събота, 26 ноември 2011 г.

Почти, мъжки времена- или как крадоха Дена Рошавата.

Рисунка на Чудомир



            Три години Марко Лекият, обикаляше дувара на чорбаджи Теньо. Голяма любов го мъчеше, несподелена. Така го беше приклещила, че почна да залинява и из под тлъстото му тяло беше започнала да се оформя стройна снага.
То да имаше за какво, ами Дена го беше побъркала. Викаха и Рошавата, щото изпуснеше ли косата ставаше като бухал- космите и твърди като четена и дето се вика всеки със собствено мнение- стърчаха в различни посоки сякаш току що беше излязла от ямата с варта. Не че и Марко беше левент де, не минаваше за първенец сред ергените. С килограмите беше доста отгоре и това го караше да изглежда ленив, ама имаше хубава професия, добре му беше подредена къщата и добра  душа носеше.
            На третата година след като Марко поизправи снагата, Дена взе да става по-благосклонна към него. По седенките  го заприказваше и  нишани започна да му дава. А пък Марко, окрилен от нейното внимание още повече го удари в главата. Цамбурна се барабар с двата крака в таз любовна авантюра, пък и Дена вече се беше напълнила отпред та мерака го натисна още повече- дето се вика на лудост го караше! И тъкмо се появи надежда някаква, на пътя му като планина се изпречи голям проблем, който се казваше чорбаджи Теньо. Бащата на Дена категорично отказа да се сродява с него поради неизвестни причини. Дори и Кмета, който беше изключително красноречив не успя да огъне волята му, защото Теньо беше крив като овчарски кривак. Ни се караше, ни се водеше, лош нрав имаше и ако трябваше човек да простреля за честа нямаше да се поколебае! Затова го наричаха, Черният.
            Цяла година въртя и сука Марко, два пъти годежари праща... Не! Теньо остана непреклонен, а пък и Дена взе да затваря, че и по седенки не я пускаше. Мина-не мина време чу се, че Дена вече е обещана на Ради- сина на чорбаджи Минко, от съседното село. Голям камък падна на сърцето на Марко, съвсем посърна и се оклюма, като болен от шап шопар. И точно когато отчаянието взе напълно да го превзема, дойде помощ от приятелите му Сашо Петела и Станчо Пантата, които решително застанаха в този труден момент до него и го посъветваха да вземе най -правилното решение- да откраднат Дена.
Цяла седмица в кръчмата на Тасо Деляка, тримата кроиха планове и понеже бяха „интелигентни", планът беше огледан от всякъде и без забележки, стига Дена да не се дърпаше много, щото иначе хем голям бой щяха да ядат, хем голям резил щеше да стане. След като вече се решиха, оставаше да се справят с най- трудното- да съберат кураж за да се изправят пред проклетията на чорбаджи Теньо. Заради този „малък” проблем, тримата приятели още една седмица доуточняваха плана. След това от нерви стомаха на Станчо Пантата се разбуха, че цяла седмица имаше сергюн. Още една седмица чакаха Петела да излезе от нелегалност, щото уж в последният момент му се беше наложило да свърши „някаква спешна работа” и като мина четвъртата седмица за да може и Марко да се стегне, тримата с неговата каруца застанаха, както беше според плана им от горната страна на пътя за Теньовата нива, който беше под голям наклон и беше кошмар за всеки впрегнат добитък да го изкачи. Три дена  чакаха на лагер там. На четвъртият, отдалече по пътят откъм село се зададе каруцата на чорбаджи Теньо и в нея за късмет пътуваше Дена. Настръхнаха тримата другари сякаш с пушки щяха да се гърмят и с приближаването на Теньо, куражът им омаляваше. Срама обаче ги караше да не се отпускат, затова когато каруцата на Теньо взе да се издига нагоре по баира, тримата се измъкнаха от скривалището и подкараха тяхната каруца надолу. Според плана, след като  се изравнят каруците по среда, Петела и Пантата трябваше с изненада да грабнат Дена  и после на галоп да забият към село.
На 30 метра разстояние обаче чорбаджи Теньо сякаш заподозря какво му кроят и ги разстреля с поглед. Пръв изгуби самообладание Пантата. Понеже стомаха му беше слаб, светкавично го присви и му даде сигнал, че трябва да търси място да го освободи. Зарови се в сламата, въртя се, въртя се и за да не стане за резил, скокна от каруцата в движение и прибяга до храстите край пътя размотавайки пояса. Точно в този момент двете каруци се изравниха. Петела се надигна ама като видя, че подкреплението му го няма замисли се за секунда, преглътна два пъти и от няма къде, драсна надолу по баира. Марко пък като видя, че е изоставен от приятелите си, замръзна и след като му се стори, че Теньо бърка в сламата за да извади пушка- би един камшик на коня и го пусна надолу с максимална скорост. Чорбаджи Теньо, вече разгадал плановете на тримата другари дръпна повода на коня, обърна се назад за да се убеди, че крадците се отдалечават и не без ирония се провикна с всичка сила:
-Къде бягате бе бабаити, елате де бабиняци такива!
Тук обаче настъпи развръзката. Дена, която до този момент гледаше безучастно, скочи от каруцата на баща си и припна след Марко. Понеже той  вече имаше преднина за да увеличи скоростта- вдигна фустата, заголи бедрата и увеличи разкрача:
-Дено, къде ма ?!-провикна се с недоумение Теньо.
-Нали виждаш бе тате, крадат ма бе – и след като видя, че каруцата отпред застрашително се отдалечава без да спира да бяга с всичка сила се провикна- къде бе Марко, пропусна ма бе-е-е...!
Чак долу на равното Марко разбра, че Дена го следва. Спря каруцата за да я изчака и след като тя скочи в сеното, удари камшик на коня и вдигна прах по черният път към дома си.
Голяма сватба вдигна Марко, цялото село покани ама чорбаджи Теньо не ги зачете. Петнадесет години не им проговори и внуците не си беше виждал ама накрая от старост или от що- смили се и се примири... Защото когато чиляк наближи края си единственото мило дето му остава, са внуците!


Автор: Николай Григоров /Shljko/

10 коментара:

  1. :)) мижа тате, белким ме излажат :D

    ОтговорИзтриване
  2. Когато двама се обичат,нищо не може да ги спре!Нито обстоятелствата,нито стресирани другари,нито пушката на бащата!Ехх....любов,любов...:)))

    ОтговорИзтриване
  3. За мене е удоволствие, че оцени творбата ми :) !

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво е, че някой още чете Чудомир и Хайтов :) Браво, хареса ми!

    ОтговорИзтриване
  5. Супер, Чудомир е вечен просто! Браво на автора, че е качил тия разкази. Само една мъничка забележка: запетайките следват по-различни правила от тия, които авторът следва. Разучете ги! :) Браво още веднъж и благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, за забележката! Понеже е добронамерена приемам, че пунктуацията не е силата ми. За нея има много правила и много изключение.
      Честно казано, не съм се старал да копирам стила на Чудомир, той е гениален и неповторим! Причината, разказите ми, да приличат на неговите е тази http://shljko.blogspot.com/p/blog-page_07.html
      Благодаря, за добрите думи, намеренията ми са да продължа, да пиша такива разкази с ясното съзнание, че писането не ми е призвание, а просто потребност.
      Лек ден, GK.

      Изтриване
  6. Ники, като мехлем за болна душица са разказите ти.Като ми се дореве и влизам тук да си почета, белким ми просветне.И свети, та блести чак:))))

    ОтговорИзтриване