За истината и предразсъдъците.

            В последно време, сигурно от многото движение из интернет взеха да ме провокират много публикации в които авторите им, ми предлагат твърдения за истини, които са спорни и това е добре, защото е интересно. Само че обикновено, ако пуснеш някой коментар, който не им е угоден или те трият, или те обвинява в предразсъдъци. Естествено не става дума за груби коментари, защото съм вече стара пушка и твърдя, че знам как  да напиша „не съм съгласен” с усмивка. Обаче, явно самата мисъл, че им казваш „че не си съгласен” ги дразни, защото се екзалтират, прихлъцват и понякога дори разпенват, като че ли има кой знае какво значение какво мисля аз, след като не сме си никакви в живота.

            Абе, може това и да е нормално. Аз се бях откъснал малко от блогърското общество и усещам вече, че има някакви закономерности, които си важат където и да решиш да споделяш, ама не ми е речта за това. Нямам намерение да правя такъв анализ. Думата ми е за истината, защото все нея дирим и като че ли тя е критерий тук, колко много си навътре в живота. А пък то гола истина няма, навсякъде и винаги е облечена къде с ватенка, къде с костюм,  зависи какъв е бил животът ти, защото само книги не стигат. Не че там не я пише, ама според мене- едно е да са ти е предали, а друго е да си я преживял, тъй като преживяната истина е пречупена през призмата на опита и потребностите, и тя дори се е утвърдила, като някакъв ръководен принцип в живота, който трудно може да бъде зачеркнат.

Понеже в истините винаги има нюанси, които ги карат да изглеждат различни, общо взето твърдя, че всеки е прав за себе си и това е необходимо, иначе с културата ни щеше да се свърши отдавна . Ето тук е гъдела на блогъството! Ако мислим еднакво, ще пишем еднакво и ще ни е скучно, а  тук е красиво защото е цветно. Затова различната истина не е предразсъдък, а мнение което може да се окаже по-истина от твоята истина, стига да си съгласен да я чуеш.

            А че си имам предразсъдъци е сигурно. Всъщност, кой няма?! Общо взето от тях не можеш да се опазиш! Дори тези дето  твърдят, че нямат, страдат от  един от най- страшните, „ЧЕ САМО ТЕ СА ПРАВИ”. Вярно е, че предразсъдъците са по-страшни от лъжата, защото ти пречат да видиш истината ама не ги ли бъркаме с морала. Защото линията там е много тъка, дето се вика чертана е с молив и много често лица, особено от друго поколение, обявяват моралните ми принципи за предразсъдъци. Предполагам, че  така ги устройва, защото слагат точката на спора. Всъщност, може и да го мислят и да са искрени,  но моралните ми принципи са утвърдени  истини за мен и ще си ги защитавам. Всеки за себе си, както е в живота, защото така е правилно и логично !

Всъщност, трябва да издигнем в култ това, че мислим различно и има много истини, защото това е истинският заряда на културата ни. И ако някой псевдоинтелектуалци смятат, че  като трият коментарите ми под публикациите си, са ме убедили в  своята истина, ще им поднеса едно голямо СЪБОЛЕЗНОВАНИЕ, защото страдат от най - страшният предразсъдък на човечеството, че са НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ .

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Гласовете Ви, чувам!

    Живеем в свят с много материални стремежи и някак си духовното отстъпи назад! Намърдали сме се в удобните си домове, но сме ги превърнали в непревзимаеми крепости! Общуваме чрез компютъра вместо около масата! Заместихме книгите с телевизия — сякаш сме се разболели от национална дислексия! Обикаляме магазините като луди, за да се сдобием с най-хубавите вещи, даже му измислихме термин — „шопинг терапия“! Намираме всичко това за нормално... Пък може и да е нормално... Знам ли... Обърках се!

    Аз съм вече полусирак. Няма нищо трагично в това, въртя се по спиралата на живота си и чакам... Това е толкова естествено, колкото и съзиданието ми. А пък и в края на краищата може би точно тогава ще получа и отговори на много въпроси. Думата обаче не е затова. Днес, когато препрочитах някой от разказите си, отново си спомних за дядо ми и си дадох сметка всъщност колко силно е било влиянието му върху мен и как продължава да ме направлява. Не го знаех! Явно все още малко се познавам... Жалко!

    Сигурно съм архаичен, като стар прашен балтон с лъснати копчета, който вадят от време на време от гардероба и го поизтупват. Но все пак се питам — това ли са посланията, които ми оставиха предците ми?! И какви послания Аз ще оставя на тези, които ме следват?! Защото човек само в това, което оставя след себе си, може да намери смисъла на това, което е вложил в живота си, и само това ще видят тези, които е създал, за да следват примера му като завет. Обаче кое точно ще видят те...?!

    Днес купих нов компютър на дъщеря си. Не съм я виждал скоро толкова щастлива! Опитах се да я запаля по блогърството, предложих ѝ даже да пише за моя блог — ударих на камък... Нехае! В момента върти една игра на лаптопа, даже името ѝ не можах да запомня. Чудя се — къде ли сгреших?! Сетих се — когато беше малка, никога не съм ѝ разказвал приказки. Нямам оправдание!

    Моят дядо не ми остави нищо материално. Почина много стар, много болен и беден, но още чувам гласа му и следвам пътя му, защото той го начерта много отдавна, когато бях малък и всяка вечер /понеже нямаше ток в Созопол/ трябваше да общувам с него и да слушам с удоволствие приказки и разкази за младостта му.

Всъщност не е само той! Чувам гласа и на баща си, май... и на всичките си предци, и чувствам, че продължават да ме направляват и помагат, защото пък единствената причина Те да съществуват, съм... Аз!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Заразно зло!-интернет културата.

А бе, няма съмнение. Интернет е едно от върховните постижение на човечеството в областта на комуникациите и информационните технологии. Толкова свикнахме с него, че ползването му се превърна в потребност и когато интернет доставчикът ни е калпав, ни се „образуват” нерви, също както, като ни спират често тока и водата. Въпреки върховенството на технологията обаче, и защото пак се интересуваме повече от келепира , тази придобивка, започва да става опасна и ако скоро не се направи нещо по въпроса, ще закъсаме здраво, защото започна да се превръща, за пореден път в пример за това, как се „изхождаме на метеното” и то в такива количества, които могат да излязат от тялото на едър рогат добитък.

Интернет културата, май започна да става, като културата в нощните питейни заведения. Доста чалга, потни, голи, мъжки и женски тела, юнашко напиване, дръпване на една доза марихуанка и накрая юдряне по масата, съпроводено с назидателно словоблудство, за да завърши с духовен и същински онанизъм! Преекспонирахме шегата в гавра, красивото в грозно, доброто в лошо, искреността в подлост! Цяло едно поколение, моето поколение, работи много усърдно за да трансформира  ценностите ни в махленска агресия,  защото тя по, се продава на пазара, нищо че мозъците на децата ни се промиват! Посланията които се пращат от там, в повечето случаи, преливат от  порнографията и агресията! Превърнахме децата си в плебеи, на които трябва да даваме само „хляб и зрелища”, за да не ни занимават с проблемите си. А сега се чудим и се маем, че се и възмущаваме, как се е стигнало до там и как да спрем тази ваханалия! Мислим си, че като сме ги опазили от улицата, сме ги опазели от нейната културата, обаче тя навлиза в дома ни през монитора на компютъра и понеже децата ни я възприемат пасивно, не може да сме коректив, защото, когато те започват да я упражняват, трудно се досещаме, какво е станало в главата им, като почти не излизат от къщи!

Не е случайно, че група младежи, са пребили едно беззащитно 12 годишно дете и са пуснали клипа във Фейзбук! Не е случайно, че през миналата година качиха в нета  клипове на ученици, които се гаврят с учителите си! Просто децата ни са актьори в долнопробен екшън филм, само че сценарият е написан в главата им, от някой друг! А ние дори  не подозираме, че изтърваме контрола! Всъщност, интернет пространството е пълно с такива клипове, стига да знаеш къде и как да ги потърсиш. Ама ако ние не знаем, децата ни със сигурност знаят.

Винаги се намират, псевдодемократи и псевдолиберали, които по „убеждение”, а не защото лобират за големи интернет компании, се опитват да оправдаят това безумие с правото на свободата на словото и избора на всеки човек. Ама те, нашите деца какъв избор могат да имат, след като нямат уменията, да го упражнят. Затова издигайки и робувайки на лозунгите за свобода на словото, забравихме за цензурата, която може да консервативен похват, но дава резултати, поне в държави с развита демокрация, като САЩ, Великобритани и Германия. И ако тя не може да мине през нета, ще трябва ние да я въведем в дома си.

Според мене в училищата трябва да се изучава нова дисциплина „Интернет култура”, ама трябва да обучат първо нас родителите, защото седнали уморени пред телевизора, пропускаме да видим как субкултурата се пренася през мониторите на компютрите  в дома ни, и го превръща в гето.


Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Изборът-не способностите ни правят това, което сме!

     Сигурно по заглавието ще се подлъжете, че пак ще ви говоря за президентските избори! Няма..... Омръзна ми, стига толкова анализи, май на всички ни дойдоха в повече, чак ми се повдига! Става реч за това, което прави човек през целия си живот, за да му предаде смисъл, тъй като алтернативи винаги има много, но почти винаги изборът е само един и понякога той е в основата на съзиданието, но и на падението му — зависи какво ще произтече от него.

    Поне три пъти в живота си съм се изправял пред такива инфарктни ситуации, в които е трябвало да взема решения, и те изцяло са повлияли на бъдещото ми развитие и на положението ми в обществото. Проблемът е, че не винаги от интелекта ти зависи какъв избор ще направиш, а в повечето случаи от потребностите, които често изместват стратегическите ти приоритети.

    През живота ми са минавали много хора (а пък и професията ми е такава), които са оставяли някакъв отпечатък като спомен за нещо лошо. Знам как съдбата на много от тях се е променила, защото изборът им е бил неправилен и, дето се вика, мога цял реферат да напиша по темата. За съжаление, ние, българите, обичаме да лепим етикети, като например „престъпник“ или „глупак“, и го правим ей така, без да се интересуваме какви са били мотивите на този, който е постъпил грешно или пък се е изложил, защото колкото и да се представяме за либерални, ние всъщност сме консервирани по рождение. Е, поне хората от моето поколение. Няколко пъти съм се поставял на мястото на някой от тях и, да ви кажа честно, колебаел съм се какъв би бил моят избор, ако имах тяхното битие, защото, както е казал другарят Карл Маркс, то определя съзнанието.

    Едно от предимствата, което дава моята професия, е, че мога добре да изследвам човешката душевност и често, без да искам, започвам да правя анализи. Може да се каже дори, че това си е професионално изкривяване. Поради това от известно време насам спрях да съдя хората и да им лепя етикети, защото каквото и да са направили, обикновено са го сторили, защото са нямали или са направили погрешен избор. А грешките са присъщи и за нас — тези, дето ги съдим, макар че почти винаги имаме готово оправдание и обикновено някой друг ни е виновен.

    В заключение, за да не ви дотегна, апелирам и вие да не слагате етикети на хора, дори и да смятате, че сте по-способни и по-умни от тях, тъй като никога не се знае как ще ви завърти животът и какъв избор ще трябва да направите, за да се наложи да оцелявате.

    Защото не способностите, а изборите, които правим през живота си, ни правят такива, каквито сме!

Автор:Николай Григоров/Shljko/

Добави в Svejo

Мера, според мера!

    Въпросът за странните отношения, които възникват в блогърските общества, живо ме интересува от 2009 г. насам. За повечето от вас аз съм току-що пръкнал се блогър, но всъщност съм публикувал като гост в чужди блогове по причина, че дълго време пазих самоличността си. Сигурно съм бил прав, както се убеждавам, колко много от вас държат на анонимността си. Може би е по различни причини, които аз уважавам, макар че в нета нищо не може да остане анонимно за дълго време.

Всъщност блогърството е един социален феномен, възникнал на принципа на организирания хаос, който в последно време започва да утвърждава принципите на съществуването си, които са доста демократични, но и реакционни – зависи откъде ще го подхванеш.

Формирането на блогърски общности е факт и факт е, че ако не те поканят в някоя от тях, може да си останеш просто един драскач и постепенно желанието ти да споделяш, като публикуваш, да угасне. Май не е много честно, защото стотици добри драскачи са пропуснали да станат добри блогъри, ама няма оправия и тук е необходимо да имаш шанс, за да се утвърдиш, защото и тук важи един основен принцип, който е обобщаващ за положението ти в обществото въобще: „винаги трябва да има някой, който да те посочи и да няма никой, който да те задраска“!

А това за „задраскването“ съм го виждал няколко пъти вече и е едно от нещата, което силно ме дразни, защото най-голямата обида, която може да понесе един творец, е да го нарекат бездарен или неграмотен. Уви, липсата на креативност от време на време спохожда всички ни, а и сме различни хора с различни характери, всички упражняваме различни професии и май от време на време пренасяме напрежението от работата си в блоговете, но не под формата на публикации, а под формата на груби коментари. Е-е, някой може така да се разтоварва, ама от вече не краткия си живот съм научил, че рано или късно всеки си намира майстора и обикновено човек по рождение инстинктивно реагира да се защити, а стратегически най-добрата защита е нападението. „Мера според мера“, както е написал поетът П. Яворов в стихотворението си „Ден денувам“.

Някога пишех за блог, в който възникна този проблем и за съжаление блогърската общност, която публикуваше там, постепенно се загуби и то заради агресията на един доста посредствен дописник, който поради липсата на идеи за сюжети за писане се беше заел като учител по български език да поправя граматическите ни грешки след всяка публикация и го правеше грубо. За мене блогърството е генератор на идеи и точно затова споделям с вас и искам да чета вашите публикации! Затова днес ми стана некомфортно, когато разбрах, че един човек, когото не познавам, но ми протегна ръка заедно с Владо и Румяна, когато отворих блога си, е обиден и отказва да споделя с нас. Не знам причината, заради която Светла реши да се оттегли. Надявам се да е за кратко, да преболедува и да се върне отново при нас, защото, както вече съм писал, възможността да споделяш е хапче против стрес и всеки трябва да го изпие.

И в заключение, за да не съм многословен, предлагам при учредяването на новия блог „Йееее“ или „Колелото“, или „Блогово“, да се съгласим да спазваме един основен принцип: „Блогърството трябва да обединява, а не да разделя“, защото започнем ли да си показваме недостатъците, бързо тази хубава компания, дето се е събрала, ще се разтури! Защото всеки мери според себе си и дава само когато желае да го направи!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Духът на отминалото лято!

На тези, които живеят край морето, няма да им се стори странно това, което ще напиша и понеже трябва да започна от някъде, ще задам на себе си един въпрос, на който често отговарях като ученик при попълване на лексиконите на съучениците си – „кой е любимият ви сезон?“.

А така... сега, ако трябва да пиша описателно, сигурно ще ви отегча, затова ще подходя практично и ще карам направо. Някога обичах лятото, естествено, когато бях по-млад и минавах за „гларус“. Ние, които сме израснали в малки, крайморски градчета, в които нищо не се случва през зимата, едвам докарвахме до месец юни, за да разрошим бритоните и да се впуснем в палави приключения... от всякакъв характер! Понеже често посрещах изгрева край скалите на Созопол и понеже кожата ми беше пропита от миризмата на море и водорасли, най-тежките моменти в казармата преживях, когато трябваше да набивам табаните си по нагорещения плац, подканван от току-що мутиралия глас на някой старшина-школник, а вечер можех само да се усамотя с картичките с образите на красиви, загорели женски дупета, изпратени от мои приятели, придружени с описателни текстове за плажни фиести, с които съм се разминал! По принцип не съм злопаметен, ама когато те влязоха в казармата, им го върнах двойно, а на някой дори тройно....!

Толкова ми тежеше, че изпуснах сезона, че по време на първия ми домашен отпуск, вместо да се прибера направо вкъщи, кривнах към бургаския булевард, свалих обувките и въпреки че температурата беше около нула, нагазих в морето, за да позамириша малко на него, вместо на войнишки партенки. Даже се опитах да си го представя как е изглеждало през лятото, но само за около три минути, защото толкова издържах в студената вода. Пък и към действителността ме върнаха няколко гларуса, които с грачене минаха над мен и решиха да освободят червата си. Прибрах се вкъщи омазан, ама и дори и това не можа да помрачи настроението ми!

С времето нещата се промениха, бритонът ми вече е прилично подстриган и постепенно духът на лятото започна да ми идва в повече, защото от плажните фиести ми остана само спомен, а пък от работа отпуска не мога да си взема! Тази година отидох четири пъти на плаж и то заради жена ми. Аз съм рекордьор! Комшията ми си остана с текезесарския тен, защото се движеше цяло лято с три-четвърти гащи и потник. Един път отидохме с неговото семейство на плаж и се оказа, че той е атракцията там, даже се снимаха чужденци три-четири пъти с него. Пък и риба в морето вече няма, така че и без хоби си останах! Единственото предимство е, че вече не изпадам в носталгично-депресивни състояния в края на сезона.

Отново е зима, все ми е едно. Ако трябва да съм честен, като дете бях влюбен и в този сезон, а сега, въпреки че ползвам отпуск, скучая! Само семейството ми е щастливо, защото печката вкъщи постоянно гори и е топло, ама като си помисля, че ще трябва 15 кубика дърва да пренеса до втория етаж....!

Май духовете на всички сезони са си заминали за мене! Да са живи и здрави приятелите ми, защото те ме карат да се чувствам винаги млад, на плажни фиести, седнал на брега на созополските скали по време на изгрев, пък дори и през зимата!!!

Речник за архаични изрази, ползвани от старчоци като мене.

Лексикон – тетрадка, в която по мое време събирахме мнения на съученици, като ги карахме да отговарят на различни тъпи въпроси.

„Гларус“ – младеж с излишък на тестостерон, който търси мимолетни връзки за бърз секс.

Текезесарски тен – тен, който получаваш, когато дълго време работиш на полето по потник и къси гащи.

Партенка – парцал, който увиваш по специален начин около крака си, преди да сложиш обувката. Смисълът да се научиш да ги носиш е, че в казармата бързо крадяха чорапите.

Бритон – перчем, алаброс – най-важната част от косата ти.

Автор- Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo