Какво научих от една сълза

            Смятам, че съм добре възпитан, но днес увлечен от мисли за работа нахлух в стаята на майка ми, без да почукам. Откакто почина баща ми преди две години, тя живеe със семейството ми, като от време на време прескача до родният ми дом за по месец- два, предполагам  за да си почини от нас. Поне така мислих...до днес!

            Още преди да направя опит да се извиня, видях как една голяма сълза се плъзна по лявата ѝ буза. Не бях я виждала да плаче от погребението и понеже смятах, че с нас е щастлива си помислих, че става дума за болежка. Естествено попитах нетактично „какво става” и понеже тя няма навика да се оплаква, не повярвах, че проблема не е с здравето и. Затова станах още по-настоятелен и по- досаден в разговора и някак по естествен начин пробих защитата ѝ, като успях да я накарам да направи едно- единствено признание, че „половината от нея е умряла с баща ми, и сега тази която е останала жива, иска да се събере с другата”!

         Увлечен в битовизмите и задръстен от служебните си ангажименти, не съм забелязал, че от две години майка ми е много нещастна и променена. Всъщност, Тя, живее друг живот, не този който мисля, че съм ѝ осигурил! Уви, най-голямото ѝ желание е да се събере отново с баща ми! Сега разбрах, защо иска да се усамотява в родният ми дом, поне за два месеца в година...за да разговаря с него.

    Много тежко е да разбереш, че любимият ти родител смята за живот- смъртта, защото не намира смисъл в съществуването си тук! Рядко не успявам да намеря думи с които да опонирам на някого, но сега останах безмълвен. Очевидно да осигуриш сухо и прохладно място на един човек и да му дадеш храна и вода е твърде недостатъчно, след като волята е загубила борбата с мъката и няма как тя, да бъде преодоляна. Нямах представа, че майка ми е толкова самотна!

           Стоях безмълвен около минута и след като не намерих разум за да кажа нещо смислено, избърсах сълзата, която се стичаше по другата ѝ буза, целунах я и напуснах стаята защото разбрах, че единственият човек, който може да я утеши в момента е...баща ми.

           Излязох навън разстроен, за да поема малко въздух. На улицата срещнах съседката. Когато ме видя, побърза да избърши сълзите си, които се стичаха неудържимо. Погледнах към вратата на домът ѝ, и видях некролога- днес се навършваха девет месеца от смъртта на бай Недко. Не попитах нищо... нямаше смисъл... сълзите и говориха! Току що Тя, се връщаше от гроба, в който преди девет месеца беше  заровила... половината от живота си!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

За истината и предразсъдъците.

            В последно време, сигурно от многото движение из интернет взеха да ме провокират много публикации в които авторите им, ми предлагат твърдения за истини, които са спорни и това е добре, защото е интересно. Само че обикновено, ако пуснеш някой коментар, който не им е угоден или те трият, или те обвинява в предразсъдъци. Естествено не става дума за груби коментари, защото съм вече стара пушка и твърдя, че знам как  да напиша „не съм съгласен” с усмивка. Обаче, явно самата мисъл, че им казваш „че не си съгласен” ги дразни, защото се екзалтират, прихлъцват и понякога дори разпенват, като че ли има кой знае какво значение какво мисля аз, след като не сме си никакви в живота.

            Абе, може това и да е нормално. Аз се бях откъснал малко от блогърското общество и усещам вече, че има някакви закономерности, които си важат където и да решиш да споделяш, ама не ми е речта за това. Нямам намерение да правя такъв анализ. Думата ми е за истината, защото все нея дирим и като че ли тя е критерий тук, колко много си навътре в живота. А пък то гола истина няма, навсякъде и винаги е облечена къде с ватенка, къде с костюм,  зависи какъв е бил животът ти, защото само книги не стигат. Не че там не я пише, ама според мене- едно е да са ти е предали, а друго е да си я преживял, тъй като преживяната истина е пречупена през призмата на опита и потребностите, и тя дори се е утвърдила, като някакъв ръководен принцип в живота, който трудно може да бъде зачеркнат.

Понеже в истините винаги има нюанси, които ги карат да изглеждат различни, общо взето твърдя, че всеки е прав за себе си и това е необходимо, иначе с културата ни щеше да се свърши отдавна . Ето тук е гъдела на блогъството! Ако мислим еднакво, ще пишем еднакво и ще ни е скучно, а  тук е красиво защото е цветно. Затова различната истина не е предразсъдък, а мнение което може да се окаже по-истина от твоята истина, стига да си съгласен да я чуеш.

            А че си имам предразсъдъци е сигурно. Всъщност, кой няма?! Общо взето от тях не можеш да се опазиш! Дори тези дето  твърдят, че нямат, страдат от  един от най- страшните, „ЧЕ САМО ТЕ СА ПРАВИ”. Вярно е, че предразсъдъците са по-страшни от лъжата, защото ти пречат да видиш истината ама не ги ли бъркаме с морала. Защото линията там е много тъка, дето се вика чертана е с молив и много често лица, особено от друго поколение, обявяват моралните ми принципи за предразсъдъци. Предполагам, че  така ги устройва, защото слагат точката на спора. Всъщност, може и да го мислят и да са искрени,  но моралните ми принципи са утвърдени  истини за мен и ще си ги защитавам. Всеки за себе си, както е в живота, защото така е правилно и логично !

Всъщност, трябва да издигнем в култ това, че мислим различно и има много истини, защото това е истинският заряда на културата ни. И ако някой псевдоинтелектуалци смятат, че  като трият коментарите ми под публикациите си, са ме убедили в  своята истина, ще им поднеса едно голямо СЪБОЛЕЗНОВАНИЕ, защото страдат от най - страшният предразсъдък на човечеството, че са НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ .

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

За еманацията на еманципацията, днес .

            Това пък какво е?! Аз ли нещо не разбирам или за еманципацията стана толкова модерно пак да се говори, че думата  влезе отново в речника на политиците ни, а от опит знам, че влезе ли нещо в тяхната уста, нищо хубаво повече няма да излезе! Това не е ли поостаряло вече, като термин?! Не сме ли вече равни по права?!

А бе хубаво е за това да се говори и няма лошо ама не взехме ли да я бъркаме вече със сексизъм, че от това космите ми настръхват, защото когато жената се превъзбуди на тема еманципация, обикновено започва да се говори за това как кръв ще се лее, защото всички трябва да сме еднакви, за да сме равни! А сега де...с какво точно сме еднакви?! И отпред и отзад да ни погледнеш, различни сме и ни личи от всякъде. А пък от рождение сме равни, защото упражняваме едни и същи права. Единственото дето ни различава е, че Вие, сте по -добрата, по- красивата, по-устойчивата и по-разумната част от човечеството, пък сега искате да си приличаме! И то защото основната част от Вас смятат, че е справедливо и ние да мием чиниите в къщи. Ето там, някъде, се върти днес еманацията на еманципацията, тъй като се изчерпа вече другият и смисъл!

Хубаво де, ще ги мием и ще перем ако е в интерес на мира / макар, че мисля за по-редно, да ви купим миялни машини и перални/ и какво от това, по-добре ли ще се чувствате ако мъжете Ви, станат по- женствен, а пък Вие, по-мъжествени, че белким се срещнем някъде по средата, за да замязаме един на друг?! И по-добре ли ще се почувствате, да се пресрещнем някъде по масите на кило ракия, отколкото да отидем заедно на театър или опера?! Хайде може и на 3 D кино, макар че в последно време, жените станаха по-известни екшън звезди. Чукат и се бият като мъже, да се обърка човек кой носи топки?! А бе хора, объркахме главите на децата си!

Уважаеми дами, с цялото уважение, което изпитвам към Вас и към Вашият интелект / а то е твърде голямо /, твърдя че нито ние ще започнем да раждаме и ще станем по-добри майки от вас, нито вие ще можете да настъпите трайно и да преобладавате в типично мъжки професии! Не защото по-малко можете и знаете, а защото имаме различни приоритети по рождение... или поне би трябвало да имаме! Ако пък това стане, значи цялото човечество нещо се е побъркало и тогава въобще няма да има значение, какво вие, и ние си мислим! А бе те, нещо, нещата, взеха да не мязат на себе си!

Ай и да му се е на днешната ЕМАНАЦИЯ НА ЕМАНЦИПАЦИЯТА!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Бели нощи, странни мисли.

            Нощ е, опитвам се да успокоя пулса си и да приспя съзнанието си, което щурее в главата ми. Отварям очи, няма смисъл да ги насилвам, щом искат да гледат! Разтварям ги несъзнателно още по-широко, защото не виждам, сякаш искам да прогледна в мрака. Започват да привикват и вече различавам силуети!

            Ето виждам жената, която беше обезобразена от мъжът си. Първокласен алкохолик с лоша репутация, тарикат, който нехае, защото ще му се размине за пореден път. Виждам труповете на младо семейство,  в скромен автомобил, премазани от току що пръкнал се любител на високите скорости, управляващ последен модел БМВ, който невъзмутимо говори по телефона с някого. От мрака изплува и образа на  възрастната жена, която намерихме премръзнала в дома и, изоставена от децата си...! А ето и това момиче, дето пък бяха насилили местните пъпчиви ергени..., беше красива и енергична, а сега е залиняла и зачезнала, като дух! Това пък е бащата дето  насилваше синът си от пет годишен, а този пък... стана бездомник, след като се разведе и загуби работата си!

            Опитвам се да затворя очи...искам да мисля за нещо друго... съзнанието ми е извън контрол, очите ми отново се отварят! А-а-а,  мой стар познат, пак откраднал желязо за да го продаде и да се нахрани! Колегата ми, му чете конско, а той се олюлява, целият пребледнял и устата му е залепнала от глад. Сигурно не се е хранил от два-три дена! Този пък малкия е сирак, по цял ден е на улицата и никой не се интересува от него! Не си спомням някога да е плакал, неволята го е калила, защото може да разчита само на себе си! А ето я, и, джебчийката! Няма 14 години, а вече досието и е като на рецидивист. Двата пръста на дясната и ръка са отрязани, за да не и пречат докато бърка по джобовете! Търся, някакви морални устои в нея, къде ти... воля няма, защото отдавна с бой е прекършена от родителите и! Ето пък това дете, осакатено за да буди съжаление и да проси!

            Дишането ми се учестява, губя пълен контрол върху съзнанието си, оставям се да ме води. От далечината сякаш от мъгла изплува циганският табор. Отново са прогонени от някъде. Бягат за да се спасят! Децата им ходят боси в снега и носят на гърба си това, което им е останало, защото някой им е запалил палатките! Сигурно довечера, ще оголят някой простир, за да се облекат! И те не се оплакват...! Знаят че няма смисъл, трябва да се оправят сами. Усмивката на единият от тях,  успокоява мислите ми! Колко сигурни се чувстват, въпреки че са на ръба...явно преживявали са го много пъти! И сега ще оцелеят !

            Обръщам се наляво за да притисна сърцето си, ударите намалят, започвам да се потя. Мислите ми продължават да се реят противно на волята ми! Всеки един спомен от тези е преживян! Понякога се бъркам, къде да търся истината...Живота на всеки един от тях е прекършен, а пътищата ни са се пресекли по странен начин! Как да помогна ..., като в ръцете си държа палка и оръжие, вместо библия?!

Съдби, всяка една отделен човешки живот неподозиран и непреживян от мен! Част от него обаче, най- лошата... подробно описана и запечатана в полицейските досиета! Консервирана, сякаш за да дочака времето в което, То, ще бъде  пример за това, колко праволинейни, жестоки и грешни сме били, щом сме си мислили, че тоягата, а не благородството, могат да поправят ударите на съдбата!

Лежа с отворени очи...,трета вечер по ред! Умората ме надвива, мислите ми се успокояват, а очите ми сами започват да се затварят... Съмва се ... Колко ли още такива, бели нощи ще преживея ...! Сънувах ли, или бях буден ...?! Не зная... Днес ще се сблъскам с поредната съдба, за да я запечатам ...Неизбежно е!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Гласовете Ви, чувам!

            Живеем в свят с много материални стремежи и някак си духовното отстъпи назад! Намърдали сме се в удобните си домове, но сме ги превърнали в непревзимаеми крепости! Общуваме чрез компютъра вместо около масата! Заместихме книгите с телевизия- сякаш сме се разболели от  национална дислексия! Обикаляме магазините като луди за да се сдобием с най-хубавите вещи, даже му измислихме термин- „шопинг терапия”! Намираме всичко това за нормално... Пък може и да е нормално..., знам ли..., обърках се!

            Аз съм вече полусирак. Няма нищо трагично в това, въртя се по спиралата на живота си и чакам... Това е толкова естествено, колкото и съзиданието ми. А пък и в края на краищата може би точно тогава, ще получа и отговори на много въпроси. Думата обаче не е затова. Днес когато препрочитах някой от разказите си, отново си спомних за дядо ми и си дадох сметка всъщност, колко силно е било влиянието му върху мен и как продължава да ме направлява. Не го знаех ! Явно все още малко се познавам... Жалко!

Сигурно съм архаичен, като стар прашен балтон с лъснати копчета, който вадят от време на време от гардероба и го поизтупват. Но все пак се питам- това ли са посланията, които ми оставиха предците ми?! И какви послания, Аз, ще оставя на тези които ме следват?! Защото, човек само в това което оставя след себе си, може да намери смисъла на това, което е вложил в живота си  и само това ще видят тези които е създал, за да следват примерът му като завет. Обаче, кое точно ще видят те...?!

Днес купих нов компютър на дъщеря си. Не съм я виждал скоро толкова щастлива! Опитах се да я запаля по блогърството, предложих и, даже да пише за моят блог- ударих на камък...нехае! В момента върти една игра на лаптопа, даже името и, не можах да запомня. Чудя се- къде ли сгреших?! Сетих се- когато беше малка, никога не съм и разказвал приказки. Нямам оправдание!

            Моят дядо не ми остави нищо материално. Почина много стар, много болен и беден, но още чувам гласа му и  следвам пътят му, защото той го начерта много отдавна, когато бях малък и всяка вечер /понеже нямаше ток в Созопол/, трябваше общувам с него и да слушам с удоволствие приказки и  разкази за младостта му.

Всъщност, не е само той! Чувам гласа и на баща си, май...и на всичките си предци, и чувствам, че продължават да ме направляват и помагат, защото пък единствената причина, Те, да съществуват, съм ...Аз!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Мера, според мера!

            Въпросът, за странните отношения, които възникват в блогърските общества живо ме интересува от 2009г. насам. За повечето от вас, аз съм току що пръкнал  се блогър, но всъщност съм публикувал, като гост в чужди блогове по причина, че дълго време пазих самоличността си. Сигурно съм бил прав, както се убеждавам колко много от вас, държат на анонимността си. Може би е по различни причини които аз уважавам, макар че в нета нищо не може да остане анонимно за дълго време.

            Всъщност, блогърството е един социален феномен, възникнал на принципа на организираният хаос, който в последно време, започва да утвърждава принципите на съществуването си, които са доста демократични, но и реакционни, зависи откъде ще го подхванеш.

            Формирането на блогърски общности е факт, и факт е, че ако не те поканят в някой от тях може да си останеш просто един драскач и постепенно желанието ти да споделяш , като публикуваш да угасне. Май, не е много честно, защото стотици добри драскачи са пропуснали да станат добри блогъри, ама няма  оправия  и тук е необходимо да имаш  шанс за да се утвърдиш, защото и тук важи един основен принцип, който е обобщаващ за положението ти в  общество въобще, „винаги трябва да има някой, който да те посочи и да няма никой, който да те задраска”!

            А това за „задраскването” съм го виждал няколко пъти вече и е едно от нещата, което силно ме дразни, защото най- голямата обида, която може да понесе един творец е да го нарекат бездарен или неграмотен. Уви, липсата на креативност от време на време спохожда всички ни, а и сме различни хора с различни характери, всички упражняваме различни професии и май, от време на време пренасяме напрежението от работата си  в блоговете, но не под формата на публикации, а под формата на груби коментари. Е-е, някой може така да се разтоварват ама от вече не краткият си живот съм научил, че рано или късно всеки си намира майстора и обикновено човек по рождение инстинктивно реагира да се защити, а стратегически най –добрата защита е нападението. „Мера според мера”, като е написал поета П.Яворов в стихотворението си „Ден денувам”.

            Някога пишех за блог, в който възникна този проблем и за съжаление, блогърското общност, която публикуваше там постепенно се загуби и то заради агресията на един, доста посредствен дописник, който поради липсата на идеи за сюжети за писане се беше заел, като учител по български език да поправя граматическите ни грешки, след всяка публикация и го правеше грубо. За мене блогърството е генератор на идеи и точно затова споделям с вас и искам да чета вашите публикации! Затова днес ми стана некомфортно, когато разбрах, че един човек който не познавам, но ми протегна ръка заедно с Владо и Румяна, когато отворих блога си е обиден и отказва да споделя с нас. Не знам причината заради която, Светла, реши да се оттегли. Надявам се да е за кратко, да преболедува и да се върне отново при нас, защото, както вече съм писал, възможността да споделяш е хапче против стрес и всеки трябва да го изпие.

И в заключение за да не съм многословен, предлагам при учредяването на новият блог „Йееее” или „Кололото”, или „Блогово”, да се съгласим да спазваме един основен принцип „Блогърството трябва да обединява, а не да разделя”, защото започнем ли да си показваме недостатъците, бързо тази хубава компания дето се е събрала ще се разтури! Защото, всеки мери според себе си , и дава, само когато желае да го направи!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Духът на отминалото лято!

На тези които живеят край морето, няма да им се стори странно това което ще напиша и понеже трябва да започна от някъде, ще задам на себе си един въпрос, на който често отговарях като ученик, при попълване на лексиконите на съучениците си- „кой е любимият ви сезон?”.

            А така... сега ако трябва да пиша описателно сигурно ще ви отегча, затова ще подходя практично и ще карам направо. Някога обичах лятото, естествено когато бях по -млад и минавах за „гларус”. Ние които сме израснали в малки, крайморски градчета в които нищо не се случва през зимата, едвам докарвахме до месец юни, за да разрошим бритоните и да се впуснем в палави приключения...от всякакъв характер! Понеже често посрещах изгрева край скалите на Созопол и понеже кожата ми беше пропита от миризмата на море и водорасли, най- тежките моменти  в казармата преживях, когато трябваше да набивам табаните си по нагорещеният плаца, подканван от току що мутиралият глас на някой старшина школник, а вечер можех само да се усамотя с картичките, с образите на красиви, загорели, женски дупета изпратени от мои приятели, придружени с описателни текстове за плажни фиести с които съм се разминал! По принцип не съм злопаметен ама когато те влязоха в казармата, им го върнах двойно, а на някой дори тройно....!

Толкова ми тежеше, че изпуснах сезона, че по време на първият ми домашен отпуск, вместо да се прибера направо в къщи кривнах към бургаският булевард, свалих обувките и въпреки, че температурата беше около нула, нагазих в морето за да позамириша малко на него, вместо на войнишки партенки. Даже се опитах да си го представя как е изглеждало през лятото но само за около три минути, защото толкова издържах в студената вода. Пък и към действителността ме върнаха няколко гларуса, които с грачене минаха над мен и решиха да освободят червата си. Прибрах се в къщи омазан, ама и дори и това не можа да помрачи настроението ми!

С времето нещата се промениха, бритона ми вече е прилично подстриган и постепенно духа на лятото започна да ми идва в повече, защото от плажните фиести ми остана само спомен, а пък от работа опуска не мога да си взема! Тази година отидох четири пъти на плаж и то заради жена ми. Аз съм рекордьор! Комшията ми си остана с текезесарският тен, на потник и черен от колената надолу, защото се движеше цяло лято с три-четвърти гащи. Един път отидохме с неговото семейство на плаж и се оказа, че той е атракцията, даже се снимаха три-четири пъти с него. Пък и риба в морето вече няма, така че и без хоби си останах! Единственото предимство е, че вече не изпадам носталгично-депресивни състояния в края на сезона.

            Отново е зима, все ми е едно. Ако трябва да съм честен, като дете бях влюбен и в този сезон, а сега въпреки, че ползвам отпуск, скучая! Само семейството ми е щастливо, защото печката в къщи постоянно гори и е топло, ама като си помисля, че ще трябва 15 кубика дърва да пренеса до вторият етаж....!

            Май, духовете, на всички сезони са си заминали за мене! Да са живи и здрави приятелите ми, защото те ме карат да се чувствам винаги млад, на плажни фиести, седнал на брега на созополските скали по време на изгрев, пък дори и през зимата!!!

 

Речник за архаични изрази ползвани от старчоци като мене.

Лексикон-тетрадка в която по мое време събирахме мнения на съученици, като ги карахме да отговарят на различни тъпи въпроси.

„Гларус”-младеж с излишък на тестостерон, който търси мимолетни връзки за бърз секс.

Текезесарски тен – тен който получаваш, когато дълго време работиш на полето по потник и къси гащи.

Партенка – парцал, който увиваш по специален начин около крака си преди да сложиш, обувката. Смисъла да се научиш да ги носиш, е че в казармата, бързо крадяха чорапите.

Бритон - перчем, алаброс- най-важната част от косата ти.

Автор- Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Що се правим на ощипани девойки?!

Ле-ле изчерпаха ми се сюжетите за разказите покрай изборите. Споменавам ги отново защото си мисля, че толкова много се говори за тях, че вече почти нямаме какво да си кажем по блоговете. Дори, и след като минаха, пак натискат мозъкът  ни и можем да напълним една страница с глупави анализи, без да кажем нищо съществено - ама то и това си е майсторлък.

От толкова много информация чак ми се задръсти въображението. Събуждам се и заспивам с изборите, макар че вече минаха и какво толкова невиждано стана?! Всеки път едните печелят и другите печелят, а пък тези дето хич ги няма обвиняват тези дето са ги спечелили, че са ги фалшифицирали и всъщност, загубели няма! „Дежа вю”, хайде сега ми кажете, какво ново има, че трябва да се правим на „ощипани девойки” и да подскачаме, като че ли някога в България са се провеждали честни избори?! При нас най-доброто и сигурно инвестиране е във властта, така че пари  винаги ще се наливат преди и по време на избори. Освен това мизите паднаха много заради кризата и дори партии със скромни възможности, можаха да си позволят, да похарчат стотина хиляди лева, за да се докопат до лостовите за управлението, и.

Ако сте забравили, какво беше преди две или преди шест години, отворете си книгата „Бай Ганьо” и вижте Алековият герой, как печели избори. Страхотно е нали, малко методите са се променили, ама днешните са по чалъмлии. Така ще те завъртят, че дори няма да разбереш, че са правели мъжка любов с тебе, пък и дори да разбереш, ще си замълчиш, щото хем е срамно, хем ненадейно ще ти стане ясно, че след като са те издебнали в гръб, това което ти се е случило е най-невинното! Затова ако не харесвате мъжка любов, не ставайте активисти на политическа партия по време на избори, защото от физиологията,  знаем какво става с тези, които често я употребяват....., започва да им харесва! Всъщност, кой съм аз, че да съдя хората, пък и вече нищо не може да ме учуди. Само много ме дразнят, тези от средствата за масово осведомяване, дето уж са принципни и независими, апък всъщност са толкова зависими, че чак са безпринципни!

Уважаеми съграждани, отправям Ви, предложение, от сега да се „подготвим” за следващите избори,  за да не си губим времето в ялови анализи по блоговете. Няма да са честни и пак ще се дават пари, защото любовта към властта, си ни е национална черта, много си я тачим, а пък сме и много бедни. И да няма отново „ощипани девойки”, дето пак няма да си спомнят, какво точно е станало на тези избори! Същото ще е, дори си мисля, че ако седна и им направя „задълбочен анализ”, освен че ще напълня блога си със драматични, хумористични, сатирични, социални и други публикации, ще  мога да напиша сценарий и за това, как ще протекат, и кой ще ги спечели! Естествено, този който е най-чалъмлия!

Автор:Николай Григоров /Shljko/ 

Добави в Svejo

На учителят с любов ли ?!

           

Някога, немного отдавна упражнявах професията учител! Сбъднах детската си мечта, защото по времето когато учех, професията учител беше престижна и добре заплатена. Моите преподаватели бяха уважавани в обществото и почитани от учениците си- пример за подражание, отдадени напълно на професията си, концентрирани, знаещи и можещи. Не им се налагаше да доработват нещо допълнително за да съществуват. Не трепереха пред всеки родител с болни амбиции, който може да им направи живота черен, стига да посегне към портфейла си. Не трепереха и пред всеки ученик с лумпенско поведение, защото в края на краищата беззащитният ще се окаже той. Не бяха безразлични към професията си, защото резултата от техните усилия беше знаещо и можещо поколение с провокиран интерес към учението, стремящо се да обогатява знанията си и да развива уменията си.

Днес е деня на „Народните Будители” светъл празник! Казвам го без сарказъм, защото всеки нормален човек би осъзнал, че Те, са хората които са съхранили българската нация и са я прекарали през огъня на робството за да просъществува и до днес. Обаче, някак си не ми е празнично и весело, не ми е и спокойно на душата! Къде отиде духа на „Народният Будител”?! Беше зазидан в основите на луксозните вили и занитен в рамите на скъпите возила, защото това което можеше да получиш с образование, сега можеш да имаш с парите на татко! Какъв е смисъла да се учи щом така или иначе ученика ще получи диплома и то ако не е заради баща му, ще е заради директора на училището, защото ако ТОЙ негово превъзходителство УЧЕНИКА напусне, държавата ще накаже училището с орязване на 1000-2000 лева от бюджета на училището. Ами то не само да му простиш всичко на този ученик , ами с баница и боза всеки ден да го посрещаш!

Знам ще кажете- има принципи и те трябва да се спазват. Принципи може да има само когато обществото не ги прегазва, защото принципите и етичните норми се създават и защитават от него. Ама ние като българи сме свикнали да обвиняваме за всичко, другият.... този който е най-беззащитен и най-малко виновен за това което става в държавата ни! И кой всъщност наказва родителите затова, че децата им не ходят на училище, не учат, употребяват наркотици, алкохол и бият техни преподаватели?! А, да, учителите са виновни за всичко...!

Тъжно ми е за бившите ми колеги! Превърнаха ги в марионетки и ги принудиха да прегазят принципите си, защото жестоко се борят за да оцелеят. Може би разбрахте, защо изоставих учителската професия- заради по-добро заплащане и за да не гледам беззащитно, мутрите на лумпените и родителите с болни амбиции и дебели портфейли! И най-вече,  за да не ставам пряк  свидетел на унищожаването, на българското училище!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

А сега накъде ?!

            Настъпвам вече четиридесет и пет години, и започнах да си задавам въпроси, които само преди една петилетка биха ми се сторили незначителни. Търся отговори, които всъщност не са отговори, защото една истина няма и като погледна по-философски на живота си установявам, че той е само един миг от вечността- за мене важен но за останалите надали. Всъщност, какъв е смисъла да опознаеш само този миг и защо това трябва да е толкова важно, след като не зная накъде отивам ?! Сигурно има смисъл, но живота  нито е започнал с мен нито ще приключи, само на близките и на приятелите ми ще им домъчнее за известно време и после всичко ще е само спомен, а след това забвение.

Не мога да твърдя, че много съм разочарован. Може би естествено съм стигнал вече до този етап в живота си в който намирам смисъла да съществувам, само за да обгрижвам  тези които ме наследяват. Сигурно това е зрелостта. Както казваше прабаба ми-  „живота е един сън” и ти преминаваш през него набързо, докато поемеш следващият си дъх, без да имаш време да смениш сценарият, защото никой не знае каква ще е следващата сцена, кошмар или сбъдната мечта. Само едно е сигурно- рано или късно няма да се събудиш!

Часовника ми вече започна да брои обратно. Много хора, които обичах и на които се възхищавах напуснаха този свят и Аз, по- философски взех да гледам на живота, защото вече наистина сериозно взе да ме интересува- „а сега накъде”, отново сън или пръст... и кое всъщност е по-добре да ти се случи?! На този въпрос не мога да дам отговор, защото твърдо не зная какво точно искам, и не предполагам- какво ме очаква. Всъщност не съм ли част от експеримент и не съм ли аз опитното животинче което ползват, за да докажат поредната хипотеза, за преходността на самата вселена. А кои са тези, които всъщност експериментират с мене?!

            Ето на, казах ви, че вече съм настроен философски и си задавам разни, идиотски въпроси. Започнах, обратното броене, нямам мечти, изпитвам само огромна обич към тези, които ме наследяват! Дано те отговорят на въпросите, които вече напъват душата ми или по-вероятно е и те да се примирят като мене и да чакат да видят какво ще им се случи!

Автор: Николай Григоров / Shljko/

Добави в Svejo

Полет над кукувиче гнездо.

  

Ле-ле-е, мислих, че всичко съм видял в живота, или поне много! Попаднах отново в комичен сериал с драматичен привкус, който имаше трагичен край и изобщо за тези които разбират от литература им сатана ясно, че не казах нищо смислено щото не знам как да го опиша. Беден е българският език! Затова  се опитах да направя една алюзия с филма на Милош Форман, защото няма как да не ми настръхнат всичките косми, само като си помисля, че има втори тур от изборите, за президент и кметове. И си помислих, как ли главният му герой  Макмърфи, би се справил с тази ситуация.

Този път обаче сме подготвени. Знаем си, че ще чакаме до сутринта. Затова сме напълнели торбичката с храна, взе ли сме си абичката, само трябва да сменим дървото дето ходим по нужда, защото в една от избирателните секции, няма тоалетна. На първият тур едната полянка я напълнихме, сега ще трябва да се потрудим за другата, защото ще прехвърляме един баир за да я стигнем, а през това време секцията ще я охранява минувач.  Ей така,  някой който помолим, защото и той е човек и ще влезе в положение, пък си има и собствена тоалетна, и знае какво удобство е.

В другото село пък се разиграваше поредният сериал от „Столичани вповече”. В 60 бюлетина бяха задраскани с хикс, всички кандидат кметове с изключение на един. Явно смятаха, че така го избират. Такава съдба сподели и още един кмет от съседното село, защото там пък 200 човека решиха да повторят същото упражнение. Или избирателите гледат много телевизия или някой келеш ги е подучил за да гледа сеир. НЕ ВЯРВАМ, Келеша, да е активист на някоя политическа сила дето е почерпила вдъхновение от филма. Да се чуди човек, да плачи ли да се смее ли?!

Има и друга заложена „мина”, образованието на членовете на избирателните секции. Имаме и такава в която председателя е с основно. Мани, мани, сега като си помисля  броенето в някой секции до 5 часа сутринта, направо си е нищо време. Какво искаме от хората, 13 часа избори, 9 часа броене, бе те направо са се родили с висше образование...

Върха на сладоледа обаче, беше резултата от избора в друго село, в което след 7 часа броене на 400 бюлетина, номинираха за кмет кандидата, спечелил на първи кръг 21 гласа, а спечелилият изборите кмет с 360 гласа попадна в списъка на загубилите. Тук обаче не ни стана ясно, къде е станала точно грешката в секцията или в ОИК, обаче на кмета да му е яко дупето, защото за да го номерират, за кмет ще трябва да води дело в административният съд!

Въобще, като теглим чертата, евтиното винаги излиза по-скъпо, стара народна поговорка е, ама нашите политици никога не слушат избирателите си !

                 Автор: Николай Григоров / Shljko/

Добави в Svejo

Цар-царица, магаре - магарица.

  

Това е детска игра. Като малък заставах в кръг с децата от махалата и се брояхме. Сигурно не я знаете, защото тя е малко архаична, като мене, но пък е скъп спомен от детството ми. Тогава нямаше компютри и сами трябваше да си измисляме занимания. Дори забравих, кой трябваше да бъде избран- магарето или царя!

Тогава беше и друго време и игрите ни бяха такива наивни, ама мисля си, че като рожби на марксистката идеология, добре сме биле напипали руслото на тогавашните обществени отношения.

Когато дойде демокрацията, за кратко ми беше минало през акъла, че за да станеш „цар”, няма да е необходимо да те броят, а просто да го заслужиш. Ама идеологията тук нищо не каза по въпроса, тя уж се смени, но методите останаха същите, дори по- лошо- вече не те и броят. И защо ли?! Защото и демокрацията ни е българска, и защото това как най –лесно да съсипеш живота на опонента си с клевети, ние българите сме го измислили!

Вчера докато слушах пресконференциите на политическите партии, отново ми се зачервиха ушите. Как никой не ги загуби тези избори, бе?! И какви бяха тия злоупотреби и заплахи дето някой ги е упражнил преди изборите, а пък ние разбрахме за тях след като протекоха ?! И как лидерите на някой политически сили вдигнаха мизата, а пък не било мизата, а трябвало да се ориентират- „кои са най – подходящите кандидати за президентска двойка”. Ей, срама нямат! Мислят, че сме наивни, или въобще не им пука какво мислим! Май е второто! Включели са ни в групата на магаретата, ама ей тъй, без да ни броят. Само че на тези дето са ни отписали, ще им кажа - да внимават, защото от зоологията знаем, че магарето е с най-дългият...в животинският свят.

Днес, докато рових в интернет видях, един хубав женски задник. На снимката в превод от руски пишеше „Намери своята родина”. Потърсих я, ама беше се паднала някъде навътре, та трябва да се поразтворят бузките за да я видим. Горе- долу, там ни е мястото! Не защото ми се иска да е така, а защото го заслужаваме!

Имам една мечта, както е казал Мартин Лутър Кинг, политиците ни да се превърнат в слуги на народа си, а не ние в техни. Знам, че си е жив онанизъм, ама  остана ми единствено надеждата и спомените от детството ми!

              Автор: Николай Григоров / Shljko/

Добави в Svejo

Чичовите червенотиквиничковци!

Ле-ле, какъв дебат само! Зачервиха ми се ушите от срам! Колко ниско мнение имат за нас политиците, а всъщност може и да не е ниско, най- вероятно правилно са ни преценили. Манипулират мисленето ни, а дори не проповядват собствена идеология, просто „се борят за кокала”. И тримата са „независими”, и тримата „не са виновни” за състоянието на държавата ни, дори напротив, те са „месиите” които ще ни спасят. Пропускат факта , че през последните десетина години и тримата са представлявали политическите върхушки, които породиха бурята, и че особено по времето на мандата на тройната коалиция, корупцията беше взела такива размери, че западноевропейските ни партньори си скубеха косите, за гдето са ни допуснали дори на прага на Европейският съюз!

Търсят оправдание, като се обвиняват взаимно. Опитват се да ни убедят, че като президенти, ще могат да пренапишат историята ни и да въздействат върху институциите на държавата за да процъфти, а с какви точно лостове ще управляват ?!? Плоски и глупави изказвания за хора, които имат претенции да са елит. Въобще отвсякъде прозира комунистическата школа, чиито възпитаници са и тримата.

           И все пак ще гласувам, не защото ги харесвам, а защото за гражданските ми права, за правото да гласувам, моите деди са пролели кръвта си и защото, Аз, съм човека който ще избере, кой да ме управлява!

Преди известно време попаднах на коментар направен по подобна моя публикация от моя позната, която разказа, какво е  споделил пред студентска аудиторията, неин любим преподавател, за последната изповед на дядо му . Ще го цитирам, защото ми направи силно впечатление и донякъде промени мнението ми по въпроса за упражняването на гражданските права:  „....И последните ми думи са молба и призив към тебе: не ги забравяй! Не забравяй, че те /правата-политически социални и т.н./ са извоювани с упорити усилия и борби, страдания; че те ти принадлежат; че никой не може да ти ги отнема. Защото инак след всяко ново тяхно ограничение или накърнение от управляващи, или нехайство от твоя страна, неусетно за самия тебе ти ще губиш това, което не се вижда, нито се консумира, не е нито имот, нито служба, нито звание, но е всичко-съзнанието, че си свободен човек и пълноправен гражданин….”

За съжаление не зная името на преподавателя, но вече и на мене ми стана любим!!!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Да убиеш Буревестник

Много пъти съм си задавал въпроса защо хората вземат дрога?! За мен това е психо-социален феномен и който може да даде еднозначен отговор на  въпроса ще бъде достоен за Нобелова награда. Къде се крие генезисът на проблема?! Защо именно млади хора посягат към нея, въпреки че повечето от тях знаят, че краят обикновено е летален?! Необяснимо е и е жалко, че толкова малко правим, за да им помогнем!

Не ги разбираме, забравяме, че и ние сме били млади! Смятаме, че като сме им осигурили храна, подслон и удобства сме изпълнили задълженията си като родители. Загубили сме връзка с тях и не знаем как да постъпим, като ни застигне нещастието. Забравяме, че младите хора са като Буревестниците,  чакат бурята, за да направят първия си полет. Мислим, че сме ги подготвили за него, а всъщност не сме им показали дори как се размахват криле!

Това е, когато няма кой да те научи как да летиш – вярваш на всеки, който ти предложи това, а всъщност най-лесно  да убиеш Буревестник е, не като го обстрелваш, а като го излъжеш, че бурята е дошла и той може да полети.

Млади хора, извинявайте, не винаги ви разбираме, но винаги можем да ви кажем кога ще дойде бурята, за да размахате криле и да полетите, и там в нея ще намерите удоволствието да обичаш и да бъдеш обичан и щастието да създадеш нов живот и да го обгрижваш! Повярвайте ми, това усещане не може да бъде заменено с удоволствието, което може да изпитате от приемането и на най–качествената дрога!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА !

Обиждаме се, мразим се, бием се, убиваме се- защо?! Защо не можем  да приемем, че другият е различен? Защо искаме всички да мислят като нас,  да правят като нас, да почитат нашия Бог, култура, етични и нравствени норми.

Отричаме и отхвърляме другите, защото мислим, че сме по-добри, по-умни, по-можещи и по-знаещи! Опитваме се да ги потиснем, да ги смажем, да ги унижим и  унищожим! Забравили сме, че хората еднакво обичат, еднакво чувстват, еднакво могат и че сме деца на един общ прародител, че всички се раждаме сами на този свят, и сами  ще си отидем.

Защо през останалото време трябва да се мразим?!

Вярно е – всеки знае различно – едни повече, други по-малко. Кой има смелост да каже – кой е по-полезен и как се сравняват добрия пианист с добрия математик? Един е по-силен в една област, друг в друга. Защо обаче да не си помагаме, като се разбираме и не търсим само различията помежду си. Абсолютно познание няма, учим се през целия си живот и всеки, който си мисли, че е гениален, може да бъде изненадан от това- колко малко знае всъщност.

Защо да не се обичаме или ако не умеем, то поне да се уважаваме. Човек е жив за много кратко време, а ще е мъртъв за много дълго. Нека се порадваме на живота, на приятелите си, а не на Пировите победи, които само влошават положението ни и не носят удовлетворение!

     Светът е красив, защото е шарен и всеки е уникален и неповторим. Това всъщност е богатството, което сме получили, когато сме се появили. Нека не правим света розов, син или червен, нека е шарен и нека да му се наслаждаваме!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Държавата – това сме ние

Мързелив е българина, не е аполитичен. Постоянно си търси оправдание, за това, че не гласува. Обезверен бил, не вярвал на политиците. Наслушах се на утопични теории, за управление на държавата! Дето се вика -писна ми! Всеки, с който разговарям, изгражда нова обществена, икономическа формация и най – важното, вярва, че това може да му се случи. Жив онанизъм, ако питате мен!

Заради този онанизъм сме на този хал, я. Управлява ни от двадесет години турско малцинство. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци”- те били прости, подава ли се на политически внушения от лидерите на ДПС. Глупости, управляват ни, защото са задружни, самоопределят се като националност и религия, имат собствена партия и имат колективен дух.

Заради този онанизъм, от двадесет години ни управляват некадърни политици. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци” нямало подходящи политически партии, за които да гласуват. И те протестират! Така протестират, мълчешката, дето се вика -убиваме политиците с мълчание. Убиваме ги от смях. Стегнете се бе, хора!

Не ми казвайте как трябва да бъде, покажете ми как е. Не ме интересуват утопии, интересува ме реалността. Ние сме в нея и трябва да се съобразим с нея. Като не искате да гласувате, за тези партии направете ваши, излезте на улицата, протестирайте, отстоявайте правата си. Стига с тези мълчаливи протести, че станахме за смях пред света.

Държавата това съм Аз, и Ти, и Той. Аз съм коректива на правителството и на политическите партии, на кметовете и на общинските съветници. През определен период от време, Аз ги назначавам. Крайно време е да приемем, че сме нация, че държавата това сме Ние и ние градим собственото си бъдеще, не политиците. Ама това няма да стане, като протестираме мълчаливо в къщи или шумно в кръчмата, а като изберем кой да ни управлява! Може моментът да не е най-подходящият, но е избор-някакъв, а не отчаяние. Вземете пример от турското малцинство!

Гласувайте бе хора, стига с този онанизъм…. пардон -песимизъм ! 

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Защо станах блогър?

Като човек, запознал се с компютрите и интернет след 30 години, бях доста предубеден към възможността да пиша за блог. Първо си мислех, че не ми върви писането, после се съмнявах, че няма да бъда одобряван и накрая се измъчвах от подозрение каква ще бъде ползата от всичко това?

Стъпка по стъпка, ден след ден, в мен назряваше желание да пиша. Обмислях го дълго време, но се получи отведнъж и прописах.

Понякога човек не си дава сметка защо предприема нещо. Прави го, защото му идва отвътре, без много-много да го анализира. Определени събития обаче, ме накараха да погледна навътре в себе си и да се опитам да отговоря все пак на този въпрос – защо станах блогър? Костваше ми няколко часа, за да отговоря и сега искам да споделя с вас:

1.Станах блогър, защото писането и коментирането по теми разширява кръгозора ми. Информацията, която можеш да получиш от блоговете, е всякаква и най-разнообразна – не се налага да я търсиш, тя сама идва при теб. Отсяваш това, което те интересува, коментираш, ако желаеш и оценяваш, ако прецениш!

2.Станах блогър, защото това ми помага да се справям с предразсъдъците си. Всеки, който се информира добре побеждава предразсъдъците си. Борбата с предразсъдъците е много тежка, защото трудно разбираме, че моделът ни на поведение в известна степен е продиктуван от тях. Понякога дори не признаваме очевидното, защото не разрешаваме на мозъка ни да го види. Както казва една моя приятелка: „предразсъдъците са по-страшни за истината, отколкото самата лъжа”.

3.Станах блогър заради обмяната на идеи. Красиво и полезно е. В блоговете човек може да бъде активна страна, дори и като коментира публикации. Има топла връзка между автора  и читателя, което е доста по-полезно от традиционните начини за поднасяне информация чрез средствата за масово осведомяване. Разбира се, понякога идеята да се дискутира тема се изражда в идея да се поправят граматически грешки, което няма нищо общо с духа на блоговете и е проява на предразсъдъци от страна на тези, които не притежават способност да тълкуват написаното. На тези хора им викам „кръжочници по правопис”! Общо взето най-скучните хора в блоговете!

4.Станах блогър, защото се запознавам с интересни хора. За мен това беше нещо ново и неизпитвано досега, честно. Разговаряш с непознат човек, оценяваш неговите качества, става ти симпатичен, връзката ви е неангажираща и е основана само  на някаква духовна близост, която понякога се оказва и доста силна. Няма значение как изглежда, на колко години е, какво е семейното и социално му положение и така нататък. Понякога се чувствам много странно, че някой от тези непознати са ми много близки – супер е!

5.Станах блогър, за да се разтоварвам психически. Творческият потенциал и желанието да пишеш нещо е израз на натрупано напрежение от нещо премълчано, недоизказано – това е  потребност. Чрез писането можеш да изразяваш гнева си, страховете си, чувствата и идеите си. Можеш да споделяш опита и знанията си. Това естествено носи удовлетворение и в този смисъл писането просто си е психотерапия, много полезен начин да се преборваш със стреса. Ето защо неприятно е когато от нищото се появяват „кръжоници”, чиято цел е да правят литературни анализи и да те натоварят още повече психически. Ако приемат съвети, предлагам им те да попишат малко, за да се разтоварят!

6.Станах блогър, за да бъда оценен. Всеки индивид се стреми да бъде одобряван и да се утвърждава. Който казва, че не е вярно – лъже. Аз това го разбирам по друг начин, моята потребност е друга – искам да бъда одобрен от хората, на които държа, които познавам и харесвам и с които имам някаква духовна връзка. Най-малко ме интересуват одобренията на „кръжочниците”, например. Интересувам се и от мнението на другите, но не чак толкова. В този смисъл класациите в блоговете общо взето не ме интересуват. Те само ме ориентират по отношение на интереса на четящите към предлаганата им информация. Така например, много от нещата, които аз харесвам, са с нисък рейтинг. Така че класациите за мен не са критерий за добре написан материал, по скоро са критерий за добре подбрана тема.

В заключение искам да благодаря на един човек, който ми помогна да преодолея страха си от това да стана блогър и на още един, който ми позволи да пиша в неговия сайт. Да си блогър е страхотно, особено като игнорираш „кръжочниците”! Аз вече го направих. СУПЕР Е!!!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Четвъртото измерение

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим,

а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин

Времето, като понятие е твърде абстрактно, защото е измерение непонятно за нашето рационално мислене. Поради тази причина го подценяваме, толкова много, че понякога улисани в ежедневието си, го пропускаме, а то е, което бележи нашето начало и край, младост и старост, и всичко, което ни се случва между тях. Времето е изтъкано от мигове на падения и възходи, които променят напълно съдбата ни, дават ни мъдрост и упование, за да посрещнем всичко, което ни предстои или което ни се е случило. То ни дава шанс, да се запознаем с интересни хора, но и да ги пропуснем , помага ни да спасим някого, но да унищожим другиго, кара ни да се чувстваме доволни от избора си ,но и да бъдем нещастни заради същото. Понякога тече бързо, а понякога бавно. Обичаме го и го мразим, без да си даваме шанс да го разберем, защото си мислим, че щастието ни не зависи от него, а от решенията които вземаме. Така пропускаме шанса да бъдем наистина щастливи, защото точно когато си помислим, че сме постигнали нещо съществено през живота си, установяваме че то е загубило значението си за нас, тъй като старостта е дошла!

Въпросът как го измерваме, е също толкова абстрактен, но и важен, за да си отговорим, как е преминал живота ни, защото времето се измерва не според секундите, а според това, какви са събитията, които са чертали житейският ни път. Обръщайки се към спомените си започваме да го измерваме, според наше мерило. От първата любов до следващата, от първата раздяла до следващата, от раждането на дете, до раждането на внуче и все така – минути, часове, дати, незабравими- най – важните! Накрая разбираме всъщност, колко малко време сме имали, за да живеем истински и започваме да си даваме сметка, че живота ни е преходен и твърдо и уверено вървим към небитието, където може би, То, ще загуби смисъла си за нас или ще започнем да го измерваме по друг начин.

В такива моменти човек разбира, че времето, е най-ценното мерило за живота ни. То, неусетно отмерва края му, без да се натрапва, но и без да ни щади, защото няма начин да го спрем или да го върнем назад.

Затова не трябва да го пренебрегваме, а да го разберем, защото винаги не стига, защото е най- големият ни приятел и враг…………. зависи как ще го използваме! 

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

За тези, които се раждат, живеят и умират по баирите

Циганските табори, вдъхновение за писатели и поети. Източници на легенди, залегнали и в руския фолклор. Пример за свободолюбие.  Култура на музиканти и певци, произхождаща от древни времена, когато циганските родове са се разсеели по нашите земи. Култура, необременена от съвременния начин на живот, по-близка до естественото начало на човека, там от където се е зародила нашата цивилизация. Номади, чиито битие е несравнимо с ничие друго.

Малко хора знаят, че в България все още има такива табори. Български вариант е по-известен, като групата на Градешките цигани. Могат да бъдат намерени някъде в гористи местности, по баирите около морските курортни центрове. Придвижват се с каруци, сменят често лагерите си, готвят на открито на огън, живеят в импровизирани палатки, понякога от брезент, а понякога от найлон. Имуществото им се събира в една каруца. За съжаление по български и тяхното битие е различно от това на останалите им събратя. Нямат фолклор, нямат религия, не са музиканти и не са потомствени занаятчии, нямат собствен език. Използват българския, но запаса им от думи в речника им е не повече от 500. Раждат се, живеят и умират по баирите и въпреки, че са чували за село Градец, много от тях никога не са го виждали. Работят като дървосекачи, берат билки и гъби, когато са в безизходица крадат, за да се нахранят.

Живота им е много труден. От никого не обичани, от всички гонени и от повечето неразбрани, те са принудени сами да водят борба за оцеляване. Огъват се, но не се пречупват, когато са в безизходица крадат, но делят всичко, което имат с този който е в нужда. Връзките в родовете им са силни и неразрушими. Градешките цигани изграждат здрави семейни взаимоотношения, като са верни на партньорите си. Може би трудностите ги сплотяват, но при тях рядко има раздели. Верни са на приятелите си и опасни за враговете си. Има случаи на вендети, които могат да продължат с години. Децата им растат полуголи и полубоси, но почти не боледуват. Не познават писмеността, но познават азбуката на оцеляването и добре се справят в ситуации, които биха били непреодолимо трудни за нас. Задоволяват се с малко, нямат нужда от духовна култура, за тях баирите край морето са целия свят.

Не е лесно да се родиш на баира и да получиш шанс да живееш нормално. Но какво е нормално?!? Защо сме свикнали да преценяваме хората според нашите норми на поведение и нашия стандарт на живот. Дали те наистина са нещастни, че са се родили такива? Не знам! Разговарял съм с много от тях, но никой досега не ми се е оплакал, за разлика от останалите роми. Затова предполагам, че те са щастливи хора, също като повечето от нас. Те не са различни човешки същества,  появили са  се на бял свят на някой баир, в някоя палатка, без здрав корен, силно обичащи и мразещи. Хора които трябва да оцеляват и се справят добре, защото са овладели средата в която живеят. Хора които са преживяли детството си, първата си любов, радостта от раждането на рожбата, скръбта по починал приятел и роднина . Хора като нас. Тогава защо да ги променяме, щом те са щастливи!!! Защо да не ги приемаме като са различни? Нека се опитаме да ги разберем!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Това, което не ни убива ни прави по-силни и по-добри!

Най-големият учител е самият живот и ние сме толкова подвластни на уроците, които ни дава, че често даваме за пример него. Невъзможно е  да не отразяваме опита, който трупаме, чрез поведението си. Въпросът, за това коя е истината и каква е тя за теб, е риторичен. Истината има измерение само за нас. На базата на нея градим морала си и в този смисъл, въпросът как стигаме до нея е фундаментален. Едно е да са ти я предали, друго е да си я преживял.

Всеки човек изпада в кризи. Тези, които твърдят, че жизнения път на човека е предначертан, ги наричат „удари на съдбата”. За мене това са глупости! Има наистина неща, които не зависят от теб, но съдбата си я градим ние, защото избора си е наш.

И ето стигаме до въпроса „Това което не ни убива прави ли ни по-силни?” Определено да! Между другото това не сме го измислили ние, това е  въпрос на който вече е отговорено от поколенията преди нас. Най-важното, което се случва на човек преживял някаква криза, е че променя мирогледа си и че  онова което му се е виждало невъзможно  е всъщност незначително, на фона на отговорностите, които носи пред най-близките си хора. Именно тогава става ясно, че кризата не е била криза и всичко в живота е преодолимо, стига да няма летален край.

На повечето от нас вече ни се е случвало да мислим за смъртта и затова колко кратък е живота. На някой сигурно му е минавало през главата и сам да посегне на него, дори мислено е преживявал смъртта си. Това не е ненормално, понякога човек стига до ръба и точно там научава урока, който живота му е поднесъл и истината, която става толкова важна за него, че се превръща във фундамент, върху който гради бъдещето си. Затова човек не трябва да съжалява за нищо. Първо, защото преживяното го е калило и второ, защото го е накарало да направи преоценка на ценностната си система, към по-добро, отсявайки незначителното и изпращайки го в миналото си, като се връща към него само тогава, когато трябва да даде пример, колко глупав е бил.

Като допълнение към темата, искам да посоча, че „Това, което не ни убива ни прави и по-добри”, защото този който се е изправил на ръба, знае колко важно е в момент на криза да намериш сламката, която да те спаси от удавяне. Всеки, мислил преждевременно за смъртта,  се превръща в такава сламка, за този който страда, защото познава болката и страданието.

Няма да посочвам подробности,  разбира се че съм се изправял на ръба, поне веднъж в живота си. Дали съм станал по-силен след това ?! Предполагам, да ! Дали съм станал по- добър ?! Надявам се! Със сигурност обаче, помъдрях и станах по-добър баща!!!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo