Циганските табори, вдъхновение за писатели и поети. Източници на легенди, залегнали и в руския фолклор. Пример за свободолюбие. Култура на музиканти и певци, произхождаща от древни времена, когато циганските родове са се разсеели по нашите земи. Култура, необременена от съвременния начин на живот, по-близка до естественото начало на човека, там от където се е зародила нашата цивилизация. Номади, чиито битие е несравнимо с ничие друго.
Малко хора знаят, че в България все още има такива табори. Български вариант е по-известен, като групата на Градешките цигани. Могат да бъдат намерени някъде в гористи местности, по баирите около морските курортни центрове. Придвижват се с каруци, сменят често лагерите си, готвят на открито на огън, живеят в импровизирани палатки, понякога от брезент, а понякога от найлон. Имуществото им се събира в една каруца. За съжаление по български и тяхното битие е различно от това на останалите им събратя. Нямат фолклор, нямат религия, не са музиканти и не са потомствени занаятчии, нямат собствен език. Използват българския, но запаса им от думи в речника им е не повече от 500. Раждат се, живеят и умират по баирите и въпреки, че са чували за село Градец, много от тях никога не са го виждали. Работят като дървосекачи, берат билки и гъби, когато са в безизходица крадат, за да се нахранят.
Живота им е много труден. От никого не обичани, от всички гонени и от повечето неразбрани, те са принудени сами да водят борба за оцеляване. Огъват се, но не се пречупват, когато са в безизходица крадат, но делят всичко, което имат с този който е в нужда. Връзките в родовете им са силни и неразрушими. Градешките цигани изграждат здрави семейни взаимоотношения, като са верни на партньорите си. Може би трудностите ги сплотяват, но при тях рядко има раздели. Верни са на приятелите си и опасни за враговете си. Има случаи на вендети, които могат да продължат с години. Децата им растат полуголи и полубоси, но почти не боледуват. Не познават писмеността, но познават азбуката на оцеляването и добре се справят в ситуации, които биха били непреодолимо трудни за нас. Задоволяват се с малко, нямат нужда от духовна култура, за тях баирите край морето са целия свят.
Не е лесно да се родиш на баира и да получиш шанс да живееш нормално. Но какво е нормално?!? Защо сме свикнали да преценяваме хората според нашите норми на поведение и нашия стандарт на живот. Дали те наистина са нещастни, че са се родили такива? Не знам! Разговарял съм с много от тях, но никой досега не ми се е оплакал, за разлика от останалите роми. Затова предполагам, че те са щастливи хора, също като повечето от нас. Те не са различни човешки същества, появили са се на бял свят на някой баир, в някоя палатка, без здрав корен, силно обичащи и мразещи. Хора които трябва да оцеляват и се справят добре, защото са овладели средата в която живеят. Хора които са преживяли детството си, първата си любов, радостта от раждането на рожбата, скръбта по починал приятел и роднина . Хора като нас. Тогава защо да ги променяме, щом те са щастливи!!! Защо да не ги приемаме като са различни? Нека се опитаме да ги разберем!
Автор: Николай Григоров /Shljko/
Няма коментари:
Публикуване на коментар