сряда, 8 април 2015 г.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛА МОЯ!



Добро утро, мило момиче! Превъртаме лентата на живота и не знам как се чувстваш! Знам, че приемаш всичко, като част от  това което би трябвало да ни застигне- голяма приливна вълна, която рано или късно ще ни прегърне. Удивлявам се на способността ти да се порадваш на нейната красота, точно преди да се затвори над нас, защото не всеки може да цени така живота и смъртта. Може би все още е далече, а може би не- за тебе е без значение, защото търсиш красивото в мидите, който се търкалят под краката ни, във водораслите които се лепят по телата ни, дори в медузите които са се разстлали по брега на живота ни, опитвайки се с пипалата си да докоснат морето. Ето, ти се навеждаш, хващаш една внимателно и я връщаш във водата, тя трепери с цялото си тяло, благодарна за живота който си и върнала, а ти се усмихваш. Усмивката ти грее и озарява залеза, става светло, като да е изгрев, изгревът на новия живот на тази медуза, която е толкова незначителна за мене но толкова значима за теб. Реши поредния проблем…

Красива си, мило момиче! Годините не те промениха, само косите ти посребряха, но затова пък се научих да ги боядисвам. Целувам ги със същото удоволствие, както в началото. Гъстотата е същата и извивките са все така невероятни. Няма следа от преумора в тях, защото ти умееш да я криеш дълбоко в себе си. Преработваш я и я превръщаш в усмивка! Усмивка с две тръпчики, на които никога не мога да се наситя. Трапчинки, които ти казват- здравей, само аз мога да се усмихвам така.  Кожата ти е все така великолепна с аромат на маслодайна роза, току що разцъфнала, наляла се с утринна роса. Когато я галя изпитвам удоволствието от допира на нежно, меко кадифе. Кадифе, което ме прегръща, успокоява ме и ме топли, чак до сърцето. Чувам тоновете му, стават равномерни, сякаш и то се усмихва- чувствам се желан и обичан!

 Ръцете ти все още са така изящни, мило мое Момиче! Колко обичам да ги държа в големите си грозни шепи. Тънките ти пръсти рисуват във въздуха ежедневието ни, като поддържат реда и уюта в домът ни. А вечер- вечер чертаят по тялото ми, линията на нашата преживяна младост, защото никой друг не ме е галил така. А очите ти- гледат ме все още с любов, както преди 30 години. Заслужавам ли цялото това щастие?!

Днес е рожденият ти ден, Мила моя! Не съм ти взел подарък. Позакъсахме с парите този месец, пък и се чудя- има ли нещо материално с което да мога да изразя, колко си важна за мене?  Не се сещам! Цветята не са достатъчни, златото не го цениш- защото ти цениш в живота само истинските неща. Затова седнах, за да излея душата си и да споделя с всички, колко много те обичам- та нали ти ме научи да изразявам чувствата си. Дано да ми повярваш!

Искам само да ти пожелая- още дълго време приливната вълна на живота да не те достигне за да те прегърне, защото без тебе, моя живот е… нищо!

                                                                                                          ОБИЧАМ ТЕ!

Автор: Николай Григоров / Shljko /

Няма коментари:

Публикуване на коментар