събота, 25 октомври 2014 г.

КУЛТУРТРЕГЕР

Картина на Чудомир
         От ранно утро селският площад се беше изпълнил с хора. Това създаваше странно чувство, като че да беше оживял.  Пъстрите носии на женурята които нервно се движиха из тълпата променяха колорита му, като калейдоскоп. Мъжете се бяха събрали около кръчмата на Тасо Деляка, като разменяха помежду си  шеги и бъклица с шльоковица, но внимаваха да не прекалят за да запазят положение. Всички бяха облечени със снежно бели ризи сякаш се готвиха сватба да вдигат. Поясите им бяха плътно прилепнали, а от тях се подаваха кожени кесии. Панталоните им бяха изгладени на ръб, а върховете на цървулите сочиха гордо нагоре сякаш да подчертаят достойнството на собственика им. Оттук- оттам се мяркаше и по някоя везана аба, която вземаше погледа на чиляк, тъй като внасяше разнообразие в белналата се като разпенен поток, мъжка тълпа.
Площада беше изметен и измит. Животните бяха затворени по оборите. Само от време на време препърхваше по някоя изтървана кокошка, която беше намерила път през плета. Току нечие дечурлига хукваше след нея за да я хване, това  предизвикваше истерични подвиквания и неочаквано пъргави подскоци на някои от женурята, които се втурваха да спасят чистите му дрехи, а животинката беше изпровождана с крак  към курника.
-Кмете- провикна се Дечо Чимбела- га ще идва кандидата бе, три часа чакаме?! Схванаха ни се джуланите. Женурята изтърваха пък хляба от мощите, сигурно тестото вече само за мекици става. А на дечурлигата марсолите им потекоха бе, я виж как духна северняка.
  И  за да подкрепи думите си Чимбела, силно се изсекна настрани, като без много да му беше еня за новата аба пообърса пръстите си в нея.
-Ами  то, такова, и ракиено време май накланя- провикна се Сашо Петела.
Погледите на всички се насочиха към фигурата на висок, едър, червендалест мъж облечен по градски с костюм, който беше опрял  рамо в дувара на кметството и нервно се почесваше по тила изпод шапката. За момент едрия мъж се смути и  заогледа, но после се изпъна така, че пъпът му надникна из между ризата, а копчето до него изпука, пристъпи твърдо към събралото се множество и се провикна нервно:
-Сус бе, ще чакате! Избори са. Кандидат за народен представител е това, не зелник. Човека сега е в Доймушларе, когато му падне сгода ще дойде. Нека го посрещнем да видим какво ще каже. Утре ще отида в София по кметски дела, кой рамо ще ми даде там, а-а-а?! Ако трябва цяла седмица мекици ще ядете пък марсолите и без това си ги хвърляте навсякъде.
         - Айде сега пък София- обади се опозицията в лицето на Гошо Файтона. Кога последно си ходил там бе джанъм, не беше ли кога отбиваше военната си служба. Има- няма двадесет години.
Файтона се огледа за да види реакцията от остроумието си, но като видя, че никой не го отразява, дребната му фигура се сви още повече, а мустаците му провиснаха като на издърпан на сушата сом.
         -И като каза „зелник” Кмете- опита се да се намеси в разговора Марко Лекия разкривайки белите си зъби в широка усмивка, Гина Кудрина ако знаеш как го върти лигите ти да окапят! Като му хвърли една пръжка отгоре на зелето, че кат го завие и се подуе... яж до пръсване. 
        И след като шумно се отърва от насъбралата се слюнка в устата сам се смъмри. 
            - Ема, и червено винце си требва иначе не се плъзгат коматите навътре.
         Още няколко човека от мъжкото множество се изплюха, а пък децата започнаха да преглъщат и да поглеждат към майките си умилително и да товарят душите им с жал, че не са се сетили да завъртят и те един зелник.
-Стига сте дрънкали бе, майтап ви се вижда!- провикна се отново кмета опитвайки се нервно да прикрие пъпа с ризата си. Шегаджии значи, ей сега като се заредите пред кметството за разрешително за дърва ще ви видя хумора?! И стига сте плюли и секнали, на 30 километра от Казанлък сме, а нищо от гражданите не мое да прихванете. От утре всички с носни кърпи. И ще глобявам да знаете.
 Споменаването на думата „дърва” в комбинация с „разрешително” препарира мъжкото множество. Най- недоволните запристъпиха нервно и бръкнаха по поясите за да свият по един тютюн, а в гърлото на Гошо Файтона, който искаше да вземе думата за политическо обръщение застана буца, която не можа да прокара и понеже от напрежение спря да премигва замяза на фотографска плака. Жените пък пребъркаха нервно престилките си, изкараха чисто нови неупотребявани носни кърпи, които бяха  сгънали старателно и побързаха да обършат носовете на децата си.
Откъм Кривият мост се чу тътен, който постепенно  премина в ръмжене на двигател. Над кафенето на Гина Кудрина, което стоеше на пътя към площада се вдигна облак от прах омесен с дим от  бензинови изпарения. Площада се умълча, погледите на всички се насочиха в очакване към приближаващият се автомобил, който въпреки праха лъсна като калайдисана тава.
-Идва- провикна се Кмета. И да си опичате мозъците, че да не си гледаме после цървулите като се срещнем!
Множеството тихо се разтвори, за да пропусне автомобила, който безпрепятствено стигна оградата на кметството, където беше вдигната импровизирана трибуна. От колата излезе нисък, пухкав мъж с розови бузи. Беше нахлупил бомбето си до веждите. Дрехите му бяха алафранга, а обувките скърцаха като пристъпваше. На лицето му се беше разляла широка усмивка, а над нея се диплиха тънки лъскави мустачки чиито връхчета бяха извити нагоре. Изпод яката на ризата му нагънал се като козунак се подаваше къс червендалест врат, по който човек можеше да предположи, че тялото надолу под костюма му се разливаше на филии. Господинът се насочи към кмета, кой с усмивка се поклони слугински и свали шапка  за да го поздрави. Размениха си тихо кратки любезности и се изкачиха по импровизирана трибуна. Изправяйки се един до друг върху нея Кмета пристъпи напред и сваляйки гласът си с един тон по-надолу за да звучи по- солидно, се обърна към събралото се множество:
- Уважаеми дами и господа!
- Айде сега- обади се Гошо Файтона, който се беше поокопител след като  реши да жертва разрешително за дърводобив в името на политическата си кариера. Откога бе джанам, започнахме да я караме по градски.
       И като отвори широко устата си за усмивка, заби жилото си с отрова. 
   - Я земи да се поизкашляш, че ти е паднал гласа, ще вземеш да забравиш, че е нисък и ще я подкараш на терца, като асматик.
Замръзналото множество се раздвижи ведро, чу се кикот. Децата загубиха концентрация и по- палавите започнаха да досаждат на майките си. Тишината поизбледня и оттук –оттам се надигна шепот на загубели интерес към събитието хора. След като кмета пребори надигналият се в него смут механично се изкашля, изгледа на кръв Файтона и продължи представянето на кандидата:
-Братя и сестри, днес в нашето малко, китно село е дошъл един от ярките  представители на Демократическата  партия, г-н Филип Зеленогорски- бивш и бъдещ народен представител за да се срещне с вас и да се разговорите.
Тъй като дълго вадеше въздуха си по време на изказването Кметът направи пауза, напълни дробовете, подаде малко за резерва към корема който се разгъна като мях и откърти копчето до пъпа му. Из редици до трибуната отново настана оживление, а Пацо Келеша който не можа да се пребори с нрава си се понадигна на пръсти и се провикна високо, така че целият площад да чуе:
-Леко бе Кмете, ще ни простреляш, ако надуваш още балона да кажа на Ради Сламата да копае окоп, че както му спори полската работа ей сега ще го нахвърли за минути. Не го спират ни павета, ни камъни, ни скали. Като таран е.
За да подчерта достойнствата на приятелят си Келеша се обърна към него и го потупа по рамената. Огромният рус мъж който се извисяваше над всички, отвори още широките си рамене галиба го излагаха за продан на панаира.
- Юначага! -продължи Келеша. Само дето момите не му връзват, ще взема да го сватосам за балдъзата таман три деца ще му докара наготово да се немъчи. То по нашия край, кравата с телетата по-скъпо върви- приключи изречението Келеша, като разпъна в усмивка оредялата си откъм зъби уста.
Кикота прерасна в смях. Множеството се отпусна и започна да се движи. Бялата кожа на Ради Слата започна да почервенява, раменете му се затвориха пред него и осанката му се огъна. Кмета положи огромната си ръка върху отново оголения си пъп и след като от смущение се изцъкли и не можа да изкара звук- изхълца и освободи дробовете си с дълбока въздишка, която прозвуча, като грухтене. Усетил смущението му народния представител Зеленогрски пристъпи напред, благодари учтиво на Кмета за представянето и пое инициативата:
-Уважаеми сънародници...
- Я, Фъцко, ти ли си бе лели- провикна се баба Донка, която се връщаше от дрямката подпряна върху хурката си и гледаше все още в унес през дебелите си очила пухкавия господин. От де се пръкна бе лели? Е какъв си наедрял, ама то лели ти от малък си похапваше... По един медник качамак изяваше с половин пита. Браво, я какъв солиден си станал!
-Солиден –провикна се Келеша и като се усети, че трябва да спре, снижи тона колкото да го чуят само околните все едно проговаряше само на Ради. Леле баджо, тоя ако го изплющя по врата ще се разлее на вълни чак до петите. Много мас е понасъбрал. Няма да е ял само качамак, само на врата си носи двадесетина шопара.
Нова вълна от смях заля площада. Зеленогорски професионално подмина изказването на баба Донка, като остави в неведение насъбралите се хора относно произходът си. Запази присъствие на духа и след като почака вълнението да отмине- продължи:
-Уважаеми сънародници, заставам днес пред вас, с лицето си, като ваш културтрегер...
-К,во рече?-провикна се Станчо Пантата. Регер ли?
-Културтрегер- провикна се ядосано Кмета, който не можеше повече да крие разочарованието си от невежеството на съселяните си.
-А-а-а, то ще е нещо за култура- примири се Пантата, но след секунда погледът му проблесна и продължи. Така и така отворихме дума за култура, да си кажа и Аз.
      И като потърси с поглед в тълпата Пачемуто се провикна с всичка сила:
         - Бай Иване,  да земеш да затулиш дупките на нужника си, че очите ми изтекоха да ти  гледам съсухрения дирник. Лещиш си го, галиба алтъни ще изкараш оттам. Айде то мене остави, ми жената не ще да храни добитъка, точно до обора си го дигнал тоя кенеф.
         Пантата извъртя поглед към кмета и продължи. 
     - Е-е-е, Кмете, колко пъти да казвам?! И да знаеш- ако не накараш Пачемуто да си премести нужника, няма да гласувам за вашата партия на тези избори.
-Ти ли ми говориш за култура бе?! – провикна се снахата на Пачемуто- Мина- че ти в нужник не ходиш, всичките ни фиданки покрай двора ви изсъхнаха. Ма то голямо поливане бе сестро- обърна се към етърва си Мина- по три –четири пъти на вечер и като пусне струята не спира.
-Ей, палавнице- провикна се Келеша, който се почувства в свои води. Голям интерес предизвика бе, ама ти само струята ли му гледаш?
Дисциплината съвсем се развали,  площада отново започна да прилива в различни цветове, а смехът започна да го превзема напълно. Лицето на кмета се изопна, кожата му пожълтя, а устните му взеха да посиняват. Виждайки че политическата му кариера се клати събра сетни сили и изрева, като ранен бик:
-Тишина-а-а! Ще ви дам аз едни нужници, на театър го обърнахте. Човек от София ви докарах, кръгозора ви да отвори, да го питате за това-онова, а вие… нужници!
-Ма Кмете, това е Фъцко бе лели- провикна се пак баба Донка, която отново се пробуди от вика му. Рода му е от Ак-баш, колко съм го повивала като малък ей такъв пухкав се роди, краченцата му бяха нагънати, като козуначета, а пък  пълнеше пелените през час, като юнак. Ама тя майка му голяма гръд носеше като мандра, още две деца в селото кърмеше.
-Ма не е Фъцко ма, лельо Донке- изрева кмета. Ай си гледай  хурката и вретеното.
За пръв път Зеленогорски се смути. Отново отбягна темата за произхода си, но престана да поглежда към баба Донка. След като пак професионално преодоля смущението си продължи с не много силен, но сигурен глас:
-Уважаеми съграждани, сигурен съм, че има решение на всички ви проблеми.
-Айде бе -засечи го пак Файтона. Да ти кажа Уважаеми те тук отдавна сме се размечтали една баня да отворим, като тази в Казанлък. Възможно ли е?!
-Възможно е, вляза ли в Народното събрание ще помогна- отговори бързо Зеленорски без да заподозре, че е паднал в капан.
-Ама ей тук на площада ще я разгънем- продължи сериозна Файтона- и ще я обградим с много арки, а по тях ще пуснем  розови храсти.
-Възможно е –утвърдително закима Зеленогорски, след като се позамисли малко.
-Ама к,во ще правим с водата-поде закачката някой от тълпата.
-Ще проектираме водопровод- запали се отново Зеленогоски. Лично ще се срещна с Областния управител и архитекти приятели имам…
- Тц, не става-запъна се  Сашо Петела. Водата е в ниското.
-Ще хванем Доньо Куция бе от мен имате две бъчви, ще кара вода с каруцата от Чанкината могила, а пък използваната ще я пускаме по баира- намеси се напълно сериозно Келеша.
-И работни места, такова, ще се отворят- въодушеви се Тончо Пуяка.
-Ами да калесаме Амзата за теляк- отново се намеси Келеша. Хем да му се отрие малко боята.
Изведнъж площада гръмна от смях. Само двама трима заплеси се огледаха смаяно без да разберат шегата. Зеленогорски потъмня, изгладените му черти се изостриха, а очите му започнаха да хвърлят светкавици.
-Ах, вие, неграмотни и невъзпитани юроди!
-А така- извиси глас Келеша- карай по нашенската, че да те разберем.
-Знаете ли кой съм аз бе?!
-Не-отговориха няколко човека почти едновременно.
-Ами щом се върза за банята, значи си будала –прокара с патос забележката си Файтона, усетил надмощието си.
-Аз… аз…аз- зацикли Зеленогорски- аз, ще ви оправя вас.
И като изсъска още един път като питон, врътна се и без да спазва никакви етикети премина като ранен глиган покрай Кмета, който вече се беше смъкнал от трибуната и отпуснат върху  един трикрак стол изглеждаше примерен и напълно безразличен към провала си.
-А така-прободи го на изпроводяк Келеша. Това да ни оправиш к,во ще рече бе джанъм? Ако от сърце го казваш всички сме наредени на тефтера на Теньо Черния, да вземе да ни оправиш хесапа с него та да ни светне. Ако пък си решил да ни вкараш в твоя тефтер- ще трябва да почакаш  ред си има. Бирника вече мина, остана ми акордеона и едно куцо магаре. Е… и дамазлък три дечурлига имам, и жената ще ти дам барабар с тях да ти изядат ушите, така и така стана ясно, че си падаш по качамака. Те моите не са придирчиви и на сланина и лучец склонява. И да ти кажа…
Последните думи на Пацо бяха заглушени от надигналата се нова вълна от смях. Двигателя на автомобила изръмжа и запърха. Понеже, обаче тълпата не бързаше да даде път, Зеленогорски яростно натисна клаксона хвърляйки мълнии с очите си по хората. Най-накрая автомобила се измъкна от площада и продължи на форсаж към Кривия мост. Няколко кокошки нахлуха отново на площада, дечурлигата ги подгониха, но жените този път ги оставиха да си поиграят без да обръщат внимание на прахта,  която се налепи веднага по дрехите им. Мъжете останаха наредени около кръчмата на Тасо за да обсъдят политиката, а жените на групи започнаха да напускат площада.
-Абе някой разбра ли, какво е това курегер?- провикна се баба Дока.
-Културтрегер бе бабо Донке- поправи я Келеша. Не разбрахме, ама май ставаше дума нещо за кенеф.
Задружен мъжки смях отново отекна над площада, само кмета който продължаваше да стои върху трикракия стол до дувара на кметството остана напълно безучастен към шегата. Костюма му беше омачкан, обувките му бяха потънали в прах, а три от копчетата на ризата му липсваха и изпод нея се подаваше дебела къделя от косми. Душата му се беше свила, като спаружена слива. След като гледа дълго върха на обувките си, погледна нагоре към небето сякаш търсеше някакво спасение. После, без да го е еня за заповедта, която беше издал преди половин час замери с плюнка кацнало наблизо врабче, надигна се трудно, като болен от подагра, затътри се към сградата на кметството и потъна в нея, като затръшна вратата след себе си.



 Автор: Николай Григоров / Shljko /

Няма коментари:

Публикуване на коментар