Забързан по пътя, след първата пряка, помисли, че вече си ме изгубил... Побърза да намериш начин, да не идвам в мислите . Болката не беше по силите ти ...Неусетно посегна към старите навици, към оковите на своето минало - познати хора, познати улици, до болка познати утрини...
А ти - живееш в мен! Всяка сутрин паля лъчите в очите ти, а нощем ти свалям звезди. Подарих ти ги всичките...
В ранно утро, наутринно там - където денят прегръща нощта - ела... В храма на душата ми - добре дошъл си. Пламъкът искрящ за теб гори. Написано е - с бяла диря, на теменужено небе...
Грее нощем бялата луна,
ухае на омайно биле ,
от моите устни ти нектар ще пиеш ,
неземна обич, ще ти подаря...
БЛАГОДАРЯ на всички от Свежо.
...Михаило , зеленото на тревата :)..........
Автор:ENY- гостуващ блогър
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеМного е хубаво!
ОтговорИзтриванеМного е хубаво!
ОтговорИзтриване