понеделник, 2 януари 2012 г.

За най-добрият ми, приятел.


            Трудно се пише за чувства, когато удариш 44 години, а и много не ми се отдава. Когато си стъпил вече с двата крака здраво на земята, няма как да се опиташ да полетиш, защото крилата вече са проскубани, а и си понатежал. Понеже обаче момента е такъв /време за равносметка/, а и го дължа, реших да го напиша за да ми се разтовари душата.
            Мъдростта не идва по желание. През по-голямата част от живота си, наивно мислих, че я притежавам. Трябваше да си потроша главата няколко пъти, заради самонадеяността си и да понеса последиците на глупавите си постъпки, за да разбера, че това което съм търсил през целият си живот, е на една ръка разстояние. Всяка сутрин се буди до мене, обгрижва ме, вълнува се и чувства с мене, съветва ме, разбира ме, дава ми сигурност, стабилност и покой, кара ме да се чувствам солиден, уважава ме, подкрепя ме даже когато греша, прощава ми дори и непростимото, обича ме безрезервно дори, когато не заслужавам и никога не ме е предавала! Какво, може да иска повече човек!?
            В семейството ми, Аз, съм този с недостатъците. Грешил съм от наивност и заради егоизъм. Често съм се оправдавал с младостта си, но всъщност ми е липсвало характер, когато е трябвало да го проявя. Колко наивно е било да мисля, че причината е някъде другаде или в някой друг, а не в мене! Всъщност, моята Голгота изкачих, когато осъзнах слабостта си и признах пред себе си, че съм грешен и недостоен за любовта и. Въпреки всичко, тя, винаги ми е прощавала!
Опитвам се да преодолея всичко това и напоследък се чувствам добре, защото ми се отдава! Давам си сметка обаче, че без подкрепата на съпругата си едва ли щях да се справя, защото тя е човека, който пося коренът ми и ме върна към нормалният живот. Тя, е моят най- добър приятел!
Няма думи с които да изразя това, което чувствам към нея, а пък и може да прозвучи, като халтура! Затова, просто искам да и благодаря и да я уверя, че тя е единственият човек в животът ми,  в чиито очи мога да се огледам и да се разпозная такъв, какъвто мисля, че съм!
            ОБИЧАМ ТЕ!!!


                                                                                           Посвещавам го на съпругата си !


Автор:Николай Григоров /Shljko/

7 коментара:

  1. Колко ще е щастлива да прочете това! Нали ще и го покажеш?

    ОтговорИзтриване
  2. Още много приятелски години заедно!

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления, Ники, за това че си изливаш душата с такива медени признания! Познавам ви и двамата от поне 20 години и смело мога да кажа, че това, което видях между вас преди 20 и преди 10 години не се е променяло. Вие винаги сте били подкрепа един за друг, взаимно сте се допълвали и най-вече безкористно сте се обичали. Много ви се радвам, бъдете така завинаги! Мимето има един прекрасен пример на хармонично семейство! Целувки за трима ви:Мичоната

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесно звучи даже! Браво, адаш!

    ОтговорИзтриване