шменти капели: За дядо ми

За дядо ми

Картина на Чудомир

Позволявам си да Ви, разкажа за него, защото някой от разказите си започвам с „По разкази на дядо ми, за истински лица и събития”. Той се казваше Петко и е роден през 1908г. Аз го помня от времето, когато живееше в Созопол, но всъщност детството му е минало в село Павел баня, разположено по поречието на река Тунджа, на 20 км от Казанлък в китната Розова долина.

Израснал е в бедно вдовишко семейство, тъй като прадядо ми е бил убит по време на Балканската война при щурма за Одрин. Въпреки беднотията, прабаба ми е намерила сили да отдели пари, за да го изпрати да учи в Казанлък, в тогавашното Техническо училище, и тук по стечение на обстоятелствата настойник му става Димитър Христов Чорбаджийски, по известен с псевдонима си „Чудомир”. Влиянието му върху духовното развитие на дядо ми станало толкова силно, че благодарение на оказаният от него „натиск”, дядо ми завършва и полувисше образование в тогавашният „Телефоно- пощенски Институт”. Под негово влияние, дядо ми започва да се занимава и с поезия, но никога не е публикувал стиховете си.

Тези които познават творчеството на Чудомир, знаят че литературни герои на хумористичните му разкази са истински лица от павелбанският край, а описаните събития не са художествена измислица. Дори си спомням, че единия от героите на Чудомир, „Дечо Пора” е бил съсед на дядо ми.

Понеже половината от детството ми мина в Созопол, а тогава често спираха тока и телевизия почти не гледахме, вечер на свещи около масата, дядо ми, започваше да разказва своите истории. По-късно установих, че е използвал изказа на Чудомир, но не неговите разкази.

Така съм запомнил и тези истории, така ги и препредавам, а на дядо ми, който е вече покойник, искам да изкажа огромната си благодарност, че успя да развие в мене вкус към литературата...!

Пацо Келеша,

Възходът и падението на един льохман – Ради Сламата.