Показват се публикациите с етикет Политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Политика. Показване на всички публикации

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Що се правим на ощипани девойки?!

Ле-ле изчерпаха ми се сюжетите за разказите покрай изборите. Споменавам ги отново защото си мисля, че толкова много се говори за тях, че вече почти нямаме какво да си кажем по блоговете. Дори, и след като минаха, пак натискат мозъкът  ни и можем да напълним една страница с глупави анализи, без да кажем нищо съществено - ама то и това си е майсторлък.
От толкова много информация чак ми се задръсти въображението. Събуждам се и заспивам с изборите, макар че вече минаха и какво толкова невиждано стана?! Всеки път едните печелят и другите печелят, а пък тези дето хич ги няма обвиняват тези дето са ги спечелили, че са ги фалшифицирали и всъщност, загубели няма! „Дежа вю”, хайде сега ми кажете, какво ново има, че трябва да се правим на „ощипани девойки” и да подскачаме, като че ли някога в България са се провеждали честни избори?! При нас най-доброто и сигурно инвестиране е във властта, така че пари  винаги ще се наливат преди и по време на избори. Освен това мизите паднаха много заради кризата и дори партии със скромни възможности, можаха да си позволят, да похарчат стотина хиляди лева, за да се докопат до лостовите за управлението, и.
Ако сте забравили, какво беше преди две или преди шест години, отворете си книгата „Бай Ганьо” и вижте Алековият герой, как печели избори. Страхотно е нали, малко методите са се променили, ама днешните са по чалъмлии. Така ще те завъртят, че дори няма да разбереш, че са правели мъжка любов с тебе, пък и дори да разбереш, ще си замълчиш, щото хем е срамно, хем ненадейно ще ти стане ясно, че след като са те издебнали в гръб, това което ти се е случило е най-невинното! Затова ако не харесвате мъжка любов, не ставайте активисти на политическа партия по време на избори, защото от физиологията,  знаем какво става с тези, които често я употребяват....., започва да им харесва! Всъщност, кой съм аз, че да съдя хората, пък и вече нищо не може да ме учуди. Само много ме дразнят, тези от средствата за масово осведомяване, дето уж са принципни и независими, апък всъщност са толкова зависими, че чак са безпринципни!
Уважаеми съграждани, отправям Ви, предложение, от сега да се „подготвим” за следващите избори,  за да не си губим времето в ялови анализи по блоговете. Няма да са честни и пак ще се дават пари, защото любовта към властта, си ни е национална черта, много си я тачим, а пък сме и много бедни. И да няма отново „ощипани девойки”, дето пак няма да си спомнят, какво точно е станало на тези избори! Същото ще е, дори си мисля, че ако седна и им направя „задълбочен анализ”, освен че ще напълня блога си със драматични, хумористични, сатирични, социални и други публикации, ще  мога да напиша сценарий и за това, как ще протекат, и кой ще ги спечели! Естествено, този който е най-чалъмлия!

Автор:Николай Григоров /Shljko/ 

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Цар-царица, магаре - магарица.

  
Това е детска игра. Като малък заставах в кръг с децата от махалата и се брояхме. Сигурно не я знаете, защото тя е малко архаична, като мене, но пък е скъп спомен от детството ми. Тогава нямаше компютри и сами трябваше да си измисляме занимания. Дори забравих, кой трябваше да бъде избран- магарето или царя!
Тогава беше и друго време и игрите ни бяха такива наивни, ама мисля си, че като рожби на марксистката идеология, добре сме биле напипали руслото на тогавашните обществени отношения.
Когато дойде демокрацията, за кратко ми беше минало през акъла, че за да станеш „цар”, няма да е необходимо да те броят, а просто да го заслужиш. Ама идеологията тук нищо не каза по въпроса, тя уж се смени, но методите останаха същите, дори по- лошо- вече не те и броят. И защо ли?! Защото и демокрацията ни е българска, и защото това как най –лесно да съсипеш живота на опонента си с клевети, ние българите сме го измислили!
Вчера докато слушах пресконференциите на политическите партии, отново ми се зачервиха ушите. Как никой не ги загуби тези избори, бе?! И какви бяха тия злоупотреби и заплахи дето някой ги е упражнил преди изборите, а пък ние разбрахме за тях след като протекоха ?! И как лидерите на някой политически сили вдигнаха мизата, а пък не било мизата, а трябвало да се ориентират- „кои са най – подходящите кандидати за президентска двойка”. Ей, срама нямат! Мислят, че сме наивни, или въобще не им пука какво мислим! Май е второто! Включели са ни в групата на магаретата, ама ей тъй, без да ни броят. Само че на тези дето са ни отписали, ще им кажа - да внимават, защото от зоологията знаем, че магарето е с най-дългият...в животинският свят.
Днес, докато рових в интернет видях, един хубав женски задник. На снимката в превод от руски пишеше „Намери своята родина”. Потърсих я, ама беше се паднала някъде навътре, та трябва да се поразтворят бузките за да я видим. Горе- долу, там ни е мястото! Не защото ми се иска да е така, а защото го заслужаваме!
Имам една мечта, както е казал Мартин Лутър Кинг, политиците ни да се превърнат в слуги на народа си, а не ние в техни. Знам, че си е жив онанизъм, ама  остана ми единствено надеждата и спомените от детството ми!

              Автор: Николай Григоров / Shljko/

събота, 22 октомври 2011 г.

Утре ще назнача, Президента на Република България!

Като рожба на социализма, и като човек който е гласувал по времето на комунистическият режим си спомням, че гласуването беше задължително, а изборът  само един. Тези които само са чували затова, трудно могат да разберат, какъв благодат е да имаш избор и да можеш да го изразиш. Затова често съм се чудил с каква лекота хората решават да не упражнят правото си да гласуват!
Историята познава само два начена за промяна на политическата система, чрез избори и чрез революция. Това за революцията, вече не е актуално, защото колко и да е несъвършена политическата ни система, все пак е демократична. Тогава ни остава избора. Вярно, че понякога е трудно, но по- добре да е лош,  от колкото никакъв, защото иначе се примиряваме със статуквото, което си е живо съгласие да ни обяздват и то без бой. Като гласуваме, поне караме политиците да се стараят повече, защото се състезават.
Знам, че това е риторичен въпрос! Доста съм спорил по блоговете, за необходимостта да упражняваме правото си да гласуваме, защото всеки по различен начин разбира как да протестира срещу статуквото. Едни смятат, че наказват политиците, като откажат да отидат до избирателните секции, а друг като гласуват по принцип тактически, срещу статуквото. Аз съм от вторите и не само защото през определен период от време имам възможност да ги наказвам, а защото, Аз, съм им единственият им коректив, тъй като, Аз, ги назначавам! От опита който съм натрупал научих, че нашите политици се боят не от тези които ги критикуват, а от тези които гласуват. Не случайно в момента най-ухажваният етнос  е ромският.
Всъщност, упражняването на гражданските права е принципен въпрос, бих казал фундаментален, защото чрез тях заявяваме своята независимост и умението да повлияем на процесите в държавното управление. Те са извоювани с упорити усилия и саможертва на нашите предци, и те ми дават съзнанието, че съм свободен човек и пълноправен гражданин ....!


Ето, защо, защото не ми е безразлично, защото имам принципи, защото имам избор, защото мога да го заявя и защото го дължа на предците си, смятам утре да назнача Президента на Република България !!!


Автор: Николай Григоров / Shljko/ 

неделя, 16 октомври 2011 г.

Чичовите червенотиквиничковци!

Ле-ле, какъв дебат само! Зачервиха ми се ушите от срам! Колко ниско мнение имат за нас политиците, а всъщност може и да не е ниско, най- вероятно правилно са ни преценили. Манипулират мисленето ни, а дори не проповядват собствена идеология, просто „се борят за кокала”. И тримата са „независими”, и тримата „не са виновни” за състоянието на държавата ни, дори напротив, те са „месиите” които ще ни спасят. Пропускат факта , че през последните десетина години и тримата са представлявали политическите върхушки, които породиха бурята, и че особено по времето на мандата на тройната коалиция, корупцията беше взела такива размери, че западноевропейските ни партньори си скубеха косите, за гдето са ни допуснали дори на прага на Европейският съюз!
Търсят оправдание, като се обвиняват взаимно. Опитват се да ни убедят, че като президенти, ще могат да пренапишат историята ни и да въздействат върху институциите на държавата за да процъфти, а с какви точно лостове ще управляват ?!? Плоски и глупави изказвания за хора, които имат претенции да са елит. Въобще отвсякъде прозира комунистическата школа, чиито възпитаници са и тримата.
           И все пак ще гласувам, не защото ги харесвам, а защото за гражданските ми права, за правото да гласувам, моите деди са пролели кръвта си и защото, Аз, съм човека който ще избере, кой да ме управлява!
Преди известно време попаднах на коментар направен по подобна моя публикация от моя позната, която разказа, какво е  споделил пред студентска аудиторията, неин любим преподавател, за последната изповед на дядо му . Ще го цитирам, защото ми направи силно впечатление и донякъде промени мнението ми по въпроса за упражняването на гражданските права:  „....И последните ми думи са молба и призив към тебе: не ги забравяй! Не забравяй, че те /правата-политически социални и т.н./ са извоювани с упорити усилия и борби, страдания; че те ти принадлежат; че никой не може да ти ги отнема. Защото инак след всяко ново тяхно ограничение или накърнение от управляващи, или нехайство от твоя страна, неусетно за самия тебе ти ще губиш това, което не се вижда, нито се консумира, не е нито имот, нито служба, нито звание, но е всичко-съзнанието, че си свободен човек и пълноправен гражданин….”
За съжаление не зная името на преподавателя, но вече и на мене ми стана любим!!!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

неделя, 9 октомври 2011 г.

Държавата – това сме ние

Мързелив е българина, не е аполитичен. Постоянно си търси оправдание, за това, че не гласува. Обезверен бил, не вярвал на политиците. Наслушах се на утопични теории, за управление на държавата! Дето се вика -писна ми! Всеки, с който разговарям, изгражда нова обществена, икономическа формация и най – важното, вярва, че това може да му се случи. Жив онанизъм, ако питате мен!
Заради този онанизъм сме на този хал, я. Управлява ни от двадесет години турско малцинство. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци”- те били прости, подава ли се на политически внушения от лидерите на ДПС. Глупости, управляват ни, защото са задружни, самоопределят се като националност и религия, имат собствена партия и имат колективен дух.
Заради този онанизъм, от двадесет години ни управляват некадърни политици. Защо?!? Защото според нашите „интелектуалци” нямало подходящи политически партии, за които да гласуват. И те протестират! Така протестират, мълчешката, дето се вика -убиваме политиците с мълчание. Убиваме ги от смях. Стегнете се бе, хора!
Не ми казвайте как трябва да бъде, покажете ми как е. Не ме интересуват утопии, интересува ме реалността. Ние сме в нея и трябва да се съобразим с нея. Като не искате да гласувате, за тези партии направете ваши, излезте на улицата, протестирайте, отстоявайте правата си. Стига с тези мълчаливи протести, че станахме за смях пред света.
Държавата това съм Аз, и Ти, и Той. Аз съм коректива на правителството и на политическите партии, на кметовете и на общинските съветници. През определен период от време, Аз ги назначавам. Крайно време е да приемем, че сме нация, че държавата това сме Ние и ние градим собственото си бъдеще, не политиците. Ама това няма да стане, като протестираме мълчаливо в къщи или шумно в кръчмата, а като изберем кой да ни управлява! Може моментът да не е най-подходящият, но е избор-някакъв, а не отчаяние. Вземете пример от турското малцинство!
Гласувайте бе хора, стига с този онанизъм…. пардон -песимизъм ! 

Автор: Николай Григоров /Shljko/