вторник, 11 октомври 2011 г.

СМЯХ ОТ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ АРХИВИ - І - Никола Тихомиров Бейнадетов /Фичето/.



Голям майстор беше Кольо Бейнадето в неговият роден край. Славата му се носеше на всякъде по четирите края на селото. Нямаше къща в която да не е влезнал, за да майстори и да не са го споменавали, чак му лепнаха прякора Фичето, та така го познаваха в цяло село. Само един кусур имаше, все ще открадне от някой стопанин я тухла, я керемидка, я чувал с циментец ще повлече или някоя дървена греда. Ама понеже беше майстор голям и за да не го разсърдят, стопаните преглъщаха тези щети, щото иначе изкусуряваше всичко както си му е редът .
Дойдоха тежки години и хората спряха да строят. Повъртя се Фичето, повъртя се, па стегна куфара и айде на гурбет по морето. Там строителството кипеше, пък той с тези златни ръце „пари щял да вади”. Така си мислеше Фичето, ама не било тъй . Тръгнал да търси работа по строителни обекти, ама никой го не познава. Повял, посял из градовете и взел да се отчайва. Нейсе, случайно докато влизал във все по голяма депресия, на пътя му се изпречил Петьо Петата от съседното село. Влязъл му човека в положение, пък били и земляци, закарал го при неговият бригадир, и ето – оня го наел.
Всичко тръгнало нормално, Фичето, взел да набира авторитет, ама не щеш ли лошият му навик да влачи, и тук почнал да се проявява. Усетил го Петата, и срам - не срам отворил дума, не за друго ами да го предупреди, че тук собствениците, са мутри, а те не влизат на хората в душите, а направо трепят. Поспрял се Фичето за ден два, ама на, натиска го отвътре и пак започнал да влачи .
Не мина време - намериха Фичето проснат на обекта. Костите му бяха потрошени, главата му подута и гледаше с отвлечен поглед, уж направо, а биеше наляво. Завъртя се инспектор Дребнев, огледа, огледа, даже и протокол състави, ама като не може да разбере какво е станало...  Пък и Фичето мълчи и гледа, сякаш хвърляше с очи през него .
-Бит ще трябва да е !  – не издържа Петата –  Предупредих ама не слуша, то с мутрите не е като с хората, първо бият, а после питат  - заключи интелигентно Петата и сложи точка, като се изсекна шумно.
Притъмня му на инспектор Дребнев, обади се в шоковото отделение и разбра, че Фичето е с фрактура на двата крака, лявата ръка, счупен таз, пет счупени ребра и пукнат череп. Като горница имаше и тежко сътресение, затова и погледът му хвърляше на криво. Завъртя Дребнев телефони тук-там, докладва където трябв, запристига сума ти полицаи. Задържаха собствениците на обекта, охранителите,  децата на собствениците, бригадира и всеки друг пълнолетен мъж, който можеше да бъде заподозрян. Че кат се започнаха едни разпити 24 часа, оле-мале ... голямо натискане, голямо нещо. Изкараха душите на хората, ама никой не признава. Никой не видял и не чул. Отчая се Дребнев, човека ще умре, а извършителите не могат да бъдат открити .
Мина седмица. Рано сутринта, докато поемаше прекрасният аромат на прясно свареното кафе, Дребнев преглеждаше пощата. Погледът му се спря върху не много дебел плик с печат от VІ РУП-София. Когато отвори плика и се зачете Дребнев изпухтя , изду бузите и се задълбочи.

СВЕДЕНИЕ
от
Никола Тихомиров Бейнадетов /Фичето/.
Следва адрес и ЕГН.
Господин полицай, по професия съм строител, ама от добрите. Мизерията ме докара да работя по обекти покрай морето, ама не ме оцени бригадира. Малко ми плащаше и ми даваше все работа, дето калфите могат да я вършат. Това удари честата ми и реших, да се разправям с него. Затова във вечерта на инцидента останах след работа, уж да я довърша ама бях хвърлил око на 200 тухли четворки, да ги взема дето се вика за компенсация, за унижената чест. Тъй като тухлите бяха стоварени на четвъртият етаж трябваше да ги сваля. Вдигнах с лебедката един 200 литров варел напълних до горе с тухли и го бутнах в празното, та увисна като пискюл на фес. Слязох до долу ама, мамка му и лост, цял ден правеше чалъми и баш сега съвсем се развали. Караше въжето все нагоре да върви. Нямаше как омотах го около ръката си и започнах да го пиля с една ножовка. Изведнъж въжето се изтъни и запращя, дето се вика хвана ме неподготвен, а пък и не бях преценил правилно тежестта на варела с тухлите. Хванах с две ръце въжето, за да сопра варела, ама той тежеше сигурно над двеста кила, щото ме изстреля нагоре като снаряд. Беше ужасно, но ясно си спомням, че някъде откъмто втория-третия етаж срещнах варела с глава, понеже се разминавахме. Те от там ми е травмата на главата. И понеже чувството ми за самосъхранение заработи силно, продължих да стискам въжето, което с още по-висока скорост ме откара в макарата на четвъртият етаж. Те там си смазах пръстите на лявата ръка. В този момент обаче варела пльосна и дъното му се откачи. Всички тухли се изсипаха и аз поех надолу с почти същата скорост, стискайки все по-силно въжето. Някъде по средата се пресрещнах с празният варел, но успях да се врътна и го посрещнах с колената, което не ми помогна, кой знае колко , щото хем не убих скоростта, хем си счупих краката. Ей тука вече късметът ми изневери, полетях по-силно надоле и пльоснах върху тухлите по задник. Те там, си счупих задника. Ръцете ми вече се бяха изморили и изпуснах въжето, тогава с ужас видях, как варела се връща обратно с огромна скорост и понеже вече не ми беше останала сила да се дръпна, го посрещнах с гърди. Те там си счупих ребрата. Следващите часове ми се губят, ама сигурно съм пълзял, щото  Петата ми каза, че са ме намерили почти на входа, на обекта. Да ми се чуди човек от де съм намерил сили да пълзя 200 метра . То може и кучето да ме е влачило, щото кога се опомних в спешното, единият крачол на гащите ми го нямаше, а Петата разправя, че цял ден кучето на строежа си играело с един син парцал, чак не могли да му го вземат от устата .
Господин полицай, Господ ми помогна да спася дясната си ръка, за да мога да напиша това обяснение и да отмием това недоразумение, щото голем резил за собствениците на обекта станало. Наистина звучи като нагласено, ама истината казвам, така си беше. То и на мене ако ми го разказваха и аз не бих повярвал .
Моля само да не споменавате пред Петата, за това що е станало с мене, щото ще ми падне авторитета в село и ще ме прекръстят от Колю Фичето на Колю Лястовицата и като ги знам нашите земляци, ще си нося прякора до гроб, а може и да ми го лепнат като фамилия, та наследството ми да го носи, до седмо коляно .
Господин полицай за допълнителни сведения ме търсете в гр. София, института Пиругов, стая 313.


Дата                                                  С голямо уважение : подпис

Почеса се Дребнев по глава, отпи с облекчение глътка кафе, па като хвана да се смее, черният му дроб се изду като мех пълен с вино от напъване. Понякога нещата имат просто обяснение, само дето сюжетите са като на холивудски филми, та чак не ти се хваща вяра .
Дребнев приложи обяснението към преписката, а по-късно написа върху нея, да се отнесе към дело. Така този завързан сценарий, остана неизвестен за правосъдната ни система, но се разнася като полицейски фолклорен мотив от стая на стая, от управление на управление.

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар