четвъртък, 12 декември 2013 г.

Сбогом приятели!



Не съм сигурен, каква е божията промисъл, да товари живота ни с толкова мъка с колкото радост ни е дарил. Може би това е истината за смисъла на съществуването ни, и там някъде, около този парадокс се твори философията на религията ни. Само че като човек изпълнен с чувства за някаква принадлежност, към някаква религия и с чувство за дълг към тези които обичам, не намирам обяснение за смисъла на промисъла да се покосяват хора, недоживели, ненарадвали се и не изпълнели мисията си приживе. Личности, които оставят след себе си тъгуващи хора с чувство за празнина, която не може да бъде запълнена и не може да бъде забравена.

         Имах приятели, който обичах безрезервно- мой приятел. Хора с много недостатъци, но с много чар. Хора, който безрезервно обичаха  семейството си. Хора в разцвета на силите си, обичащи живота във всичките му форми, готови да раздава вяра на всички които са я загубели и да вдъхновява тези които обичат! Отидоха си! Бог си ги прибра- защото може би, той обича чистите души или защото поради неизвестни за нас причини, времето им е изтекло.

         Понеже такива моменти на скръб, обикновено ни тласкат към размисли и опити да осмислим възможността да не се сбогуваме никога с тях, реших че начина за мене е да опитам да направя нещо, което не съм опитвал никога и смятам за изключително трудно. Написах първото си стихотворение. Сигурно няма да опитвам повече. Посвещавам го на Добри и Гергана-двама мои любими приятели, които неотдавна загубих.







Понякога ще гледаме звездите,
с надеждата да зърнем твоят поглед.
Надничащ, озаряващ   дълбините
на нашият нетраен, земен полет.

Да ни помахаш- ние ще разперим
крила за полет, дълго не летели.
Да ни посрещнеш- ние ще треперим
от спомени, които всяка нощ на сън сме плели.

А винаги щом бризът затанцува,
с омайни стъпки морският си танц.
С дъхът си топъл, сякаш ни целува
ще шепне името ти в ритъма на  валс.

Тогава с вяра, сякаш окрилени,
ще ни връхлитат спомени за теб, за този ден.
Във  който, от смъртта ти преломени,
преплетохме съдби във огнен тлен.



Сбогом, приятели!!!!!



Автор: Николай Григоров /Shljko/



  

Няма коментари:

Публикуване на коментар