Дечо Скумата

Картина на Чудомир

                    По разкази на дядо ми, за действително съществували лица и събития.

            Не се знае, кой вятър беше довял Дечо Скумата в наше село. Сигурно е било покрай джамбазлъка, защото от как го помнихме все с животни търгуваше и добре се справяше. Бързо се замогна, къща построи и имот заформи за има- няма 10 години. Око имаше човека за говедата, дар от бога му беше да разпознава добрата стока само по походката и умееше да се пазари като евреин- без грешка и все на добра кирия.

            Казват, че като млад е служил като ординарец в кавалерията и там е опознал конете. Ама тя, и стойката му беше такава, като на войник- изправена и стегната. Винаги прибираше краката когато стоеше прав и отговаряше като военен на въпросите- бързо и акуратно, без да многослови.

Трудно завързваше другарство завалията. В кръчмата не влизаше, а то всички „другари” в село от там можеш да ги навъдиш. Малко хора бяха посещавали одаята му пък и той рядко се отпускаше да постои в село повече от седмица. Кръстосваше околиите заради джамбазлъка и така както оглеждаше говедата, набеляза Скумовица и я довлече отнейде в село. За една седмица вдигнаха сватба и пуснаха корени.

            Един недостатък имаше Дечо- трупаше пари пък беше стиснат като владика, искаше само да взима без да дава. За да не се вкарва в разходи през пролетта събираше всичкия кисел и коприва по гората  и го ядеше като шопар- леко попарен. Дето се вика, жените от село една супа от коприва за адет не можеха да сготвят заради него. Знаеше къде се въди и отрано я наобикаляше за да е първи. Затова и стомаха му беше слаб, движеше се все бързо по улиците и като стигнеше до двора си размотаваше пояса в движение още от портата и първо в нужника се пъхаше.

Спестяваше цицията и от дрехи и обувки. От как го помним ходеше все с едни потури и една риза и понеже се бяха протъркали тук-там ги беше поокърпил, та отдалече чиляк можеше да го обърка с Тольо Лудия- селският идиот. Казват, че за малко сватбата му била на косъм да се провали, защото докарал до лудост най-добрият шивач в Казанлък с претенциите си. Пък когато станало въпрос за плащане, се опитал да отбие от цената наполовина само за шев, а за плата му предложил да размени за една свиня майка, странджанска порода току що заплодена. Два часа се опитвал да убеди човека, че в центъра на Казанлък може да си спретне една кочинка и да е на кирия, като продаде прасенцата. Даже му казал „че ще го поминава”. Предал се, чак когато шивача хванал ножиците и започнал да наглася единият крачол на панталона за да го отреже.

Пари за гостоприемници не даваше. Беше закупил на старо едно платнище от брезент и се покриваше с него в каруцата, когато замръкваше по околиите. И понеже се пазеше от хорските клюки, вкарваше каруцата в гората, за да не го видят. Един ден обаче го надушила една мечка, измела го от каруцата и взела да го размятва с лапите. Изстинал Дечо като я видял, разхлабил стомаха и напълнил гащите, след което изпаднал в несвяст. Когато се събудил от мечката и каруцата, и помен нямало. Два дена ходил през гората и цял ден чакал на Чобанската поляна да падне нощта, за да не го види никой като се прибира. За нещастие обаче попаднал на Дечо Чимбела, че таз тайна бързо се разнесе из село.

Навиците му започнаха да се променят обаче, когато се събра със Скумовица. Така и никой не запомни името и. Когато пристигна в село беше слаба, като вършина и погледа и все в пътя сочеше, ама за 10 години се развърна и завъртя талия като на шопар, а с поглед можеше да те прониже, чак, без дъх да те остави. Ни се караше ни се водеше, като викаше на площада чак се чуваше, пък и тропваше с крак докато не стане на нейното. Разказваше се, че след тежък скандал по време на който Дечо и посегнал с плесница, Скумовица го дочакала да заспи вечерта и го подредила в главата с една цепеница, чак му обърнала ухото обратно, че се наложило селският фелдшер да го шие по спешност на тъмно. От тогава, лявото ухо му стоеше по- надолу и по- щръкнало, като на магарето на Пацо Келеша. А Петела пък, пусна слух, че от тогава Дечо спял от страх с едно отворено око, като делфин.

Пък и плодовита се оказа Скумовица, народи ги през една година и все мъжки. Когато забременя с третото, сърцето на Дечо се сви, защото пресметна бързо разходите в храна и облекло и по цяла вечер се чудеше как да покрие  загубите. Ама господ си знае работата. Закарал я Скумата в седмият месец до Казанлък на преглед и я оставил там по настояване на доктора. След три дена докато се черпил с дюлгерите, покрай домът му минал фелдшера и го поздравил за тризнаците. Стреснал се Дечо, разтичал се, завил към обора и пльоснал в ямата с варта. Окапали му веждите и миглите, и заприличал на маймуна. Цяла година ходил така проскубан, а Лекият, пуснал слух, че Дечо се е опитал да се самоубие в ямата с варта, когато разбрал за тризнаците.

Така Скумовица, огъна Дечо за има –няма пет години. На шестата, Той призна поражението си и, и се подчини безропотно. Развъртя го тя, отпусна го, и започна Дечо да „пилее” богатството. Напълни къщата с мебели, измаза я отвън с мазилка, като в Казанлък, купи файтон с два бели жребеца, нае ратаи и прислужници и взе да се големее. С една дума отвориха му се очите за живота и му се вдигна реномето. Само другари не можа да си завърти Дечо, защото в наше село, „другарите” седяха в кръчмите, а пък Скумовица не даваше и дума да се издума, за това…

Автор: Николай Григоров /Shljko/ 

Добави в Svejo