неделя, 9 октомври 2011 г.

Четвъртото измерение

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим,
а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин


Времето, като понятие е твърде абстрактно, защото е измерение непонятно за нашето рационално мислене. Поради тази причина го подценяваме, толкова много, че понякога улисани в ежедневието си, го пропускаме, а то е, което бележи нашето начало и край, младост и старост, и всичко, което ни се случва между тях. Времето е изтъкано от мигове на падения и възходи, които променят напълно съдбата ни, дават ни мъдрост и упование, за да посрещнем всичко, което ни предстои или което ни се е случило. То ни дава шанс, да се запознаем с интересни хора, но и да ги пропуснем , помага ни да спасим някого, но да унищожим другиго, кара ни да се чувстваме доволни от избора си ,но и да бъдем нещастни заради същото. Понякога тече бързо, а понякога бавно. Обичаме го и го мразим, без да си даваме шанс да го разберем, защото си мислим, че щастието ни не зависи от него, а от решенията които вземаме. Така пропускаме шанса да бъдем наистина щастливи, защото точно когато си помислим, че сме постигнали нещо съществено през живота си, установяваме че то е загубило значението си за нас, тъй като старостта е дошла!
Въпросът как го измерваме, е също толкова абстрактен, но и важен, за да си отговорим, как е преминал живота ни, защото времето се измерва не според секундите, а според това, какви са събитията, които са чертали житейският ни път. Обръщайки се към спомените си започваме да го измерваме, според наше мерило. От първата любов до следващата, от първата раздяла до следващата, от раждането на дете, до раждането на внуче и все така – минути, часове, дати, незабравими- най – важните! Накрая разбираме всъщност, колко малко време сме имали, за да живеем истински и започваме да си даваме сметка, че живота ни е преходен и твърдо и уверено вървим към небитието, където може би, То, ще загуби смисъла си за нас или ще започнем да го измерваме по друг начин.
В такива моменти човек разбира, че времето, е най-ценното мерило за живота ни. То, неусетно отмерва края му, без да се натрапва, но и без да ни щади, защото няма начин да го спрем или да го върнем назад.
Затова не трябва да го пренебрегваме, а да го разберем, защото винаги не стига, защото е най- големият ни приятел и враг…………. зависи как ще го използваме! 

Автор: Николай Григоров /Shljko/

Няма коментари:

Публикуване на коментар