КУЛТУРТРЕГЕР

Картина на Чудомир

         От ранно утро селският площад се беше изпълнил с хора. Това създаваше странно чувство, като че да беше оживял.  Пъстрите носии на женурята които нервно се движиха из тълпата променяха колорита му, като калейдоскоп. Мъжете се бяха събрали около кръчмата на Тасо Деляка, като разменяха помежду си  шеги и бъклица с шльоковица, но внимаваха да не прекалят за да запазят положение. Всички бяха облечени със снежно бели ризи сякаш се готвиха сватба да вдигат. Поясите им бяха плътно прилепнали, а от тях се подаваха кожени кесии. Панталоните им бяха изгладени на ръб, а върховете на цървулите сочиха гордо нагоре сякаш да подчертаят достойнството на собственика им. Оттук- оттам се мяркаше и по някоя везана аба, която вземаше погледа на чиляк, тъй като внасяше разнообразие в белналата се като разпенен поток, мъжка тълпа.

Площада беше изметен и измит. Животните бяха затворени по оборите. Само от време на време препърхваше по някоя изтървана кокошка, която беше намерила път през плета. Току нечие дечурлига хукваше след нея за да я хване, това  предизвикваше истерични подвиквания и неочаквано пъргави подскоци на някои от женурята, които се втурваха да спасят чистите му дрехи, а животинката беше изпровождана с крак  към курника.

-Кмете- провикна се Дечо Чимбела- га ще идва кандидата бе, три часа чакаме?! Схванаха ни се джуланите. Женурята изтърваха пък хляба от мощите, сигурно тестото вече само за мекици става. А на дечурлигата марсолите им потекоха бе, я виж как духна северняка.

  И  за да подкрепи думите си Чимбела, силно се изсекна настрани, като без много да му беше еня за новата аба пообърса пръстите си в нея.

-Ами  то, такова, и ракиено време май накланя- провикна се Сашо Петела.

Погледите на всички се насочиха към фигурата на висок, едър, червендалест мъж облечен по градски с костюм, който беше опрял  рамо в дувара на кметството и нервно се почесваше по тила изпод шапката. За момент едрия мъж се смути и  заогледа, но после се изпъна така, че пъпът му надникна из между ризата, а копчето до него изпука, пристъпи твърдо към събралото се множество и се провикна нервно:

-Сус бе, ще чакате! Избори са. Кандидат за народен представител е това, не зелник. Човека сега е в Доймушларе, когато му падне сгода ще дойде. Нека го посрещнем да видим какво ще каже. Утре ще отида в София по кметски дела, кой рамо ще ми даде там, а-а-а?! Ако трябва цяла седмица мекици ще ядете пък марсолите и без това си ги хвърляте навсякъде.

         - Айде сега пък София- обади се опозицията в лицето на Гошо Файтона. Кога последно си ходил там бе джанъм, не беше ли кога отбиваше военната си служба. Има- няма двадесет години.

Файтона се огледа за да види реакцията от остроумието си, но като видя, че никой не го отразява, дребната му фигура се сви още повече, а мустаците му провиснаха като на издърпан на сушата сом.

         -И като каза „зелник” Кмете- опита се да се намеси в разговора Марко Лекия разкривайки белите си зъби в широка усмивка, Гина Кудрина ако знаеш как го върти лигите ти да окапят! Като му хвърли една пръжка отгоре на зелето, че кат го завие и се подуе... яж до пръсване. 
        И след като шумно се отърва от насъбралата се слюнка в устата сам се смъмри. 
            - Ема, и червено винце си требва иначе не се плъзгат коматите навътре.

         Още няколко човека от мъжкото множество се изплюха, а пък децата започнаха да преглъщат и да поглеждат към майките си умилително и да товарят душите им с жал, че не са се сетили да завъртят и те един зелник.

-Стига сте дрънкали бе, майтап ви се вижда!- провикна се отново кмета опитвайки се нервно да прикрие пъпа с ризата си. Шегаджии значи, ей сега като се заредите пред кметството за разрешително за дърва ще ви видя хумора?! И стига сте плюли и секнали, на 30 километра от Казанлък сме, а нищо от гражданите не мое да прихванете. От утре всички с носни кърпи. И ще глобявам да знаете.

 Споменаването на думата „дърва” в комбинация с „разрешително” препарира мъжкото множество. Най- недоволните запристъпиха нервно и бръкнаха по поясите за да свият по един тютюн, а в гърлото на Гошо Файтона, който искаше да вземе думата за политическо обръщение застана буца, която не можа да прокара и понеже от напрежение спря да премигва замяза на фотографска плака. Жените пък пребъркаха нервно престилките си, изкараха чисто нови неупотребявани носни кърпи, които бяха  сгънали старателно и побързаха да обършат носовете на децата си.

Откъм Кривият мост се чу тътен, който постепенно  премина в ръмжене на двигател. Над кафенето на Гина Кудрина, което стоеше на пътя към площада се вдигна облак от прах омесен с дим от  бензинови изпарения. Площада се умълча, погледите на всички се насочиха в очакване към приближаващият се автомобил, който въпреки праха лъсна като калайдисана тава.

-Идва- провикна се Кмета. И да си опичате мозъците, че да не си гледаме после цървулите като се срещнем!

Множеството тихо се разтвори, за да пропусне автомобила, който безпрепятствено стигна оградата на кметството, където беше вдигната импровизирана трибуна. От колата излезе нисък, пухкав мъж с розови бузи. Беше нахлупил бомбето си до веждите. Дрехите му бяха алафранга, а обувките скърцаха като пристъпваше. На лицето му се беше разляла широка усмивка, а над нея се диплиха тънки лъскави мустачки чиито връхчета бяха извити нагоре. Изпод яката на ризата му нагънал се като козунак се подаваше къс червендалест врат, по който човек можеше да предположи, че тялото надолу под костюма му се разливаше на филии. Господинът се насочи към кмета, кой с усмивка се поклони слугински и свали шапка  за да го поздрави. Размениха си тихо кратки любезности и се изкачиха по импровизирана трибуна. Изправяйки се един до друг върху нея Кмета пристъпи напред и сваляйки гласът си с един тон по-надолу за да звучи по- солидно, се обърна към събралото се множество:

- Уважаеми дами и господа!

- Айде сега- обади се Гошо Файтона, който се беше поокопител след като  реши да жертва разрешително за дърводобив в името на политическата си кариера. Откога бе джанам, започнахме да я караме по градски.
       И като отвори широко устата си за усмивка, заби жилото си с отрова. 
   - Я земи да се поизкашляш, че ти е паднал гласа, ще вземеш да забравиш, че е нисък и ще я подкараш на терца, като асматик.

Замръзналото множество се раздвижи ведро, чу се кикот. Децата загубиха концентрация и по- палавите започнаха да досаждат на майките си. Тишината поизбледня и оттук –оттам се надигна шепот на загубели интерес към събитието хора. След като кмета пребори надигналият се в него смут механично се изкашля, изгледа на кръв Файтона и продължи представянето на кандидата:

-Братя и сестри, днес в нашето малко, китно село е дошъл един от ярките  представители на Демократическата  партия, г-н Филип Зеленогорски- бивш и бъдещ народен представител за да се срещне с вас и да се разговорите.

Тъй като дълго вадеше въздуха си по време на изказването Кметът направи пауза, напълни дробовете, подаде малко за резерва към корема който се разгъна като мях и откърти копчето до пъпа му. Из редици до трибуната отново настана оживление, а Пацо Келеша който не можа да се пребори с нрава си се понадигна на пръсти и се провикна високо, така че целият площад да чуе:

-Леко бе Кмете, ще ни простреляш, ако надуваш още балона да кажа на Ради Сламата да копае окоп, че както му спори полската работа ей сега ще го нахвърли за минути. Не го спират ни павета, ни камъни, ни скали. Като таран е.

За да подчерта достойнствата на приятелят си Келеша се обърна към него и го потупа по рамената. Огромният рус мъж който се извисяваше над всички, отвори още широките си рамене галиба го излагаха за продан на панаира.

- Юначага! -продължи Келеша. Само дето момите не му връзват, ще взема да го сватосам за балдъзата таман три деца ще му докара наготово да се немъчи. То по нашия край, кравата с телетата по-скъпо върви- приключи изречението Келеша, като разпъна в усмивка оредялата си откъм зъби уста.

Кикота прерасна в смях. Множеството се отпусна и започна да се движи. Бялата кожа на Ради Слата започна да почервенява, раменете му се затвориха пред него и осанката му се огъна. Кмета положи огромната си ръка върху отново оголения си пъп и след като от смущение се изцъкли и не можа да изкара звук- изхълца и освободи дробовете си с дълбока въздишка, която прозвуча, като грухтене. Усетил смущението му народния представител Зеленогрски пристъпи напред, благодари учтиво на Кмета за представянето и пое инициативата:

-Уважаеми сънародници...

- Я, Фъцко, ти ли си бе лели- провикна се баба Донка, която се връщаше от дрямката подпряна върху хурката си и гледаше все още в унес през дебелите си очила пухкавия господин. От де се пръкна бе лели? Е какъв си наедрял, ама то лели ти от малък си похапваше... По един медник качамак изяваше с половин пита. Браво, я какъв солиден си станал!

-Солиден –провикна се Келеша и като се усети, че трябва да спре, снижи тона колкото да го чуят само околните все едно проговаряше само на Ради. Леле баджо, тоя ако го изплющя по врата ще се разлее на вълни чак до петите. Много мас е понасъбрал. Няма да е ял само качамак, само на врата си носи двадесетина шопара.

Нова вълна от смях заля площада. Зеленогорски професионално подмина изказването на баба Донка, като остави в неведение насъбралите се хора относно произходът си. Запази присъствие на духа и след като почака вълнението да отмине- продължи:

-Уважаеми сънародници, заставам днес пред вас, с лицето си, като ваш културтрегер...

-К,во рече?-провикна се Станчо Пантата. Регер ли?

-Културтрегер- провикна се ядосано Кмета, който не можеше повече да крие разочарованието си от невежеството на съселяните си.

-А-а-а, то ще е нещо за култура- примири се Пантата, но след секунда погледът му проблесна и продължи. Така и така отворихме дума за култура, да си кажа и Аз.
      И като потърси с поглед в тълпата Пачемуто се провикна с всичка сила:
         - Бай Иване,  да земеш да затулиш дупките на нужника си, че очите ми изтекоха да ти  гледам съсухрения дирник. Лещиш си го, галиба алтъни ще изкараш оттам. Айде то мене остави, ми жената не ще да храни добитъка, точно до обора си го дигнал тоя кенеф.
         Пантата извъртя поглед към кмета и продължи. 
     - Е-е-е, Кмете, колко пъти да казвам?! И да знаеш- ако не накараш Пачемуто да си премести нужника, няма да гласувам за вашата партия на тези избори.

-Ти ли ми говориш за култура бе?! – провикна се снахата на Пачемуто- Мина- че ти в нужник не ходиш, всичките ни фиданки покрай двора ви изсъхнаха. Ма то голямо поливане бе сестро- обърна се към етърва си Мина- по три –четири пъти на вечер и като пусне струята не спира.

-Ей, палавнице- провикна се Келеша, който се почувства в свои води. Голям интерес предизвика бе, ама ти само струята ли му гледаш?

Дисциплината съвсем се развали,  площада отново започна да прилива в различни цветове, а смехът започна да го превзема напълно. Лицето на кмета се изопна, кожата му пожълтя, а устните му взеха да посиняват. Виждайки че политическата му кариера се клати събра сетни сили и изрева, като ранен бик:

-Тишина-а-а! Ще ви дам аз едни нужници, на театър го обърнахте. Човек от София ви докарах, кръгозора ви да отвори, да го питате за това-онова, а вие… нужници!

-Ма Кмете, това е Фъцко бе лели- провикна се пак баба Донка, която отново се пробуди от вика му. Рода му е от Ак-баш, колко съм го повивала като малък ей такъв пухкав се роди, краченцата му бяха нагънати, като козуначета, а пък  пълнеше пелените през час, като юнак. Ама тя майка му голяма гръд носеше като мандра, още две деца в селото кърмеше.

-Ма не е Фъцко ма, лельо Донке- изрева кмета. Ай си гледай  хурката и вретеното.

За пръв път Зеленогорски се смути. Отново отбягна темата за произхода си, но престана да поглежда към баба Донка. След като пак професионално преодоля смущението си продължи с не много силен, но сигурен глас:

-Уважаеми съграждани, сигурен съм, че има решение на всички ви проблеми.

-Айде бе -засечи го пак Файтона. Да ти кажа Уважаеми те тук отдавна сме се размечтали една баня да отворим, като тази в Казанлък. Възможно ли е?!

-Възможно е, вляза ли в Народното събрание ще помогна- отговори бързо Зеленорски без да заподозре, че е паднал в капан.

-Ама ей тук на площада ще я разгънем- продължи сериозна Файтона- и ще я обградим с много арки, а по тях ще пуснем  розови храсти.

-Възможно е –утвърдително закима Зеленогорски, след като се позамисли малко.

-Ама к,во ще правим с водата-поде закачката някой от тълпата.

-Ще проектираме водопровод- запали се отново Зеленогоски. Лично ще се срещна с Областния управител и архитекти приятели имам…

- Тц, не става-запъна се  Сашо Петела. Водата е в ниското.

-Ще хванем Доньо Куция бе от мен имате две бъчви, ще кара вода с каруцата от Чанкината могила, а пък използваната ще я пускаме по баира- намеси се напълно сериозно Келеша.

-И работни места, такова, ще се отворят- въодушеви се Тончо Пуяка.

-Ами да калесаме Амзата за теляк- отново се намеси Келеша. Хем да му се отрие малко боята.

Изведнъж площада гръмна от смях. Само двама трима заплеси се огледаха смаяно без да разберат шегата. Зеленогорски потъмня, изгладените му черти се изостриха, а очите му започнаха да хвърлят светкавици.

-Ах, вие, неграмотни и невъзпитани юроди!

-А така- извиси глас Келеша- карай по нашенската, че да те разберем.

-Знаете ли кой съм аз бе?!

-Не-отговориха няколко човека почти едновременно.

-Ами щом се върза за банята, значи си будала –прокара с патос забележката си Файтона, усетил надмощието си.

-Аз… аз…аз- зацикли Зеленогорски- аз, ще ви оправя вас.

И като изсъска още един път като питон, врътна се и без да спазва никакви етикети премина като ранен глиган покрай Кмета, който вече се беше смъкнал от трибуната и отпуснат върху  един трикрак стол изглеждаше примерен и напълно безразличен към провала си.

-А така-прободи го на изпроводяк Келеша. Това да ни оправиш к,во ще рече бе джанъм? Ако от сърце го казваш всички сме наредени на тефтера на Теньо Черния, да вземе да ни оправиш хесапа с него та да ни светне. Ако пък си решил да ни вкараш в твоя тефтер- ще трябва да почакаш  ред си има. Бирника вече мина, остана ми акордеона и едно куцо магаре. Е… и дамазлък три дечурлига имам, и жената ще ти дам барабар с тях да ти изядат ушите, така и така стана ясно, че си падаш по качамака. Те моите не са придирчиви и на сланина и лучец склонява. И да ти кажа…

Последните думи на Пацо бяха заглушени от надигналата се нова вълна от смях. Двигателя на автомобила изръмжа и запърха. Понеже, обаче тълпата не бързаше да даде път, Зеленогорски яростно натисна клаксона хвърляйки мълнии с очите си по хората. Най-накрая автомобила се измъкна от площада и продължи на форсаж към Кривия мост. Няколко кокошки нахлуха отново на площада, дечурлигата ги подгониха, но жените този път ги оставиха да си поиграят без да обръщат внимание на прахта,  която се налепи веднага по дрехите им. Мъжете останаха наредени около кръчмата на Тасо за да обсъдят политиката, а жените на групи започнаха да напускат площада.

-Абе някой разбра ли, какво е това курегер?- провикна се баба Дока.

-Културтрегер бе бабо Донке- поправи я Келеша. Не разбрахме, ама май ставаше дума нещо за кенеф.

Задружен мъжки смях отново отекна над площада, само кмета който продължаваше да стои върху трикракия стол до дувара на кметството остана напълно безучастен към шегата. Костюма му беше омачкан, обувките му бяха потънали в прах, а три от копчетата на ризата му липсваха и изпод нея се подаваше дебела къделя от косми. Душата му се беше свила, като спаружена слива. След като гледа дълго върха на обувките си, погледна нагоре към небето сякаш търсеше някакво спасение. После, без да го е еня за заповедта, която беше издал преди половин час замери с плюнка кацнало наблизо врабче, надигна се трудно, като болен от подагра, затътри се към сградата на кметството и потъна в нея, като затръшна вратата след себе си.

 Автор: Николай Григоров / Shljko /

Добави в Svejo

Сбогом приятели!

Не съм сигурен, каква е божията промисъл, да товари живота ни с толкова мъка с колкото радост ни е дарил. Може би това е истината за смисъла на съществуването ни, и там някъде, около този парадокс се твори философията на религията ни. Само че като човек изпълнен с чувства за някаква принадлежност, към някаква религия и с чувство за дълг към тези които обичам, не намирам обяснение за смисъла на промисъла да се покосяват хора, недоживели, ненарадвали се и не изпълнели мисията си приживе. Личности, които оставят след себе си тъгуващи хора с чувство за празнина, която не може да бъде запълнена и не може да бъде забравена.

         Имах приятели, който обичах безрезервно- мой приятел. Хора с много недостатъци, но с много чар. Хора, който безрезервно обичаха  семейството си. Хора в разцвета на силите си, обичащи живота във всичките му форми, готови да раздава вяра на всички които са я загубели и да вдъхновява тези които обичат! Отидоха си! Бог си ги прибра- защото може би, той обича чистите души или защото поради неизвестни за нас причини, времето им е изтекло.

         Понеже такива моменти на скръб, обикновено ни тласкат към размисли и опити да осмислим възможността да не се сбогуваме никога с тях, реших че начина за мене е да опитам да направя нещо, което не съм опитвал никога и смятам за изключително трудно. Написах първото си стихотворение. Сигурно няма да опитвам повече. Посвещавам го на Добри и Гергана-двама мои любими приятели, които неотдавна загубих.

Понякога ще гледаме звездите,

с надеждата да зърнем твоят поглед.

Надничащ, озаряващ   дълбините

на нашият нетраен, земен полет.

Да ни помахаш- ние ще разперим

крила за полет, дълго не летели.

Да ни посрещнеш- ние ще треперим

от спомени, които всяка нощ на сън сме плели.

А винаги щом бризът затанцува,

с омайни стъпки морският си танц.

С дъхът си топъл, сякаш ни целува

ще шепне името ти в ритъма на  валс.

Тогава с вяра, сякаш окрилени,

ще ни връхлитат спомени за теб, за този ден.

Във  който, от смъртта ти преломени,

преплетохме съдби във огнен тлен.

Сбогом, приятели!!!!!

Автор: Николай Григоров /Shljko/

  

Добави в Svejo

Еноряши

Картина на Чудомир

           По разкази на дядо ми, за действително съществували хора и събития.

         В наше село има две църкви - в долната и в горната махала. Те тая в долната бащите ни са я заварели  от турско още построена. То тогава, от там е започвало селото и се е пръснало семето ни. С времето сме тръгнали да растем нагоре по махалата, ама понеже си знаем соя, рядко в село ставаха сватби помежду ни. Ходихме да търсим нещо по-благородно по околните села. Вкарахме нова кръв, че наследството ни се пооблагороди. Затова когато вече стана тясно,  надеждите ни се юрнаха нагоре заедно с наследниците ни, които бяха по-можещи и изпълниха баира покрай Тунджа, като го накачулиха с къщи все по-хубави и по- големи. Тъй като търговията и занаятите тръгнаха на юрош, някъде по средата тези, който успяха да случат направиха положение и завъртяха големи имоти, че там и пъпа на селото изградиха. Понеже пък Тези, взеха да се големеят, от самосебе си взехме да се делим на Горненци и Долненци. И защото са ни твърди чутурите, уйдисахме на ината и гордостта си и кръстосахме гегите за да доказваме, кой прав- кой крив, без да се знае за какво точно иде реч. Щото пък и поносимост и толеранс нямаше, Горненци построиха нова църква и помолиха Владиката да основе нова енория. Нов поп им назначи от сливенско, че сега и на енории се разделихме, чункин другото не ни стигаше.

Сега заради ината ни в село два попа водят службите. Отец Кръстьо ръководеше в долната църква. Понеже е от нашето коляно пълен с пороци си беше като нас. Обичаше да хапва, да пийва, позаглеждаше  хубавите булки, псуеше си и когато му ставаше бактън посъкращаваше службите в църквата. Брадата и косата му бяха огромни и рошави, като на мечка стръвница. Носеше калимявката си винаги килната -защото Келеша беше му внушил, че така я е носел поп Кръстя, сподвижника на Левски. От многото и употреба обаче я беше смачкала  като мекица и повече мязаше на фес без пискюла.  По расото му винаги имаше петна от лойта на свещите, е… и от виното на Тасо Деляка. Макар и да криеше всички знаехме, че не спазваше пости, защото въпреки, че снагата му беше тлъста като на охранен вол не издържаше на постно завалията и се поболяваше ако не подложи нещо блажно. Често хокаше миряните вместо да им говори благо, ама то на нашите простаци така по им отиваше. А бе дето се вика- наш човек!

На Горненци, назначиха отец от сливенско. За поп Климента, казваха че е завършил богословие в Софиската семинария. Може и да е така, защото възпитанието му друго беше. Благ, богобоязлив и човеколюбив, ходеше винаги стегнат и чист. Брадата и косата му бяха подстригани, водеше службите по канон, не влизаше в кръчми и спазваше пости. Наобикаляше често енуряшите ама не за да го черпят, а за да ги напътства духовно. Успя да убеди училищното настоятелство да води часове по богословие и поведи учениците, като пастир стадото си през тайнството на Библията. А бе, с една дума- личеше си, че човека не е от соят ни.

То, това добре, ама не ни стигаха другите дрязги ами като отвориха Горненци усти- мани- мани, големи нерви ни образуваха, че няма как и да реагираш.  Поп Климента такъв, поп Климента онакъв- намразихме човека без време и почнахме да му кроим шапката. Поне ако е за простотия и за да направим някой резил, еша ни няма. Събра се елита на махалата в кръчмата на Тасо, съставихме план и зачакахме сгода.

На пролет се спомина чорбаджи Марко. Богат и уважаван човек беше, затова семейството плати да се води служба и в двете църкви. Почетохме го значи и го погребахме. Накрая цялото село се събрахме на площада, където родата му беше разтегнала масите. Похлипахме- похлипахме, похвалихме го, че като разляха курбана... запукахме с лъжиците галиба за пръв път го виждахме.  Само поп Климента скромно посръбваше по някоя лъжица и поокършваше по краешник хляб сякаш го правеше за адета, а не заради самият курбан. Къде по едно време около него се наредиха Пацо Келеша, СашоПетела, Марко Лекия и Станчо Пантата. Понаместиха се, поогледаха го и уж случайно го заговориха. Понеже Климента им отговаряше учтиво но сдържано, Пацо реши да отвори тема за Библията белким го поотпусне:

-Кажи Отче, верно ли е, че виното е кръвта Божия?

-Верно е чадо, когато е осветено и за помен. Така го пише в библията!

-Защо тогава го не вкусваш бе отче. Нали по вярата ни е праведно, пък и на помен сме се събрали чорбаджи Марко да изпратим. Двамата с отец Кръстя го осветихте.

Поогледа се поп Климента, ама като не измисли оправдание... поизкашля се, увъртя поглед, измънка едно „Бог да прости” и отпи глътка.

-А-а-а, не така отче-намеси се Петела- в наше село имаме адет, на помен празним чашите наведнъж.

- Пък нали това е Божията кръв!-намеси се Пантата.

Поп Климета отново се огледа смутено и като се убеди, че всички сушаха чашите наведнъж, изкашля се дебелашки за да поотвори гърлото и изля цялото ѝ съдържание вътре. Светна му окото значи и бузите му се изчервиха, като на панджар. И как няма?! Виното на чорбаджи Марко го носеха чак от Мелнишко. Гъсто и благо беше, хващаше мерака ти само докато го гледаш пък камо ли да го опиташ. Пък и курбана беше измайсторен един път, от най-тлъстите овни в стадото му. Започна по-смело да гребе с лъжицата отец Климента и коматите дето късаше по-големи взеха да стават. Отпусна се човека бе, тръгна му приказката пък то,  нашите това и чакаха. Разговориха го, напълниха му пак чашата и отново го подканиха. Подърпа се ама нали му напомниха, че лично той е осветил виното, сгънаха го и го накараха да изсуши и втората чаша наведнъж. Поотпусна се още Климента, свали калимявката и разкопча расото. Горещо му стана на човека бе. Наляха му още от курбана и му сипаха още от виното. А то пустото като петмез се точи, чак децата запреглъщаха. То и по масата всички бяха преодолели вече скръбта по смъртта на чорбаджи Марко. Започна народа да влиза в разговор отначало тихо, после защото не се чуваха по-високо. Отпусна душата Климента, намести се по- удобно на масата, че като удари лактите… Трета чаша вино я гаврътна за да почете и останалите покойници от рода на Марко, четвъртата за всичките покойници в селото, петата за новите приятели, а всички останали защото му хареса виното. Накрая започна да пие направо от медника, че бързо настигна и задмина поп Кръстя, който беше излял в шкембето си вече една ока, но поради опита си с виното държеше на положение и само лъщят му поглед го издаваше.

След като изпихме и изядохме всичко, Долненци се преместихме в кръчмата на Тасо. Поканихме и поп Климента. Така и така му беше тръгнала глътката на човека, пък и да се опознаем. Ударихме каните с вино по масите, че като се започна пак… В полунощ Климента удари една двадесетолевка в челото на Келеша за да го накара да разгъне акордеона. Въпреки, че се дърпаше отначало, заради новото приятелство с неохота Пацо склони. Разгъна го Келеша, пък нали е виртуоз… Първо на Рофинкината разплака Климента, после му изряза една ръченица за да го стегне, че кат му излющя един кючек... Удари попа калимявката в земята, че кат завъртя гюбек и заплющя с палци- разтрепера се дюшемето. А нашите се врътнаха около него и му вкарваха по някоя и друга простотия, колкото да го превъзбудят повече. И понеже му се видя кръчмата тясна на човека, услужливо цялата компания се изнесе отвън на площада барабар с музиката. Удари Климента още два кючека, три ръченици, едно Еленено и едно Дайчево хоро, и накрая даврандиса.

На другия ден се събуди в  катафалката, която някой беше паркирал в центъра на селото. Брадата му беше подстригана, расото му беше обърнато наопаки, а пък от калимявката му и помен нямаше. Около устата му кръжяха мухи винарки, сякаш беше каца с джибри. Някой му беше закачил дървен кръст на шията, а в ръцете му сплетени като за умряло, бяха боднали свещ между пръстите. И понеже се събуди по икиндия, цяло село се беше събрало и гледаше с недоумение това странно превъплъщение на този уважаван от всички отец.

Последва спешна депеша до Владиката от семейството на чорбаджи Марко, с което го уведомиха за непристойното поведение на отец Климента. Само за седмица го отзоваха... горкият. Орезилихме човека, ама поне затворихме устите на Горненци. Сега имат друг поп. И той благ и човеколюбив като него,  ама не смеят да ни се обадят повече, че да не затрием и него. Пък може и енорията да им закрием. Научиха си значи урока, че ако е за магария няма как да ни устоят, защото и за нея талант трябва. Че то, и простотията може да бъде превърната в изкуство, стига човек с мотив и опит да я подхване.

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo