Девет дена и половина.

Първи ден:

Видях Пена, погледите ни се срещнаха и сякаш камък ма удари в главата! Таквиз рунтави вежди, такваз захапка?! Талията ѝ можеше да стигне за всите ми другари, краката ѝ влачести като къделя, ръцете ѝ силни като на Тольо Китана, бозките ѝ като млекоцентрали, устните ѝ дебели и обърнати нагоре, а над тях се стърлеше гъст мустак, като на Павли Горския. С дупето си затъмнение можеше да напраи! Кога ходеше, земята трепераше! Голяма мадама ви, казвам!

Втори ден:

Тя ма забеляза в автобуса, докато си проправях път между бозките ѝ — беше ма приклещила в кюштето! До следващата спирка висях във въздуха, щото от пренаселване нямаше къде да сложа крак. Ама и бозките на Пена си ги биват! Кондуктора пък го беше приклещила с лявото бедро. Видях човека да забелва погледа, явно не му стигаше въздух, ама това мене ма устройваше, щото минах гратис по маршрута. Помислих си — оттук нататък поне ще пътувам без билет!

Трети ден:

Първата ни среща се проведе в сладкарница „Неделя“. Малко говорихме, нямаше време, Пена се хранеше, а пък бюджетът ми за седмицата се изчерпа. Мислите ми се лутаха между желанието да ѝ се обясня и притеснението, че похарчих парите за наема на гарсониерата. Пак трябва да изляза в нелегалност. Почувствах нежното поставяне на ходилото ѝ върху моя крак! Цели три минути бях на седмото небе, на четвъртата ми изтръпна прасецът и пак се върнах върху мрачните си мисли — как да платя наема?!

Четвърти ден:

С Пена отидохме на кино. Гледахме филма „Девет седмици и половина“ с Мики Рурк. По едно време са разгорещих, реших да са пусна и зех та и посегнах. Погалих крака ѝ, а Пена мълчеше. Сега вече бях сигурен — тя имаше по-дълги и по-гъсти косми от моите. Сърцето ми щеше да изхвръкне! Разбрах — това е голямата любов!

Пети ден:

Поканих Пена вкъщи и понеже не бях платил наема, влязохме през прозореца. Това ни отне малко време, около един час. Когато най-накрая даврандисахме, Пена вече беше загубила желание да сме интимни. Катурна се във фотьола и остана безмълвна още два часа, за да събере сили за излизането. През останалите три излизахме. Изпаднах отново в криза, идея нямах как да обясня на хазаина, че дограмата вече е отметната и прозорецът не се затваря?! Поне успях да надникна под полата ѝ! Няма да изтрия спомена до края на живота си! Ле-ле, обичам я тази жена!

Шести ден:

Срещнахме се у тях. Пена реши да са направи на мадама и си бръсна два часа краката в банята. Каналът са запуши, а аз още два часа са опитвах да го освободя — загубена кауза! Решихме и тази вечер да запазим целомъдрие — каналът на банята се беше запушил и приливаше. Тази вечер обаче са цалунахме за първи път — разкош! Само мустакът ѝ ма посръгваше под носа, та ма гъделичкаше. Пена взе решение да обръсне и него.

Седми ден:

Пена са обръсна цялата. Част от чара ѝ се загуби, добре че поне запази чорлавите вежди. Вече не издържам, ама водопроводчикът цял ден не можа да продуха канала, а пък аз още влизам в гарсониерата през прозореца, който вече съвсем се отметна. Решихме да се отдадем на романтика и да се любуваме на звездите, ама кат на заплющя един дъжд... Поне разбрах, че бозките на Пена могат да се ползват и за дъждобран. Бе въобще, многофункционална мадама. Вече бях сигурен — това е любовта на живота ми!

Осми ден:

Ще я скъсам — няма кой да ма спре вече!

Девети ден:

Скъса ма — няма ли кой да я спре вече?!

Половината на десетия:

Тръпката ми мина, а пък всичко в тялото ми е изтръпнало. Мразя секса! Не съм сигурен какво става с мъжествеността ми, не смея да са погледна в четала, пък и вече съм навит да мина на левия бряг. Онзи ден са погледнах в огледалото — мязах на мелез между кашалот и дърта маймуна. Вчера Пена го счупи, явно започнала е да ми съчувства! Днес пак ма почна. Минавам в нелегалност. Три месеца ще удържа като клошар, пък дано ме забрави!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Добави в Svejo