Гина Кудрина

        По разкази на дядо ми, за действително съществували хора и събития.

Картина на Чудомир

     От ранно утро слънцето се беше разщуряло. Обхождаше нивите и грееше, сякаш разбираше, че вече е жътва. Класовете на житата бяха навели глави към земята, сякаш се опитваха да се скрият от острите сърпове на жътварите. Синорите се бяха оголели, а земята се беше пропукала, сякаш цяла година не бе капвал дъжд. Небето искреше, а в края му пурпурното синьо преминаваше в цвят златен сухар, като тук-там покрай устието на река Тунджа се мяркаха ивици от тъмно зелено, сякаш художник довършваше картината си и я отмяташе с четката си за колорит. На хоризонта силуетите на жътварите се кривяха от надигналата се мараня, като трепереха неестествено, сякаш танцуваха. От време на време от някоя нива се подемаше песен, която се подхващаше и носеше от единия до другия край на селото. След това силата ѝ намаляваше, постепенно утихваше, за да се подхване наново от някоя друга нива.

    Още по тъмно селото беше опустяло. По улиците не можеше да се срещне жив човек. Само до кръчмата на Тасо Деляка, която заради жътвата също беше затворена, под дебелата сянка на големия орех се бяха разположили Бай Иван Тръна и бившият горски Иван Пачемуто. И двамата наближаваха около 70 години и вече бяха получили от семействата си заслужен отдих.

    Бай Иван Тръна беше висок и слаб, също като Петела, но с вече оголено теме. По лицето му се стелеше гъста бяла брада. Имаше навика да дъвчи тютюна, вместо да го свива на цигара. Носеше очила с много дебел диоптър, така че очите му изглеждаха широко отворени и имаше вид по-скоро на учуден, отколкото на умен човек. Говореше много и имаше мнение по всички въпроси. Понякога спореше неразумно, дори когато очевидно не беше прав, но пък беше кротък по природа човек. Иван Пачемуто беше по-нисък, но по-охранен. Осанката му се беше свила и прегърбила. Имаше навика да повдига лявото рамо без причина и за придвижване си помагаше с дървен бастун, който по-скоро приличаше на тояга. За разлика от Тръна беше мълчалив – рядко поддържаше разговори и влизаше в спорове. Двамата бяха неразделни от деца. Участваха заедно в Балканската и Междусъюзническата война и от изпитаните несгоди там се бяха побратимили. Допълваха се дори в разговорите и се разбираха само с поглед. Също като съселяните си бяха раздирани от противоречия между човечността, която носеше всеки един от тях, и магарията, която можеше да се прояви в най-неподходящия момент и без причина.

    – Адаш – прозявайки се, проговори Пачемуто, – те тая песен, дето я подеха, е от нивата на Гина Кудрината. Голяма жена, ще знаеш!

    – Голяма е – отговори Тръна, – сто и кусур кила, пък и рита като кон. Оня ден Теньо Козаря изтървал стоката в нивата ѝ. Къде от другата страна го видяла Гина, надигнала фустата, че като ударила на бяг… за по-малко от минута ги пресрещнала, изтръгнала гегата от ръцете на Теньо, че кат я развъртяла и завикала, цяло село спряло да се движи и говори, пък козите се облъскали, взели да се прескачат и се пръснали в бяг във всички посоки. Кучетата пък търтели през баира, скимтейки, напълно объркани и неспособни, а пък Теньо се свил под голямата череша край нивата като кравай, пребледнял и треперещ, сякаш е видял ламя. След като се справила с козите, Гина отдала заслуженото и на Теньо. Огънала гегата с две ръце като пехливанин, от тези, дето се борят по панаирите, и я прекършила, приближила Козаря, който се бил разлюлял още повече, и такова текме му дала, че го подхвърлила върху синора. Козите се прибрали чак вечерта, една по една, а Теньо още лежи в сламеника с три счупени ребра и вие като вълк.

    Бай Иван Тръна пое шумно въздух, сякаш беше изкарал всичкия от себе си, докато говореше, и се намести за удобство още по-назад, като почти се излегна.

    – Не бре, че е серт – серт е – прозина се отново Пачемуто, – ама вярна остана на съпруга си. Помниш ли Куцар, дето падна при щурма за Одрин, бог да го прости. И нивите му умножи, и на ратаи вече плаща, за да ги обработва, и трите му деца отгледа сама. Колко пъти годежари ѝ пращаха, всички върна. Голяма жена!

    Тръна в това време изхлузи цървулите, прогони с отчупено орехово клонче мухите, които жужаха покрай лицето му, и след като се нагласи по-удобно, проговори отново:

    – Да, върна… Някой върна, други пък щеше да затрие. Преди три години Тончо Пуяка, преди да се задоми, решил да ѝ даде нишан. Те-е-е, онези диванета Таласъмите го подучели, че с Гина трябвало да се подходи по-традиционно, нищо че никой вече не постъпвал така. Запрял се Тончо до долната чешма и я чакал два дена, за да ѝ поиска да пие вода от менците. Задала се Гина по едно време, ама вместо менци в ръцете си люлеела две големи ведра. Напълнила ги догоре и тогаз Пуякът ѝ се препречил. Помолил я да пие вода от ведрото. Гина го гледала известно време изумена, но след като видяла как комшийките ѝ се сръгват и подсмихват, се досетила за какво иде реч. Смекчила израза си, сякаш била благосклонна към молбата му, надигнала ведрото, все едно е ръжено хлебче, и го бутнала в ръцете на Тончо. От тежестта Пуяка се понесъл напред, пристъпил бързо три-четири пъти, разплисквайки вода навсякъде, накрая краката му се преплели и се изплющял в локвата до чешмата. Всички гъски и патки се разхвърчали, крякайки и ръсейки перушина. Наближила го Гина с другото ведро, попитала го „дали още е жаден“ и без да чака отговор, го изляла върху главата му. След това цял месец Пуяка се крил вкъщи от срам.

    Клепачите на Пачемуто бяха започнали бавно да се пускат, сякаш му натежаваха и всеки момент щеше да заспи. От време на време замахваше с ръка, за да разгони мухите, които кацаха по лицето и го държаха буден.

    – И кафене отвори, и го напълни за има-няма година – продължи той, сякаш не беше чул приятеля си. Чисто и подредено е и бяло сладко предлага. Казват, че го поръчва направо от търговец от Гърция. Пък кафе прави… един път!

    – Да бе, да… Не дай Боже да ѝ кажеш, че не струва – поде отново Тръна. – Пък и да си изпсуваш като хората, не можеш. Таласъмите са с доживотна забрана да го посещават. Един път Петела нахълтал надвечер подквасен и се запрял на една маса. Поръчал една скоросмъртница и отказал да напусне, преди да му угодят. За да не предизвика суматоха, Гина подминала с мълчание непристойното му поведение и въпреки че не продавала ракия, му сипала една, а после го почерпила и с още, докато не увиснал безпомощно върху масата. На сутринта Петела се събудил потънал до носа в свински фъшкии в кочината на Гина, а двата ѝ големи шопара били положели интимно глави върху слабините му, сякаш се побратимили с него. Измъкнал се завалията внимателно и търтил да бяга, ама дорде стигне до тях, половината село го видяло. Казват, че после цял месец миришел на свински фъшкии и оттогаз не помислил да стъпи в кафенето на Гина.

    Пачемуто също изхлузи цървулите. Отвори пояса и разкопча ризата, за да се разхлади – и без това никой нямаше в село, че да се крие чак толкоз. Тръна пък продължаваше да размахва ореховото клонче, за да разгони мухите, като от време на време услужливо го прокарваше и край главата на приятеля си.

    – И къща построи на три ката – продължи отново Пачемуто – с висока ограда и подредена отвсякъде.

    – Да, така е – отговори отново Тръна. – Всичките камъни сама на ръка извади и пренесе от реката. Два вола умори, докато ги тикаше нагоре по баира. Седем майстора смени, докато я довършат. Душата на хората взе. Два пъти ги караше да събарят стени, за да ги надграждат наново – криви биле. И помощници не взе, сама бъркаше варта и вдигаше тухлите. След като отказа всички местни майстори, последно докара трима от Трявна. Славни строители са те, ама и ракийката много обичат. Изтървала ги първата вечер в кръчмата на Тасо Деляка и си научила урока. Намерила ги проснати в несвяст пред кръчмата. Извлякла ги до плевника и ги заключила там. Три месеца ги затваряла всяка вечер, докато не покрили къщата. А иначе, добре ги охранила и добре им се отплатила.

    Над полето се понесе отново жътварска песен. Пачемуто, приласкан от дебелата сянка на ореха, се предаде, затвори клепачи и започна да диша равномерно. Тръна се огледа нервно, защото разбра, че компанията му го е изоставила. Нахлузи калпака над лицето си и, за да приключи разговора, сякаш на себе си проговори:

    – Всъщност прав си, голяма жена е Гина! Остана вярна на съпруга си, отгледа си децата, замогна се, построи си къща и отвори кафене… сама, без помощ от нийде. Достойна за почит и уважение е! Такива жени само в България се раждат! Да, така е… Голяма жена… Голяма!

    Постепенно силата на гласа му намаля и речта му премина в равномерно похъркване. Слънцето все още жулеше земята, но колкото и да се напъваше, не можеше да пробие дебелата сянка на ореха, под която двамата приятели се бяха отдали на заслужен отдих.

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo