Не мога да твърдя, че много съм разочарован. Може би естествено съм стигнал вече до този етап в живота си, в който намирам смисъла да съществувам само за да обгрижвам тези, които ме наследяват. Сигурно това е зрелостта. Както казваше прабаба ми — „животът е един сън“ — и ти преминаваш през него набързо, докато поемеш следващия си дъх, без да имаш време да смениш сценария, защото никой не знае каква ще е следващата сцена — кошмар или сбъдната мечта. Само едно е сигурно — рано или късно няма да се събудиш!
Часовникът ми вече започна да брои обратно. Много хора, които обичах и на които се възхищавах, напуснаха този свят и Аз, по-философски взех да гледам на живота, защото вече наистина сериозно взе да ме интересува — „а сега накъде“ — отново сън или пръст... и кое всъщност е по-добре да ти се случи?! На този въпрос не мога да дам отговор, защото твърдо не зная какво точно искам и не предполагам какво ме очаква. Всъщност, не съм ли част от експеримент и не съм ли аз опитното животинче, което ползват, за да докажат поредната хипотеза за преходността на самата Вселена? А кои са тези, които всъщност експериментират с мене?!
Ето на, казах ви, че вече съм настроен философски и си задавам разни, идиотски въпроси. Започнах обратното броене, нямам мечти, изпитвам само огромна обич към тези, които ме наследяват! Дано те отговорят на въпросите, които вече напъват душата ми, или по-вероятно е и те да се примирят като мене и да чакат да видят какво ще им се случи!
Рецепта няма. Смисъла е такъв, какъвто ти го формулираш.
ОтговорИзтриванеАко питаш хората около теб, ще ти кажат, че е хубаво да издеш една рибена чорба при Папарулата, да посетиш "колчетата" или Юри Гагарин през сезона и куп други.