Като човек, запознал се с компютрите и интернет след 30 години, бях доста предубеден към възможността да пиша за блог. Първо си мислех, че не ми върви писането, после се съмнявах, че няма да бъда одобряван и накрая се измъчвах от подозрение каква ще бъде ползата от всичко това?
Стъпка по стъпка, ден след ден, в мен назряваше желание да пиша. Обмислях го дълго време, но се получи отведнъж и прописах.
Понякога човек не си дава сметка защо предприема нещо. Прави го, защото му идва отвътре, без много-много да го анализира. Определени събития обаче ме накараха да погледна навътре в себе си и да се опитам да отговоря все пак на този въпрос – защо станах блогър? Костваше ми няколко часа, за да отговоря, и сега искам да споделя с вас:
1. Станах блогър, защото писането и коментирането по теми разширява кръгозора ми. Информацията, която можеш да получиш от блоговете, е всякаква и най-разнообразна – не се налага да я търсиш, тя сама идва при теб. Отсяваш това, което те интересува, коментираш, ако желаеш, и оценяваш, ако прецениш!
2. Станах блогър, защото това ми помага да се справям с предразсъдъците си. Всеки, който се информира добре, побеждава предразсъдъците си. Борбата с предразсъдъците е много тежка, защото трудно разбираме, че моделът ни на поведение в известна степен е продиктуван от тях. Понякога дори не признаваме очевидното, защото не разрешаваме на мозъка ни да го види. Както казва една моя приятелка: „Предразсъдъците са по-страшни за истината, отколкото самата лъжа.“
3. Станах блогър заради обмяната на идеи. Красиво и полезно е. В блоговете човек може да бъде активна страна, дори и като коментира публикации. Има топла връзка между автора и читателя, което е доста по-полезно от традиционните начини за поднасяне на информация чрез средствата за масово осведомяване. Разбира се, понякога идеята да се дискутира тема се изражда в идея да се поправят граматически грешки, което няма нищо общо с духа на блоговете и е проява на предразсъдъци от страна на тези, които не притежават способност да тълкуват написаното. На тези хора им викам „кръжочници по правопис“! Общо взето, най-скучните хора в блоговете!
4. Станах блогър, защото се запознавам с интересни хора. За мен това беше нещо ново и неизпитвано досега, честно. Разговаряш с непознат човек, оценяваш неговите качества, става ти симпатичен, връзката ви е неангажираща и е основана само на някаква духовна близост, която понякога се оказва и доста силна. Няма значение как изглежда, на колко години е, какво е семейното и социалното му положение и така нататък. Понякога се чувствам много странно, че някой от тези непознати са ми много близки – супер е!
5. Станах блогър, за да се разтоварвам психически. Творческият потенциал и желанието да пишеш нещо е израз на натрупано напрежение от нещо премълчано, недоизказано – това е потребност. Чрез писането можеш да изразяваш гнева си, страховете си, чувствата и идеите си. Можеш да споделяш опита и знанията си. Това естествено носи удовлетворение и в този смисъл писането просто си е психотерапия, много полезен начин да се преборваш със стреса. Ето защо неприятно е, когато от нищото се появяват „кръжочници“, чиято цел е да правят литературни анализи и да те натоварят още повече психически. Ако приемат съвети, предлагам им да попишат малко, за да се разтоварят!
6. Станах блогър, за да бъда оценен. Всеки индивид се стреми да бъде одобряван и да се утвърждава. Който казва, че не е вярно – лъже. Аз това го разбирам по друг начин, моята потребност е друга – искам да бъда одобрен от хората, на които държа, които познавам и харесвам и с които имам някаква духовна връзка. Най-малко ме интересуват одобренията на „кръжочниците“, например. Интересувам се и от мнението на другите, но не чак толкова. В този смисъл класациите в блоговете общо взето не ме интересуват. Те само ме ориентират по отношение на интереса на четящите към предлаганата им информация. Така например, много от нещата, които аз харесвам, са с нисък рейтинг. Така че класациите за мен не са критерий за добре написан материал, по-скоро са критерий за добре подбрана тема.
В заключение искам да благодаря на един човек, който ми помогна да преодолея страха си от това да стана блогър, и на още един, който ми позволи да пиша в неговия сайт. Да си блогър е страхотно, особено като игнорираш „кръжочниците“! Аз вече го направих. СУПЕР Е!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар