Някога, немного отдавна, упражнявах професията учител! Сбъднах детската си мечта, защото по времето, когато учех, професията учител беше престижна и добре заплатена. Моите преподаватели бяха уважавани в обществото и почитани от учениците си – пример за подражание, отдадени напълно на професията си, концентрирани, знаещи и можещи. Не им се налагаше да доработват нещо допълнително, за да съществуват. Не трепереха пред всеки родител с болни амбиции, който може да им направи живота черен, стига да посегне към портфейла си. Не трепереха и пред всеки ученик с лумпенско поведение, защото в края на краищата беззащитният ще се окаже той. Не бяха безразлични към професията си, защото резултатът от техните усилия беше знаещо и можещо поколение с провокиран интерес към учението, стремящо се да обогатява знанията си и да развива уменията си.
Днес е Денят на „Народните будители“ – светъл празник! Казвам го без сарказъм, защото всеки нормален човек би осъзнал, че Те са хората, които са съхранили българската нация и са я прекарали през огъня на робството, за да просъществува и до днес. Обаче някак си не ми е празнично и весело, не ми е и спокойно на душата! Къде отиде духът на „Народния будител“?! Беше зазидан в основите на луксозните вили и занитен в рамите на скъпите возила, защото това, което можеше да получиш с образование, сега можеш да имаш с парите на татко! Какъв е смисълът да се учи, щом така или иначе ученикът ще получи диплома и то, ако не е заради баща му, ще е заради директора на училището, защото, ако ТОЙ, негово превъзходителство УЧЕНИКЪТ, напусне, държавата ще накаже училището с орязване на 1000–2000 лева от бюджета на училището. Ами то не само да му простиш всичко на този ученик, ами с баница и боза всеки ден да го посрещаш!
Знам, ще кажете – има принципи и те трябва да се спазват. Принципи може да има само когато обществото не ги прегазва, защото принципите и етичните норми се създават и защитават от него. Ама ние като българи сме свикнали да обвиняваме за всичко другия… този, който е най-беззащитен и най-малко виновен за това, което става в държавата ни! И кой всъщност наказва родителите за това, че децата им не ходят на училище, не учат, употребяват наркотици, алкохол и бият техни преподаватели?! А, да, учителите са виновни за всичко…!
Тъжно ми е за бившите ми колеги! Превърнаха ги в марионетки и ги принудиха да прегазят принципите си, защото жестоко се борят, за да оцелеят. Може би разбрахте защо изоставих учителската професия – заради по-добро заплащане и за да не гледам беззащитно мутрите на лумпените и родителите с болни амбиции и дебели портфейли! И най-вече, за да не ставам пряк свидетел на унищожаването на българското училище!
Няма коментари:
Публикуване на коментар