Цар-царица, магаре - магарица.

  

Това е детска игра. Като малък заставах в кръг с децата от махалата и се брояхме. Сигурно не я знаете, защото тя е малко архаична, като мене, но пък е скъп спомен от детството ми. Тогава нямаше компютри и сами трябваше да си измисляме занимания. Дори забравих, кой трябваше да бъде избран- магарето или царя!

Тогава беше и друго време и игрите ни бяха такива наивни, ама мисля си, че като рожби на марксистката идеология, добре сме биле напипали руслото на тогавашните обществени отношения.

Когато дойде демокрацията, за кратко ми беше минало през акъла, че за да станеш „цар”, няма да е необходимо да те броят, а просто да го заслужиш. Ама идеологията тук нищо не каза по въпроса, тя уж се смени, но методите останаха същите, дори по- лошо- вече не те и броят. И защо ли?! Защото и демокрацията ни е българска, и защото това как най –лесно да съсипеш живота на опонента си с клевети, ние българите сме го измислили!

Вчера докато слушах пресконференциите на политическите партии, отново ми се зачервиха ушите. Как никой не ги загуби тези избори, бе?! И какви бяха тия злоупотреби и заплахи дето някой ги е упражнил преди изборите, а пък ние разбрахме за тях след като протекоха ?! И как лидерите на някой политически сили вдигнаха мизата, а пък не било мизата, а трябвало да се ориентират- „кои са най – подходящите кандидати за президентска двойка”. Ей, срама нямат! Мислят, че сме наивни, или въобще не им пука какво мислим! Май е второто! Включели са ни в групата на магаретата, ама ей тъй, без да ни броят. Само че на тези дето са ни отписали, ще им кажа - да внимават, защото от зоологията знаем, че магарето е с най-дългият...в животинският свят.

Днес, докато рових в интернет видях, един хубав женски задник. На снимката в превод от руски пишеше „Намери своята родина”. Потърсих я, ама беше се паднала някъде навътре, та трябва да се поразтворят бузките за да я видим. Горе- долу, там ни е мястото! Не защото ми се иска да е така, а защото го заслужаваме!

Имам една мечта, както е казал Мартин Лутър Кинг, политиците ни да се превърнат в слуги на народа си, а не ние в техни. Знам, че си е жив онанизъм, ама  остана ми единствено надеждата и спомените от детството ми!

              Автор: Николай Григоров / Shljko/

Добави в Svejo

Утре ще назнача, Президента на Република България!

Като рожба на социализма, и като човек който е гласувал по времето на комунистическият режим си спомням, че гласуването беше задължително, а изборът  само един. Тези които само са чували затова, трудно могат да разберат, какъв благодат е да имаш избор и да можеш да го изразиш. Затова често съм се чудил с каква лекота хората решават да не упражнят правото си да гласуват!

Историята познава само два начена за промяна на политическата система, чрез избори и чрез революция. Това за революцията, вече не е актуално, защото колко и да е несъвършена политическата ни система, все пак е демократична. Тогава ни остава избора. Вярно, че понякога е трудно, но по- добре да е лош,  от колкото никакъв, защото иначе се примиряваме със статуквото, което си е живо съгласие да ни обяздват и то без бой. Като гласуваме, поне караме политиците да се стараят повече, защото се състезават.

Знам, че това е риторичен въпрос! Доста съм спорил по блоговете, за необходимостта да упражняваме правото си да гласуваме, защото всеки по различен начин разбира как да протестира срещу статуквото. Едни смятат, че наказват политиците, като откажат да отидат до избирателните секции, а друг като гласуват по принцип тактически, срещу статуквото. Аз съм от вторите и не само защото през определен период от време имам възможност да ги наказвам, а защото, Аз, съм им единственият им коректив, тъй като, Аз, ги назначавам! От опита който съм натрупал научих, че нашите политици се боят не от тези които ги критикуват, а от тези които гласуват. Не случайно в момента най-ухажваният етнос  е ромският.

Всъщност, упражняването на гражданските права е принципен въпрос, бих казал фундаментален, защото чрез тях заявяваме своята независимост и умението да повлияем на процесите в държавното управление. Те са извоювани с упорити усилия и саможертва на нашите предци, и те ми дават съзнанието, че съм свободен човек и пълноправен гражданин ....!

Ето, защо, защото не ми е безразлично, защото имам принципи, защото имам избор, защото мога да го заявя и защото го дължа на предците си, смятам утре да назнача Президента на Република България !!!


Автор: Николай Григоров / Shljko/ 

Добави в Svejo

Чичовите червенотиквиничковци!

Ле-ле, какъв дебат само! Зачервиха ми се ушите от срам! Колко ниско мнение имат за нас политиците, а всъщност може и да не е ниско, най- вероятно правилно са ни преценили. Манипулират мисленето ни, а дори не проповядват собствена идеология, просто „се борят за кокала”. И тримата са „независими”, и тримата „не са виновни” за състоянието на държавата ни, дори напротив, те са „месиите” които ще ни спасят. Пропускат факта , че през последните десетина години и тримата са представлявали политическите върхушки, които породиха бурята, и че особено по времето на мандата на тройната коалиция, корупцията беше взела такива размери, че западноевропейските ни партньори си скубеха косите, за гдето са ни допуснали дори на прага на Европейският съюз!

Търсят оправдание, като се обвиняват взаимно. Опитват се да ни убедят, че като президенти, ще могат да пренапишат историята ни и да въздействат върху институциите на държавата за да процъфти, а с какви точно лостове ще управляват ?!? Плоски и глупави изказвания за хора, които имат претенции да са елит. Въобще отвсякъде прозира комунистическата школа, чиито възпитаници са и тримата.

           И все пак ще гласувам, не защото ги харесвам, а защото за гражданските ми права, за правото да гласувам, моите деди са пролели кръвта си и защото, Аз, съм човека който ще избере, кой да ме управлява!

Преди известно време попаднах на коментар направен по подобна моя публикация от моя позната, която разказа, какво е  споделил пред студентска аудиторията, неин любим преподавател, за последната изповед на дядо му . Ще го цитирам, защото ми направи силно впечатление и донякъде промени мнението ми по въпроса за упражняването на гражданските права:  „....И последните ми думи са молба и призив към тебе: не ги забравяй! Не забравяй, че те /правата-политически социални и т.н./ са извоювани с упорити усилия и борби, страдания; че те ти принадлежат; че никой не може да ти ги отнема. Защото инак след всяко ново тяхно ограничение или накърнение от управляващи, или нехайство от твоя страна, неусетно за самия тебе ти ще губиш това, което не се вижда, нито се консумира, не е нито имот, нито служба, нито звание, но е всичко-съзнанието, че си свободен човек и пълноправен гражданин….”

За съжаление не зная името на преподавателя, но вече и на мене ми стана любим!!!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

Държавата – това сме ние

Мързелив е българина, не е аполитичен. Постоянно си търси оправдание, за това, че не гласува. Обезверен бил, не вярвал на политиците. Наслушах се на утопични теории, за управление на държавата! Дето се вика -писна ми! Всеки, с който разговарям, изгражда нова обществена, икономическа формация и най – важното, вярва, че това може да му се случи. Жив онанизъм, ако питате мен!

Заради този онанизъм сме на този хал, я. Управлява ни от двадесет години турско малцинство. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци”- те били прости, подава ли се на политически внушения от лидерите на ДПС. Глупости, управляват ни, защото са задружни, самоопределят се като националност и религия, имат собствена партия и имат колективен дух.

Заради този онанизъм, от двадесет години ни управляват некадърни политици. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци” нямало подходящи политически партии, за които да гласуват. И те протестират! Така протестират, мълчешката, дето се вика -убиваме политиците с мълчание. Убиваме ги от смях. Стегнете се бе, хора!

Не ми казвайте как трябва да бъде, покажете ми как е. Не ме интересуват утопии, интересува ме реалността. Ние сме в нея и трябва да се съобразим с нея. Като не искате да гласувате, за тези партии направете ваши, излезте на улицата, протестирайте, отстоявайте правата си. Стига с тези мълчаливи протести, че станахме за смях пред света.

Държавата това съм Аз, и Ти, и Той. Аз съм коректива на правителството и на политическите партии, на кметовете и на общинските съветници. През определен период от време, Аз ги назначавам. Крайно време е да приемем, че сме нация, че държавата това сме Ние и ние градим собственото си бъдеще, не политиците. Ама това няма да стане, като протестираме мълчаливо в къщи или шумно в кръчмата, а като изберем кой да ни управлява! Може моментът да не е най-подходящият, но е избор-някакъв, а не отчаяние. Вземете пример от турското малцинство!

Гласувайте бе хора, стига с този онанизъм…. пардон -песимизъм ! 

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo

За тези, които се раждат, живеят и умират по баирите

Циганските табори, вдъхновение за писатели и поети. Източници на легенди, залегнали и в руския фолклор. Пример за свободолюбие.  Култура на музиканти и певци, произхождаща от древни времена, когато циганските родове са се разсеели по нашите земи. Култура, необременена от съвременния начин на живот, по-близка до естественото начало на човека, там от където се е зародила нашата цивилизация. Номади, чиито битие е несравнимо с ничие друго.

Малко хора знаят, че в България все още има такива табори. Български вариант е по-известен, като групата на Градешките цигани. Могат да бъдат намерени някъде в гористи местности, по баирите около морските курортни центрове. Придвижват се с каруци, сменят често лагерите си, готвят на открито на огън, живеят в импровизирани палатки, понякога от брезент, а понякога от найлон. Имуществото им се събира в една каруца. За съжаление по български и тяхното битие е различно от това на останалите им събратя. Нямат фолклор, нямат религия, не са музиканти и не са потомствени занаятчии, нямат собствен език. Използват българския, но запаса им от думи в речника им е не повече от 500. Раждат се, живеят и умират по баирите и въпреки, че са чували за село Градец, много от тях никога не са го виждали. Работят като дървосекачи, берат билки и гъби, когато са в безизходица крадат, за да се нахранят.

Живота им е много труден. От никого не обичани, от всички гонени и от повечето неразбрани, те са принудени сами да водят борба за оцеляване. Огъват се, но не се пречупват, когато са в безизходица крадат, но делят всичко, което имат с този който е в нужда. Връзките в родовете им са силни и неразрушими. Градешките цигани изграждат здрави семейни взаимоотношения, като са верни на партньорите си. Може би трудностите ги сплотяват, но при тях рядко има раздели. Верни са на приятелите си и опасни за враговете си. Има случаи на вендети, които могат да продължат с години. Децата им растат полуголи и полубоси, но почти не боледуват. Не познават писмеността, но познават азбуката на оцеляването и добре се справят в ситуации, които биха били непреодолимо трудни за нас. Задоволяват се с малко, нямат нужда от духовна култура, за тях баирите край морето са целия свят.

Не е лесно да се родиш на баира и да получиш шанс да живееш нормално. Но какво е нормално?!? Защо сме свикнали да преценяваме хората според нашите норми на поведение и нашия стандарт на живот. Дали те наистина са нещастни, че са се родили такива? Не знам! Разговарял съм с много от тях, но никой досега не ми се е оплакал, за разлика от останалите роми. Затова предполагам, че те са щастливи хора, също като повечето от нас. Те не са различни човешки същества,  появили са  се на бял свят на някой баир, в някоя палатка, без здрав корен, силно обичащи и мразещи. Хора които трябва да оцеляват и се справят добре, защото са овладели средата в която живеят. Хора които са преживяли детството си, първата си любов, радостта от раждането на рожбата, скръбта по починал приятел и роднина . Хора като нас. Тогава защо да ги променяме, щом те са щастливи!!! Защо да не ги приемаме като са различни? Нека се опитаме да ги разберем!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo