Аз съм вече полусирак. Няма нищо трагично в това, въртя се по спиралата на живота си и чакам... Това е толкова естествено, колкото и съзиданието ми. А пък и в края на краищата може би точно тогава ще получа и отговори на много въпроси. Думата обаче не е затова. Днес, когато препрочитах някой от разказите си, отново си спомних за дядо ми и си дадох сметка всъщност колко силно е било влиянието му върху мен и как продължава да ме направлява. Не го знаех! Явно все още малко се познавам... Жалко!
Сигурно съм архаичен, като стар прашен балтон с лъснати копчета, който вадят от време на време от гардероба и го поизтупват. Но все пак се питам — това ли са посланията, които ми оставиха предците ми?! И какви послания Аз ще оставя на тези, които ме следват?! Защото човек само в това, което оставя след себе си, може да намери смисъла на това, което е вложил в живота си, и само това ще видят тези, които е създал, за да следват примера му като завет. Обаче кое точно ще видят те...?!
Днес купих нов компютър на дъщеря си. Не съм я виждал скоро толкова щастлива! Опитах се да я запаля по блогърството, предложих ѝ даже да пише за моя блог — ударих на камък... Нехае! В момента върти една игра на лаптопа, даже името ѝ не можах да запомня. Чудя се — къде ли сгреших?! Сетих се — когато беше малка, никога не съм ѝ разказвал приказки. Нямам оправдание!
Моят дядо не ми остави нищо материално. Почина много стар, много болен и беден, но още чувам гласа му и следвам пътя му, защото той го начерта много отдавна, когато бях малък и всяка вечер /понеже нямаше ток в Созопол/ трябваше да общувам с него и да слушам с удоволствие приказки и разкази за младостта му.
Всъщност не е само той! Чувам гласа и на баща си, май... и на всичките си предци, и чувствам, че продължават да ме направляват и помагат, защото пък единствената причина Те да съществуват, съм... Аз!
Прекалено меркантилен стана светът. Вещомански, което изобщо не ми харесва! Поздрави, Ники! Хареса ми :)Лека вечер!
ОтговорИзтриванеДа, съгласен съм с тебе, когато сме млади не го осъзнаваме, а като поувехнем, вече е късно...., за децата ни :)! Благодаря за оценката! Лека вечер и на тебе Цвети :) !
ОтговорИзтриванеПрочетох няколко пъти цялата публикация. Много ме впечатли. Накара ме да се замисля... Аз не мога да живея без книги - първо баба, а после и татко ме научиха да ги обичам и пазя. За нещастие имам предчувствието, че децата ми не са наследили тази ми страст. Четем приказки, оцветяваме книжки... Но я няма тази емоции, които имах аз като дете. Странно е как живота наистина стана "вещомански" и меркантилен.
ОтговорИзтриване