четвъртък, 19 юли 2012 г.

Какво научих от една сълза


            Смятам, че съм добре възпитан, но днес увлечен от мисли за работа нахлух в стаята на майка ми, без да почукам. Откакто почина баща ми преди две години, тя живеe със семейството ми, като от време на време прескача до родният ми дом за по месец- два, предполагам  за да си почини от нас. Поне така мислих...до днес!
            Още преди да направя опит да се извиня, видях как една голяма сълза се плъзна по лявата ѝ буза. Не бях я виждала да плаче от погребението и понеже смятах, че с нас е щастлива си помислих, че става дума за болежка. Естествено попитах нетактично „какво става” и понеже тя няма навика да се оплаква, не повярвах, че проблема не е с здравето и. Затова станах още по-настоятелен и по- досаден в разговора и някак по естествен начин пробих защитата ѝ, като успях да я накарам да направи едно- единствено признание, че „половината от нея е умряла с баща ми, и сега тази която е останала жива, иска да се събере с другата!
         Увлечен в битовизмите и задръстен от служебните си ангажименти, не съм забелязал, че от две години майка ми е много нещастна и променена. Всъщност, Тя, живее друг живот, не този който мисля, че съм ѝ осигурил! Уви, най-голямото ѝ желание е да се събере отново с баща ми! Сега разбрах, защо иска да се усамотява в родният ми дом, поне за два месеца в година...за да разговаря с него.
    Много тежко е да разбереш, че любимият ти родител смята за живот- смъртта, защото не намира смисъл в съществуването си тук! Рядко не успявам да намеря думи с които да опонирам на някого, но сега останах безмълвен. Очевидно да осигуриш сухо и прохладно място на един човек и да му дадеш храна и вода е твърде недостатъчно, след като волята е загубила борбата с мъката и няма как тя, да бъде преодоляна. Нямах представа, че майка ми е толкова самотна!
           Стоях безмълвен около минута и след като не намерих разум за да кажа нещо смислено, избърсах сълзата, която се стичаше по другата ѝ буза, целунах я и напуснах стаята защото разбрах, че единственият човек, който може да я утеши в момента е...баща ми.
           Излязох навън разстроен, за да поема малко въздух. На улицата срещнах съседката. Когато ме видя, побърза да избърши сълзите си, които се стичаха неудържимо. Погледнах към вратата на домът ѝ, и видях некролога- днес се навършваха девет месеца от смъртта на бай Недко. Не попитах нищо... нямаше смисъл... сълзите и говориха! Току що Тя, се връщаше от гроба, в който преди девет месеца беше  заровила... половината от живота си!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

4 коментара:

  1. Бърка в душата това. И ми е толкова познато ... :(
    Ще го изпратя на майка ми да го прочете.

    ОтговорИзтриване
  2. УСПЯ ДА ДОКОСНЕШ ОНАЯ НАЙ-ТЪНКАТА СТРУНА-БЛАГОДАРЯ НИКИ

    ОтговорИзтриване