петък, 4 ноември 2011 г.

Възходът и падението на един льохман - Ради Сламата.


            И той е от селото на Пацо Келеша! От малки бяха все заедно ама характерите и мурафетите им бяха различни, пък и външно много се различаваха. Пацо, беше едно джезве кости, а пък Ради висок и широкоплещест, имаше  вид на мускусен бик но беше благ като агънце. Викаха му „Сламата”, защото косата му беше толкова руса, че лятоска по жътва от слънцето ставаше бяла. Имаше странно чувство за хумор и малко от земляците му го разбираха. Повечето го намираха глуповат пък и говореше бавно, дето се вика с две изречения можеше да те приспи.
Силата му беше в полската работа ама по време на изборите за кмет взе правилната страна и имиджа му израсна в обществото, щото за заслуги към партията го назначиха за горски стражар. Изведнъж стана желан ерген и момите от половин село се натиснаха да му дават нишани за благоразположението си, ама той нали си беше льохман не включваше и постоянно пропускаше шанса си да завържи някой любовен романс.
На втората година от мандата си се поокопити, явно компанията на селският елит му се отрази благоприятно, щото по тежко започна да говори и започна да използва сложни за тамошното общество думи, като „цивилизация”, „реверанс” и „рандеву”. Е... вмъкваше ги в изреченията не където трябва ама това не правеше кой знае какво впечатление на събеседниците му, щото или не разбираха значението им, или трябваше да прескочат до забранената гора за да докарат хубави дърва за зимата.
На третата година осанката му се изпъна още повече. Смени цървулите с обувки и  завъртя мустак. Речта му беше станала по-стегната пък и се беше научил да дава само с поглед надежди на разбитите от любов момински сърца. Възгордя се, изправи гребена и започна да се държи, като петел в курник. На два пъти беше на път и да си навлече гнева на Самсарският род ама понеже беше човек със служба, размина му се на косъм, пък и две платформи с дърва обезщетение даде.
Четвъртата година мина много бързо, докато набере смелост да свие гнездо дойдоха изборите. Половината от момите се изпоженеха, а той за съжаление взе погрешната страна и новият кмет му взе службицата. Силата му изведнъж се стопи. Осанката му стоеше така изправена само още една година, ама като я огъна лятоска да върза снопи от работата или от времето му се сви и остана така наведена. Сложните думи които употребяваше вече дразниха съселяните му и започнаха да го вземат на подбив. Сложи отново цървулите и като че ли за да скъса с миналото, обръсна и мустака си.
Момите които все още опитваха да случат на подходящ жених взеха да хвърлят нишани на Богдан Ръба, щото поради „високата си образованост” и правилното си отношение към партията, беше назначен за секретар на кмета. Ради усети, че губи почва под краката и се разбърза, прати на три места годежари ама заради промяната на общественото му положение грубо беше отхвърлен, даже и от Самсарският род.
В края на годината Сламат, беше влязъл в дълбока депресия. Спря съвсем да говори и когато ходеше погледът му сочеше все в земята. Започна да се отдава на самосъжаление и по-често взе да посещава кръчмата. Само Пацо Келеша беше доволен, че с приятелят си пак са заедно. И понеже не му беше безразлично душевното му състояние, набързо го завъртя и го сгоди за сестрата на жена си, Бона Рядката, която беше с 15 години по- голяма от него и като зестра му докара 3 деца.
Дълго време след това в кръчмата, разказваха история за възхода и падението му само, че от съжаление или от проклетия всички обвиняваха за несгодите му новият кмет, нищо че вече се бяха завъртели няколко след тази история ама нали трябваше да си го изкарат на някой! Пък и по правило след избори всички българи стават опозиция, особено тези, които не могат да бръкнат в кацата с меда.

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар