неделя, 9 октомври 2011 г.

За приятелството

Здравей приятелю! Остаряхме, косите ни побеляха, децата ни пораснаха и започнахме по -често да говорим за миналото си, като за нещо страхотно преживяно.
Винаги когато погледна в очите ти, си спомням за времето, когато тичахме боси по паважа на бургаските улици, играехме на стражари и апаши в морската градина, мечтаехме да станем известни изследователи, артисти и писатели. Когато погледна в очите ти, си спомням за първата си любов, първото си любовно разочарование, първият си сексуален опит и първите луди младежки постъпки, свързани с ученическите ми години. Когато погледна в очите ти, си спомням и за казармата, и за навлизането ми в зрялата ми фаза от живота, когато отново беше до мене и ме подкрепяше, без да ми се натрапваш с присъствието си.
Сега си давам сметка, че винаги си бил до мене, когато е трябвало да избършеш сълзите ми или да ме разплачеш. Когато е трябвало да ми помогнеш, да се изправя след като падна. Когато е трябвало да ми посочиш правилния път или да поемеш рамо до рамо с мене по грешния, за да ме предпазиш. Давал си ми сила, когато съм се отчайвал и когато всички други са ми обръщали гръб. Давал си ми мъдрост, когато другите са ме съветвали да пренебрегвам морала си, заради съмнителни начинания за просперитет. Давал си ми сигурност, когато съм се чувствал отчаян. Правил си ме щастлив, когато съм се чувствал недоволен от живота си! Давал си ми обичта си, дори когато не съм я заслужавал и съм пренебрегвал приятелството ни. Правил си всичко за мен, без да очакваш благодарност, без да искаш да получиш нещо от мен в замяна .
Затова искам сега да ти благодаря. Благодаря ти за спомените от детството, юношеството и настоящето ми. Благодаря ти, че през годините никога не ме предаде и беше опората която търсих, когато грешах или се чувствах отчаян. Благодаря ти, че си готов винаги да ме разбереш, но и винаги да ме укориш, ако не съм прав. Благодаря ти, че винаги, като се обърна, гледам как твоята сянка ме следва на разстояние, без да се опитва да ме засенчи, но готова винаги да се превърне в щит за наранената ми душа. Благодаря ти за всичко, което е минало и което ми предстои.
Искрено се надявам, че времето и смъртта няма да ни разделят и ако човек наистина се преражда в следващият ми живот искам ти отново да поемеш ръката ми в своята и да предложиш рамото си, за да си ми опора!
Благодаря ти!

Автор: Николай Григоров /Shljko/
Посвещавам го на моите приятели!

2 коментара:

  1. Благодаря ти,Ники, за хубавите думи!
    Ето нещо и от мен.
    Казват, че истинския приятел е този, с който дори и 10 години да не се видиш и чуеш, след като се срещнете, сядате и продължавате разговора си от там от където сте спрели последния път! Не го цитирах точно, но знам че ме разбра.
    С вас не сме се видяли вече 10г ,нооо аз никога не съм спирала да ви чувствам приятели!
    Поздрави на Нуша и Мими
    Мичоната от Канада

    ОтговорИзтриване