вторник, 20 март 2012 г.

Дечо Скумата

Картина на Чудомир
                    По разкази на дядо ми, за действително съществували лица и събития.


            Не се знае, кой вятър беше довял Дечо Скумата в наше село. Сигурно е било покрай джамбазлъка, защото от как го помнихме все с животни търгуваше и добре се справяше. Бързо се замогна, къща построи и имот заформи за има- няма 10 години. Око имаше човека за говедата, дар от бога му беше да разпознава добрата стока само по походката и умееше да се пазари като евреин- без грешка и все на добра кирия.
            Казват, че като млад е служил като ординарец в кавалерията и там е опознал конете. Ама тя, и стойката му беше такава, като на войник- изправена и стегната. Винаги прибираше краката когато стоеше прав и отговаряше като военен на въпросите- бързо и акуратно, без да многослови.
Трудно завързваше другарство завалията. В кръчмата не влизаше, а то всички „другари” в село от там можеш да ги навъдиш. Малко хора бяха посещавали одаята му пък и той рядко се отпускаше да постои в село повече от седмица. Кръстосваше околиите заради джамбазлъка и така както оглеждаше говедата, набеляза Скумовица и я довлече отнейде в село. За една седмица вдигнаха сватба и пуснаха корени.
            Един недостатък имаше Дечо- трупаше пари пък беше стиснат като владика, искаше само да взима без да дава. За да не се вкарва в разходи през пролетта събираше всичкия кисел и коприва по гората  и го ядеше като шопар- леко попарен. Дето се вика, жените от село една супа от коприва за адет не можеха да сготвят заради него. Знаеше къде се въди и отрано я наобикаляше за да е първи. Затова и стомаха му беше слаб, движеше се все бързо по улиците и като стигнеше до двора си размотаваше пояса в движение още от портата и първо в нужника се пъхаше.
Спестяваше цицията и от дрехи и обувки. От как го помним ходеше все с едни потури и една риза и понеже се бяха протъркали тук-там ги беше поокърпил, та отдалече чиляк можеше да го обърка с Тольо Лудия- селският идиот. Казват, че за малко сватбата му била на косъм да се провали, защото докарал до лудост най-добрият шивач в Казанлък с претенциите си. Пък когато станало въпрос за плащане, се опитал да отбие от цената наполовина само за шев, а за плата му предложил да размени за една свиня майка, странджанска порода току що заплодена. Два часа се опитвал да убеди човека, че в центъра на Казанлък може да си спретне една кочинка и да е на кирия, като продаде прасенцата. Даже му казал „че ще го поминава”. Предал се, чак когато шивача хванал ножиците и започнал да наглася единият крачол на панталона за да го отреже.
Пари за гостоприемници не даваше. Беше закупил на старо едно платнище от брезент и се покриваше с него в каруцата, когато замръкваше по околиите. И понеже се пазеше от хорските клюки, вкарваше каруцата в гората, за да не го видят. Един ден обаче го надушила една мечка, измела го от каруцата и взела да го размятва с лапите. Изстинал Дечо като я видял, разхлабил стомаха и напълнил гащите, след което изпаднал в несвяст. Когато се събудил от мечката и каруцата, и помен нямало. Два дена ходил през гората и цял ден чакал на Чобанската поляна да падне нощта, за да не го види никой като се прибира. За нещастие обаче попаднал на Дечо Чимбела, че таз тайна бързо се разнесе из село.
Навиците му започнаха да се променят обаче, когато се събра със Скумовица. Така и никой не запомни името и. Когато пристигна в село беше слаба, като вършина и погледа и все в пътя сочеше, ама за 10 години се развърна и завъртя талия като на шопар, а с поглед можеше да те прониже, чак, без дъх да те остави. Ни се караше ни се водеше, като викаше на площада чак се чуваше, пък и тропваше с крак докато не стане на нейното. Разказваше се, че след тежък скандал по време на който Дечо и посегнал с плесница, Скумовица го дочакала да заспи вечерта и го подредила в главата с една цепеница, чак му обърнала ухото обратно, че се наложило селският фелдшер да го шие по спешност на тъмно. От тогава, лявото ухо му стоеше по- надолу и по- щръкнало, като на магарето на Пацо Келеша. А Петела пък, пусна слух, че от тогава Дечо спял от страх с едно отворено око, като делфин.
Пък и плодовита се оказа Скумовица, народи ги през една година и все мъжки. Когато забременя с третото, сърцето на Дечо се сви, защото пресметна бързо разходите в храна и облекло и по цяла вечер се чудеше как да покрие  загубите. Ама господ си знае работата. Закарал я Скумата в седмият месец до Казанлък на преглед и я оставил там по настояване на доктора. След три дена докато се черпил с дюлгерите, покрай домът му минал фелдшера и го поздравил за тризнаците. Стреснал се Дечо, разтичал се, завил към обора и пльоснал в ямата с варта. Окапали му веждите и миглите, и заприличал на маймуна. Цяла година ходил така проскубан, а Лекият, пуснал слух, че Дечо се е опитал да се самоубие в ямата с варта, когато разбрал за тризнаците.
Така Скумовица, огъна Дечо за има –няма пет години. На шестата, Той призна поражението си и, и се подчини безропотно. Развъртя го тя, отпусна го, и започна Дечо да „пилее” богатството. Напълни къщата с мебели, измаза я отвън с мазилка, като в Казанлък, купи файтон с два бели жребеца, нае ратаи и прислужници и взе да се големее. С една дума отвориха му се очите за живота и му се вдигна реномето. Само другари не можа да си завърти Дечо, защото в наше село, „другарите” седяха в кръчмите, а пък Скумовица не даваше и дума да се издума, за това…

Автор: Николай Григоров /Shljko/ 

неделя, 4 март 2012 г.

Вендета по павелбански

Картина на Чудомир.
          По разкази на дядо ми за действително съществували лица и събития.


            От девет години, чорбаджи Теньо и чорбаджи Ганчо си мериха капите. Никой не си спомняше откъде беше тръгнала тяхната вендета и кой я беше започнал, но местното общество с интерес я следеше в очакване на поредната простотия, която някой от тях щеше да извърши за да надделее над другият. И понеже се знаеше, че нито един от тях няма куража да пукне с пушка, хората се забавляваха с техните номера и обикновено вечер в кръчмата на, Тасо Деляка, в най- веселата част, Таласъмите подхващаха темата, а Пацо Келеша дори беше измислил песен за тяхната „дружба” и през последните години я пееше редовно даже и на съборите, за да разведри народа. Само от време на време променяше текста, като вкарваше някоя по- нова простотия.
Иначе и двамата минаваха за солидни мъже и с авторитет ама го бяха ударели на инат. Никой не отстъпваше и до там се бяха увлекли, че до изтощение мислеха какви номера да си погодят, за да си навредят един на друг. Къщите и имотите им бяха съседни и от това усложнението ставаше по- голямо, защото и да искаха нямаше как да се разминат. И двамата бяха патриархално настроени и държаха здраво семействата си, поради което опитите на Теньовица и Ганчовица да ги сдобрят се провалиха още в зародиш, като и двете бяха низвергни и обвинени в предателство от съпрузите си без да им се даде право на защита. Синовете и дъщерите им пък растяха от деца и се разбираха, но бащите им прекършиха приятелството им и издигнаха триметров зид между къщите за да не се виждат.
            Преди девет години пръв налетя чорбаджи Ганчо. Отнякъде беше докопал преди събора на селото една мъртва лисица кюмюрджийка. Прескочил вечерта дувара на Теньо и я вързал зад файтона му, който бил изработен в Русе по специална поръчка. На следващият ден ратаят впрегнал конете без да я види. Натоварило се цялото домочадие на чорбаджи Теньо, натъкмени с дрехи по последна мода и потеглели с файтона да обиколят селото за да покажат солидност, като влачели след себе си кюмюрджийката. Чак на площада Теньо усетил какво му се случва, ама било късно, станал за посмешище и пред другоселци който биле там заради панаира.
            Последвал ответен удар. Купил Теньо три шарана, оставил ги на слънце да омекнат и да ги оплюят мухите, издебнал Ганчови докато биле на лозето за да го прекопават, прескочил и той дувара и наредил разложената риба между щавената телешка кожа подготвена от Ганчо за излагане в дюкяна му. Цяла седмица Ганчови се въртели из двора за да разберат, от де идва миризмата. Дори пуснали с въже в кладенеца Амзата, единственият циганин в селото за да провери ама нищо не открили. Чак когато Ганчо прекарал кожите в дюкяна и ги разгърнал за да ги изложи, разбрал какво се е случило, но било късно, защото червеите били увредели стоката.
            След като си погодили първите номера двамата станали по-внимателни. Издигнали високи зидове покрай домовете си и винаги оставяли по един ратай през вечерта да пази. И тъкмо когато, съселяните им започнали да мислят, че всичко е приключило, проклетията на Ганчо надделяла и след дълго планиране подготвил отмъщение. Хванал един уличен пес, заключил го цяла седмица в обора и го държал гладен. На осмият ден издебнал на зазоряване, когато ратая на Теньо бил заспал и прехвърлил кучето през оградата, а то озверяло от глад, прескочило оградата на кокошарника и подгонил пилетата. Докато се окопител ратая, песа пръснал всички пилци из двора и удушил пет кокошки и петела, който бил гордост на Теньо.
            След този случай цяла седмица Теньо събирал конски мухи, даже обявил пред ратаите си, че ги изкупувал по една пара за всяка жива. След като напълнил един голям буркан с тях, платил на един от ратаите си да се докопа до обора на Ганчо и да пусне мухите под опашките на кравите. Настанала такава суматоха и такъв рев, че цялото село се пробудило, а животинките от зор съборели трегера на обора, след това повалили вратата и с голяма скорост се пръснали из село. Цял ден ратаите на Ганчо събирали добитъка, а пък чорбаджията им се бръкнал дълбоко в джоба, за да поправи обора и вратата.
            От тук нататък нещата станали сериозни. Вендетата минала на друго ниво. Не били в безопасност нито дюкяните им, нито посевите им, нито лозята. Още на следващият ден чорбаджи Ганчо, напълнил със смола ключалката на дюкяна на Теньо. Понеже нямало ключар в село три дена чакал Теньо майстор от Казанлък, за да отвори вратата без да повреди ключалката, защото била докарана от странство и струвала цяло състояние. След една седмица пък Ганчо, заварил дюкяна си омазан целият с оборска тор и запъртъци, а на вратата дълбоко било изрезбовано „ МРЪСНИКЪ”. Наложило се Ганчо да смени врата, а ратаите му три дена чистели магазина, защото вонята била непоносима и сразявала клиентите от разстояние, като мускет.
След няколко месеца пък тъкмо като се надигнали посевите, през нощта, натирил Ганчо говедата си в нивите на Теньо. За една седмица прегазели всичко, а за да не се разбере кой е виновен, дал солиден подкуп от 100 лв. на полският пазач Дечо Чимбела, поради което, това зловредителство останало неразкрито. Седмица по- късно, Чимбела се сдобил с още 100 лв., за да не се разбере пък,  кой е изрязал из основа лозята на Ганчо.
Сега вече вендетата се пренесла в съда. Последвало дело срещу Теньо, с ищец Ганчо който предявил претенции за потока, който отклонил Теньо за мелницата си, въпреки че не минавал през нивата му. Теньо пък съдил Ганчо заради черешата му, която израснала до синора и хвърлила сянка на нивата му, като му докарвала „значителни вреди”. Двамата продължили да се оплитат в дела, като отделяли значителни средства за да ги водят, а адвокатите им с хонорарите спечелени от тези спорове издигнаха къщи в центъра на Казанлък.
В началото на деветата година двамата толкова се изтощили финансово, че се наложило да ипотекират имотите си за да продължат вендетата в съда. В края на деветата година, банките им взеха дюкяните и част от нивите и животните. Чак тогава, двамата се кротнали, защото бяха останали без сили. Затвориха се по домовете си и даврандисаха. И понеже бяха виновни пред рода си изпуснаха реда и не разбраха, как Никола, сина на чорбаджи Теньо и Рада, дъщеря на чорбаджи Ганчо се сближиха по седенките, обикнаха се и си пристанаха. След година кандърми двамата противници капитулираха пред жените си и се съгласиха да се сродят.
Цялото село беше поканено на сватбата и понеже алкохола дойде вповече, Таласъмите съвсем нетактично подхванаха темата за вендетата, а Пацо Келеша най-неочаквано попита:
- А бе, за какво се трепаха толкоз години, тез хора?
Всички се заоглеждаха, но явно никой не знаеше отговора. Само баба Стойка, която беше задремала, затоплена от чашата вино, която беше гаврътнала преди това се раздвижи, ококори се и занарежда:
-За нищо, докато пиели кафето си пред дюкяна на Ганчо, заспорели, кой правел по-хубаво кафе- Тасо Деляка или Гина Кудрева.
            Настъпи тишина, и понеже всички бяха вече подпийнали, настана бурен хилеш, а настроението се вдигна още повече. Въпреки, че чуха всичко това, двамата чорбаджии които вече се бяха примерили с подигравките на съселяните си не се разсърдеха, подсмихнаха се и за пръв път от 9 години Ганчо, проговори на Теньо:
            -Големи абдали излязохме чорбаджи!
           -Така е Ганчо-отвърнал Теньо- само, че от чорбаджилъка ни почти нищо не остана!
Двамата надигнаха чашите с вино да се поздравят. Простиха си пред децата си и се прегърнаха. Но въпреки това, до де бяха живи, не събориха големият зид, който делеше дворовете им, защото нищо не можеше да бъде такова, каквото е било.


Автор: Николай Григоров /Shljko/