Хайде да гласуваме!

         
Знам, че това е риторичен въпрос! Доста съм спорил по блоговете, за необходимостта да упражняваме правото си да гласуваме, защото всеки по различен начин разбира как да протестира срещу статуквото. Едни смятат, че наказват политиците, като откажат да отидат до избирателните секции, а друг като гласуват по принцип тактически срещу статуквото. Аз съм от вторите, и не само защото през определен период от време имам възможност да ги наказвам, а защото Аз, съм им единственият им коректив, тъй като Аз, ги назначавам! От опита който съм натрупал научих, че нашите политици се боят не от тези които ги критикуват, а от тези които гласуват. Не случайно в момента най-ухажваният етнос  е ромският.
Преди известно време попаднах на коментар направен по моя публикация, от моя позната, която разказа, какво е споделил пред студентска аудиторията, неин любим преподавател, за последната изповед на дядо му . Ще го цитирам, защото ми направи силно впечатление и донякъде промени мнението ми по въпроса за упражняването на гражданските права:  „....И последните ми думи са молба и призив към тебе: не ги забравяй! Не забравяй, че те /правата-политически социални и т.н./ са извоювани с упорити усилия и борби, страдания; че те ти принадлежат; че никой не може да ти ги отнема. Защото инак след всяко ново тяхно ограничение или накърнение от управляващи, или нехайство от твоя страна, неусетно за самия тебе ти ще губиш това, което не се вижда, нито се консумира, не е нито имот, нито служба, нито звание, но е всичко-съзнанието, че си свободен човек и пълноправен гражданин….”
             За съжаление не зная името на преподавателя, но вече и на мене ми стана любим!!!