понеделник, 7 ноември 2011 г.

Духът на отминалото лято!

На тези които живеят край морето, няма да им се стори странно това което ще напиша и понеже трябва да започна от някъде, ще задам на себе си един въпрос, на който често отговарях като ученик, при попълване на лексиконите на съучениците си- „кой е любимият ви сезон?”.
            А така... сега ако трябва да пиша описателно сигурно ще ви отегча, затова ще подходя практично и ще карам направо. Някога обичах лятото, естествено когато бях по -млад и минавах за „гларус”. Ние които сме израснали в малки, крайморски градчета в които нищо не се случва през зимата, едвам докарвахме до месец юни, за да разрошим бритоните и да се впуснем в палави приключения...от всякакъв характер! Понеже често посрещах изгрева край скалите на Созопол и понеже кожата ми беше пропита от миризмата на море и водорасли, най- тежките моменти  в казармата преживях, когато трябваше да набивам табаните си по нагорещеният плаца, подканван от току що мутиралият глас на някой старшина школник, а вечер можех само да се усамотя с картичките, с образите на красиви, загорели, женски дупета изпратени от мои приятели, придружени с описателни текстове за плажни фиести с които съм се разминал! По принцип не съм злопаметен ама когато те влязоха в казармата, им го върнах двойно, а на някой дори тройно....!
Толкова ми тежеше, че изпуснах сезона, че по време на първият ми домашен отпуск, вместо да се прибера направо в къщи кривнах към бургаският булевард, свалих обувките и въпреки, че температурата беше около нула, нагазих в морето за да позамириша малко на него, вместо на войнишки партенки. Даже се опитах да си го представя как е изглеждало през лятото но само за около три минути, защото толкова издържах в студената вода. Пък и към действителността ме върнаха няколко гларуса, които с грачене минаха над мен и решиха да освободят червата си. Прибрах се в къщи омазан, ама и дори и това не можа да помрачи настроението ми!
С времето нещата се промениха, бритона ми вече е прилично подстриган и постепенно духа на лятото започна да ми идва в повече, защото от плажните фиести ми остана само спомен, а пък от работа опуска не мога да си взема! Тази година отидох четири пъти на плаж и то заради жена ми. Аз съм рекордьор! Комшията ми си остана с текезесарският тен, на потник и черен от колената надолу, защото се движеше цяло лято с три-четвърти гащи. Един път отидохме с неговото семейство на плаж и се оказа, че той е атракцията, даже се снимаха три-четири пъти с него. Пък и риба в морето вече няма, така че и без хоби си останах! Единственото предимство е, че вече не изпадам носталгично-депресивни състояния в края на сезона.
            Отново е зима, все ми е едно. Ако трябва да съм честен, като дете бях влюбен и в този сезон, а сега въпреки, че ползвам отпуск, скучая! Само семейството ми е щастливо, защото печката в къщи постоянно гори и е топло, ама като си помисля, че ще трябва 15 кубика дърва да пренеса до вторият етаж....!
            Май, духовете, на всички сезони са си заминали за мене! Да са живи и здрави приятелите ми, защото те ме карат да се чувствам винаги млад, на плажни фиести, седнал на брега на созополските скали по време на изгрев, пък дори и през зимата!!!
 
Речник за архаични изрази ползвани от старчоци като мене.

Лексикон-тетрадка в която по мое време събирахме мнения на съученици, като ги карахме да отговарят на различни тъпи въпроси.
„Гларус”-младеж с излишък на тестостерон, който търси мимолетни връзки за бърз секс.
Текезесарски тен – тен който получаваш, когато дълго време работиш на полето по потник и къси гащи.
Партенка – парцал, който увиваш по специален начин около крака си преди да сложиш, обувката. Смисъла да се научиш да ги носиш, е че в казармата, бързо крадяха чорапите.
Бритон - перчем, алаброс- най-важната част от косата ти.

Автор- Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар