайно биле ,
от моите устни ти нектар ще пиеш ,
неземна обич, ще ти подаря...


БЛАГОДАРЯ на всички от Свежо.
...Михаило , зеленото на тревата :)..........


Автор:ENY- гостуващ блогър

понеделник, 2 януари 2012 г.

За най-добрият ми, приятел.


            Трудно се пише за чувства, когато удариш 44 години, а и много не ми се отдава. Когато си стъпил вече с двата крака здраво на земята, няма как да се опиташ да полетиш, защото крилата вече са проскубани, а и си понатежал. Понеже обаче момента е такъв /време за равносметка/, а и го дължа, реших да го напиша за да ми се разтовари душата.
            Мъдростта не идва по желание. През по-голямата част от живота си, наивно мислих, че я притежавам. Трябваше да си потроша главата няколко пъти заради самонадеяността си и да понеса последиците на глупавите си постъпки, за да разбера, че това което съм търсил през целият си живот е на една ръка разстояние. Всяка сутрин се буди до мене, обгрижва ме, вълнува се и чувства с мене, съветва ме, разбира ме, дава ми сигурност, стабилност и покой, кара ме да се чувствам солиден, уважава ме, подкрепя ме даже когато греша, прощава ми дори и непростимото, обича ме безрезервно дори, когато не заслужавам и никога не ме е предавала! Какво, може да иска повече човек!?
            В семейството ми, Аз, съм този с недостатъците. Грешил съм от наивност и заради егоизъм. Често съм се оправдавал с младостта си, но всъщност ми е липсвало характер, когато е трябвало да го проявя. Колко наивно е било да мисля, че причината е някъде другаде или в някой друг, а не в мене! Всъщност, моята Голгота изкачих, когато осъзнах слабостта си и признах пред себе си, че съм грешен и недостоен за любовта и. Въпреки всичко, Тя, винаги ми е прощавала!
Опитвам се да преодолея всичко това и напоследък се чувствам добре, защото ми се отдава! Давам си сметка обаче, че без подкрепата на съпругата си едва ли щях да се справя, защото тя е човека, който пося коренът ми и ме върна към нормалният живот. Тя, е моят най- добър приятел!
Няма думи с които да изразя това, което чувствам към нея, а пък и може да прозвучи като халтура! Затова, просто искам да и благодаря и да я уверя, че тя е единственият човек в животът ми,  в чиито очи мога да се огледам и да се разпозная такъв, какъвто мисля, че съм!
            ОБИЧАМ ТЕ!!!


                                                                                           Посвещавам го на съпругата си !


Автор:Николай Григоров /Shljko/