сряда, 7 декември 2011 г.

А-а-а бе...,празници през делници!


            Никога не си бях мислил досега, че ще ми се наложи да пиша за махмурлука. „Наложи” не е най-точната дума, ама цял ден ме кара на унес, че и мисълта ми не е много ясна. Затова  да ме извинят кръжочниците по правопис ако допусна някоя граматическа грешка, дето се вика мозъка ми е в стрес от снощи насам.
            Хубаво е, че си намираме постоянно поводи за празници! Тази дума може би ние, българите сме я измислели, защото имен ден само ние честваме. Уж, да почетем Светията си, пък ядем и пием като за последно, та почитаме основно себе си, дето се вика търсим си повода. Традицията е хубаво нещо и това е един от любимите ми празници, но както е писано и както е в живота, човек за всичко си плаща. Ако е само главоболие е чист късмет, ама този път го нямах, защото преборването с трапезата стана много бързо и за кратко. И с тайфата не се бяхме виждали отдавна, имаше много теми на разговор, а с разговора върви и алкохола. Че и вече не танцуваме, като едно време, ами се застояваме повече по масата, а то като си ударил лактите там какво друго да правиш, освен да се натъпчеш с всичко което може да влезе през устата.
Понеже пък е делник, а пък е и празник, и следва пак делник, бързо се подтисна празничният дух, че някъде по средата на кратката вечер пак заговорихме за работа. Ай да му се е....!Бе, българинът си е българин, уникален и неповторим. На празници говори за работа, на работа за празници и никога не е напълно удовлетворен. Това даже сме го превърнали в национален спорт. Най- трудно обаче е на сутринта, макар че и вечерта си е бива, ама тогава можеш да потиснеш страданието си и не го излагаш на показ. Обаче, когато трябва да се приготвиш за работа.....!
Мислех, че съм му хванал цаката, редуване на топъл и студен душ, ама......, днес не помогна, пък и „алказайцер” забравих да си взема! А бе, изложих се, като пръв новобранец. Ха сега да видим и какви управленски решения ще мога да вземам ....! Ей затова, трябва със закон да забранят празниците през делници, защото ходенето на другият ден на работа си е живо наказание и най- вече тогава си плащаш за безволието и лекомислието от вечерта!
            А иначе, много хубаво си изкарах, ама сега боли и сигурно два –три дена ще съм само на туршия, за да затегна корема.  И като гледам календара, през следващите четири години ще си посрещам именният ден все през делнични дни. Или ще трябва трайно да променя навиците си или ще трябва предварително да си взема болнични. Диагнозата от сега  могат  да ми я поставят, ТЕЖЪК МАХМУРЛУК!


Автор:Николай Григоров /Shljko/ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар