На тези, които живеят край морето, няма да им се стори странно това, което ще напиша и понеже трябва да започна от някъде, ще задам на себе си един въпрос, на който често отговарях като ученик при попълване на лексиконите на съучениците си – „кой е любимият ви сезон?“.
А така... сега, ако трябва да пиша описателно, сигурно ще ви отегча, затова ще подходя практично и ще карам направо. Някога обичах лятото, естествено, когато бях по-млад и минавах за „гларус“. Ние, които сме израснали в малки, крайморски градчета, в които нищо не се случва през зимата, едвам докарвахме до месец юни, за да разрошим бритоните и да се впуснем в палави приключения... от всякакъв характер! Понеже често посрещах изгрева край скалите на Созопол и понеже кожата ми беше пропита от миризмата на море и водорасли, най-тежките моменти в казармата преживях, когато трябваше да набивам табаните си по нагорещения плац, подканван от току-що мутиралия глас на някой старшина-школник, а вечер можех само да се усамотя с картичките с образите на красиви, загорели женски дупета, изпратени от мои приятели, придружени с описателни текстове за плажни фиести, с които съм се разминал! По принцип не съм злопаметен, ама когато те влязоха в казармата, им го върнах двойно, а на някой дори тройно....!
Толкова ми тежеше, че изпуснах сезона, че по време на първия ми домашен отпуск, вместо да се прибера направо вкъщи, кривнах към бургаския булевард, свалих обувките и въпреки че температурата беше около нула, нагазих в морето, за да позамириша малко на него, вместо на войнишки партенки. Даже се опитах да си го представя как е изглеждало през лятото, но само за около три минути, защото толкова издържах в студената вода. Пък и към действителността ме върнаха няколко гларуса, които с грачене минаха над мен и решиха да освободят червата си. Прибрах се вкъщи омазан, ама и дори и това не можа да помрачи настроението ми!
С времето нещата се промениха, бритонът ми вече е прилично подстриган и постепенно духът на лятото започна да ми идва в повече, защото от плажните фиести ми остана само спомен, а пък от работа отпуска не мога да си взема! Тази година отидох четири пъти на плаж и то заради жена ми. Аз съм рекордьор! Комшията ми си остана с текезесарския тен, защото се движеше цяло лято с три-четвърти гащи и потник. Един път отидохме с неговото семейство на плаж и се оказа, че той е атракцията там, даже се снимаха чужденци три-четири пъти с него. Пък и риба в морето вече няма, така че и без хоби си останах! Единственото предимство е, че вече не изпадам в носталгично-депресивни състояния в края на сезона.
Отново е зима, все ми е едно. Ако трябва да съм честен, като дете бях влюбен и в този сезон, а сега, въпреки че ползвам отпуск, скучая! Само семейството ми е щастливо, защото печката вкъщи постоянно гори и е топло, ама като си помисля, че ще трябва 15 кубика дърва да пренеса до втория етаж....!
Май духовете на всички сезони са си заминали за мене! Да са живи и здрави приятелите ми, защото те ме карат да се чувствам винаги млад, на плажни фиести, седнал на брега на созополските скали по време на изгрев, пък дори и през зимата!!!
Речник за архаични изрази, ползвани от старчоци като мене.
Лексикон – тетрадка, в която по мое време събирахме мнения на съученици, като ги карахме да отговарят на различни тъпи въпроси.
„Гларус“ – младеж с излишък на тестостерон, който търси мимолетни връзки за бърз секс.
Текезесарски тен – тен, който получаваш, когато дълго време работиш на полето по потник и къси гащи.
Партенка – парцал, който увиваш по специален начин около крака си, преди да сложиш обувката. Смисълът да се научиш да ги носиш е, че в казармата бързо крадяха чорапите.
Бритон – перчем, алаброс – най-важната част от косата ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар