сряда, 16 ноември 2011 г.

Крали Марко -магарето на Пацо Келеша.

По разкази на дядо ми, за истински лица и събития 



            Да е магаре като магаре, ами то същински змей. Изглеждаше ощърбено и замяташе предният ляв крак по рождение, ама магарията му нийде я нямаше. Такива легенди се носеха за него, че цяла околия го знаеше пък даже беше надхвърлил и славата на стопанина си. Затова го бях прекръстили от Марко, на Крали Марко и за него говориха не като за животно, а като за личност  някаква!
            Той, Пацо го беше научил да е такъв келеш, като него. Получил го беше наследство от вуйчо си и тъй като заедно раснаха, привърза се и му прихвана мурафетите, та освен външно и по душа беше взел да мяза на него- чепат и инат. Игнорираше укорителни погледи и жестове, имаше си собствено мнение по всички въпроси и слушаше само себе си. Боя провокираше само ината му, а пък изпуснеше ли го от контрол, беше в състояние големи поразии да направи.
За дружбата им легенди се носеха. Когато Пацо беше по-млад и не беше станал още семеен, ходеше често с него по свирни. Марко беше научил всичките му конаци и ако случайно Пацо се запилееше без да го вземе, намираше го по свирнята и го чакаше, като вярно куче до де не се напука. Два пъти му беше спасявал живота. Единият път през зимата го намерил проснат в тъмното до кръчмата на Тасо Деляка. Подушил го, овъртял се около него, изпръхтял му се два път в лицето, ама Пацо смазан от ракията  не мърдал. Захапал го за пояса и половин километър го влачил до домът им. И понеже не могъл да преодолее врата, замъкнал го в обора и го бухнал в сламата. Друг път отново през зимата  в най- дълбокият сняг, го намерил метнат в един дол от другата страна на селото. Спуснал се надолу Марко, задърпал го ама нали наклона голям- запъхтял се, запенил се, изплезил езика и се отказал. След като поел дъх, поовъртял се, понаместил се и легнал около Пацо, като куче за да го топли с тялото си. Ама и Пацо, корава душа изкарал. Събудил се на сутринта изпънат като бастун и син като мастило. Отишъл до дома си някак, а на другия ден пак разпънал акордеона в кръчмата. Само лявата страна на лицето му се била опънала и окото му сълзяло, ама на пролет нормалният му вид се върнал.
В село имаше най- много мулета и за това беше виновен този вагабонтин Марко. Разгонеше ли се кобила пръв беше там, подушваше ги от километри. Даже беше прескачал и в съседното село. Два пъти го бяха стреляли, ама сексуалността му беше толкова голяма, щото нищо не можеше да го спре. Пък и с претенции, с магариците не общуваше, гледаше ги надменно все едно им  казваше "че не са от неговата порода". Дечо Чимбела, три метра плет беше издигнал и  като се разгонеше кобилата му не я вадеше навън заради него. Шестстотин лева пари беше дал човека щото кобилата си беше от сой и кирия искаше да изкара от нея като я размножи, ама три години само мулета раждаше. И пак магарето му с магаре, подушил я една вечер, прескочил оградата като коза, буфнал се два пъти в плета, разрушкал го и я докопал. На сутринта се върнал с увиснали уши и три дена друга кобила не погледнал, а пък Дечо пак муле отгледа.
А пък беше и изтънчен по природа. Гледаше хората в устата галиба ги разбираше, какво му приказват и разпознаваше когато го хулят. Един ден му доскучало бутнал портата и запрашил навън да търси Пацо. Спрял се пред входа на църквата и започнал да хрупа младата тревица около портала. Излязъл поп Кръстьо ядосан на магарията му и взел да го гони с лоши думи:
- Я се махай гиди поразнико, литургия е бе щърбел, сега ли намери да си показваш магарията!
Марко спрял за малко, изгледал го неодобрително и високомерно, прибрал ушите и се напъна. Такава купчина пацавури изсипал от задника си, сякаш не бил ходил по нужда цял месец. После невъзмутимо изправил ушите, изкарал допълнително газ отзад за да сложи точка на спора и продължил невъзмутимо, като оставил Поп Кръстьо, побеснял с надигнато расото да обхожда купчината и да го анатемосва.
Проклетията му пък никъде я нямаше. Беше наплашил всички жребци в село, та като го видеха  удряха на бяг. Ама не риташе като магаре само със задните крака, ами използваше всички прийоми- риташе напред, настрани, хапеше, настъпваше и ако не можеше да докопа опонента си го плюеше, като камила. Ако пък прецени, че силите му няма да стигат, удряше на бяг като първокласен жребец и ако се налагаше търсеше спасени в реката. Преплуваше вировете като видра и вместо да търти към полето, като нормално магаре, се забиваше в гората, като чакал и там можеше да изкара ден или два, в зависимост от това каква беля беше сторил.
Само от Пацо, имаше респект и гледаше да не му чупи хатъра. Ама когато се ожени за стрина Ивана, тя и Марко приласка, щото и той беше сирак. Даже Пацо, ревнуваше известно време и не му говореше, ама тя нали любовта им обща беше, че му прости. Само дето Марко спря да го търси нощно време, щото по му харесваше да се върти около стрина Ивана.
Един път Кольо Самсара, по време на панаира отишъл и измолил от стрина Ивана да му услужи с Марко, щото живееше отвъд реката, а пък неговото муле се беше поминало и нямал с какво да докара стоката. Стрина Ивана се съгласила с неохота, щото били род. Повел Самсара, Марко по калдъръма обаче точно на моста над Тунджа, Стрина Ивана му се скрила от погледа и той запрял крака. Ни напред, ни назад. Опитал Самсар с добро- не става. Взел да го дърпа за повода- нещата още повече се влошили. През това време от другата страна на реката се задал керван другоселци, които също се били запътели към панаира. И понеже моста бил тесен настанало задръстване. Решили другоселци и те да дадат едно рамо. Вкупом се запътели, и преди Самсара да ги предупреди да се пазят, Марко свил ушите, завъртя се и започнал да раздава текмета и с четирите крака. Първи пострадали двамата дето водели колоната. Единият падна  покосен в несвяст, а другият прелетял от моста през парапета и се цамбурнал в Туджа. Настанала суматоха. Марко включил всички прийоми от бойната си техника, объркал противника и го обърнал в бяг. Съмсара,  не посмял да ухапи, свалил му капа от главата и започна да я гази с предните копита, а след това и се изплюл.
      Понеже бил наддал рев, чул го Пацо, хвърлил акордеон и търтил с всичка сила към местопроизшествието. Зърнал го Марко отдалече и понеже знаел, че няма да му се размине, изправил се на два крака и се бухнал в реката. Докато стигнел Пацо до моста, Марко преплувал реката, излязъл на брега, отърсил се и като се убедил, че яростта на собственика му е голяма, забил с всичка сила към гората и потънал в гъстото.
Три дена го търсил Пацо и тъкмо когато се бил отказал, Марко се прибрал покрит целия в бодили и разрошен, като сова. Пренебрегнал лошият поглед на стопанина си, докопал се до обора и легнал в сламата. Два дена не мръднал, ама и той като Пацо, корава душа имаше. На третият ден се разбутал, отърсил грива и отново прескочил до кобилата на Дечо Чимбела за да провери, за всеки случай дали пак не се е разгонила.
Такъв беше Крали Марко- магаре и половина! Като се помина, цялото село го жалеше щото гордост беше и  прочу нашенци из цяла околия. А пък наследство остави, за чудо и приказ! И да знаете, ако искате да си купите муле, най- хубавите при нас можете да намерите!


Автор: Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар